Въпреки че повечето хора го свързват с благотворителност, Дейвид Рокфелер умря на 20 март, оставяйки след себе си тъмно наследство, показателно за това как се формира американското благородство зад кулисите.
Никой не е успял да запази трайно наследството на „разбойническите барони“ от индустриалната епоха, така както Дейвид Рокфелер.
Рокфелер, който умря в понеделник на възраст от 101 г., е последният оцелял внук на Джон Д. Рокфелер – петролният магнат, който става първия милиардер на Америка и патриарха на това, което ще се превърне в една от най-мощните и най-богатите фамилии в американската история.
Дейвид Рокфелер, неоспорим продукт на американската аристокрация, живял целия си живот в ешелоните на американското общество, превръщайки се в символ на елита, контролирал пряко обществения ред, макар и често от сенките, без останалата част от обществото да разбере.
Рокфелер, въпреки голямото си влияние в Америка и в международната политика, действаше извън общественото полезрение.
Благодарение на влиянието си, Рокфелер е служил като съветник на всички президенти след Айзенхауер. Когато получава предложения за висши позиции, като председател на Федералния резерв и секретар на Министерството на финансите, той отказва, предпочитайки да действа задкулисно.
Както е видно от многобройните съболезнования, той е успял да скрие най-значимите си злодеяния от обществото, видно от характеризирането му като филантроп и благодетел.
Но както обикновено се случва, неговото истинско наследство е много по-спорно от това, което масовите медии отразяват в публикациите си
В допълнение към това, че в последните 70 години, Рокфелер е бил дясната ръка на всеки президент на Щатите (разбира се, отново „зад кулисите“), той успява да създаде банкови политики, довели страните от развиващият се свят до немислими дългови кризи.
Рокфелер, като ръководител на Чейз Манхатън Банк (1969-1981), работи с американското правителство и с транснационални корпорации по целия свят, за да създаде „световен ред“, управляван от известният 1 процент, към който влиза и неговото семейство.
През 1970 г., Ню Йорк Таймс отбелязват, че заради постоянните пътувания на Рокфелер отвъд океана, печалбите на банката спадат
Това е така, защото той задава за приоритет на банката външната политика, която води, вместо действителните печеливши бизнес сделки.
По времето, когато е все още ръководител на Чейз Манхатън Банк, Рокфелер помага да се поставят основите на репресивни, расистки и фашистки режими по целия свят, както и помага за осъществяването на глобалното неравенство.
В допълнение, Рокфелер помага и за дълговата криза през 1980-те години, отчасти чрез преки действия през Чейз Банк, а също и косвено, чрез бившия си служител, председателя на Федералния резерв Пол Волкър.
Две години преди дълговата криза да избухне, Рокфелер, Волкър и други топ банкери се срещат на Международната валутна конференция през 1980 г. Там обсъждат създаването на „предпазна мрежа“ за големите банки (като Чейз), които са били въвлечени в лоши кредити, давани най-вече на страни от развиващия се свят.
След като кризата доведе Латинска Америка и други развиващи се райони по света до финансова разруха, Рокфелер, заедно с други банкери, създават програми за жестоки икономии, които да „решат“ дълговата криза по време на следващите срещи на Международната валутна конференция, провокирайки неравенство, което продължава да съществува и до днес.
Благодарение на удобно установените преди години „предпазни мрежи“, Чейз Банк успява да избегне икономическите последици за своите престъпни действия
В допълнение, Рокфелер подкрепя кървавите и безмилостни диктатури на шаха на Иран и на Аугусто Пиночет в Чили, докато в същото време подкрепя и израелския апартейд.
След това Рокфелер продължава с основаването на Трилатералната комисия, като същевременно има водеща роля в Съвета по международни отношения.
И двете организации са били под обстрел за това, че са използвали силното си влияние, за да постигнат „едно световно правителство“, управлявано от мощен, ултра-богат елит. Обвинение, което Дейвид Рокфелер потвърждава като вярно в автобиографията си.
Той заслужава да бъде запомнен с истинското наследство на елитаризъм, фашизъм и икономическо заробване, което оставя на света. Да, никак не звучи щедро и благородно.
