Румяна Ченалова
Извършени са две престъпения при огласените три разговора, един от които е между президента Румен Радев и шефа на ВВС Цанко Стойков. Това каза в свой правен анализ пред Фрог нюз бившият съдия от СГС Румяна Ченалова. Ето какво разкри тя пред екипа ни:
Г-жо Ченалова, преди дни прокуратурата разпространи записи от три разговора, като един от тях е между президента Румен Радев и шефа на ВВС Цанко Стойков. Главният прокурор обяви, че това не са СРС-та. Какви са тогава чутите от нас разговори?
На 28.01.2020год. на страницата на Върховната касационна прокуратура беше публикувано постановление за спиране на досъдебно производство , в което е посочено, че предмет на разследване са действията на група лица, които извършват действия, включително обещаване на дар и облага, водещи до нерагламентирани контакти с длъжности лица от Министерство на отбраната. Тези действия са квалифицирани като участие в организирана престъпна група – пр. по чл.321 НК. Именно по това досъдебно производство на специализираната прокуратура са приложени СРС. Изявленията на главния прокурор че „ това не са СРС“ е вярно. Огласена е информация, придобита чрез СРС. Специални разузнавателни средства по смисъла на ЗСРС са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства – кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети. Проблемът обаче е друг и много по – сериозен.
Обяснете ни.
Той се корени в противозаконното поведение на прокурорите от специализираната прокуратура, наблюдаващи въпросното дело и главния прокурор след като са получили свалената на хартиен носител информация от проведеното подслушване. Няма спор, че обект на подслушването са били телефонните разговори на генерал майор Цанко Стойков, спрямо когото може да се образува досъдебно производство само от военен прокурор, защото такива са правилата на чл.396 НПК. Законът за СРС позволява да бъдат подслушвани, проследявани и т.н. не само обвиняеми лица. Може да се подслушват и лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от посочените по – горе , без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност; лица и обекти, свързани с националната сигурност и др. В този смисъл осъщественото подслушване на генерал – майор по дело на цивилната прокуратура е допустимо ако няма качеството на обвиняем.
От публикуваното постановление за спиране се вижда, че на прокуратурата са предоставени резултати от прилагането на специални разузнавателни средства – свалени на хартиен носител проведени от генерал майор Цанко Стойков телефонни разговори от 16, 23 и 24 април 2019год. с две неустановени лица и вероятно с президента Радев.
Но до огласяването на разговорите нищо не е предприето от разследващите органи. Това проблем ли е?
Тук е мястото да се отбележи, че периодът от време от април 2019г. до януари 2020г., е достатъчно дълъг за да се оправдае бездействието на прокуратурата да установи самоличността на двете лица, разговаряли с генерал майор Цанко Стойков. Използваните от Гешев изрази „ вероятно Митко“, „ вероятно президента“ е несериозно и незаконосъобразно. Прокуратурата не говори с вероятности. Законът е въвел точно определена терминология „ достатъчно данни“. Според твърденията на Гешев СРС са приложени от ДАНС.
Технологията на подслушването е важна. Бихте ли ни казали кои служби у нас имат право на това?
Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат Главна дирекция “Национална полиция”, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция “Гранична полиция”, дирекция “Вътрешна сигурност”, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, специализираните дирекции (с изключение на дирекция “Технически операции”), териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция “Национална сигурност”; службите “Военна информация” и “Военна полиция” към министъра на отбраната; Държавна агенция “Разузнаване”; окръжните прокуратури – за тежки умишлени престъпления по глава трета, раздел III от Наказателния кодекс; дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В конкретния случай няма информация кой е поискал прилагането на СРС по отношение на генерал майор Цанко Стойков и дали към тази дата досъдебното производство е било образувано или не. Известно е само, че СРС са приложени от ДАНС.
Какво се прави след като подслушването приключи?
След изтичане срока на прилагане на СРС, лицата осъществяващи конкретните действия по подслушването са длъжни да изпратят резултатите на хартиен или друг носител на съответния орган на специализирана дирекция “Технически операции” при ДАНС. Незабавно след това информацията се изпраща на лицето/ органа, който е поискал прилагането на СРС/ чл.25 ЗСРС/. От публикуваните материали не става ясно дали специализираната прокуратура е поискала прилагането на СРС, но е безспорно, че ги е получила и се е запознала със съдържанието на телефонните разговори. И оттук нататък започват нарушенията.
В какво се състоят те?
Информацията от телефонните разговори очевидно не касае, а и няма такова твърдение на прокуратурата, предмета на разследване по образуваното от специализираната прокуратура дело. То е образувано за престъпление по чл.321 НК – участие в ОПГ и подкуп във фазата на опита и като довършено деяние. Прокуратурата определя информацията от разговорите като данни за друго престъпление – унищожаване на документи по повод проверка на КПКОНПИ. Един от извършителите е генерал – майор, спрямо когото цивилната прокуратура няма правомощието да образува дело, повдига обвинение и предава на съд. НПК е пределно ясен в тази връзка – чл.411 ал.7, според която когато делото е подсъдно на специализиран и военен съд, то се разглежда от военен съд.
Какво е следвало да направи прокуратурата?
Съгласно правилата на ЗСРС- чл. 30 , при получаване на резултати извън направеното искане, председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” в срок от 24 часа е бил длъжен да уведоми заявителя за получените резултати, а заявителят съответно да уведоми компетентния орган за тях в срок от 24 часа от получаването на уведомлението. Или – най-късно на 48-я час след получаване на резултатите от приложеното СРС информацията е трябвало да постъпи във военна прокуратура, която е единственият компетентен орган. Дали по тази информация, събрана чрез приложено СРС ще се образува или не досъдебно производство може да реши само военният прокурор. След образуването му , съобразно правилата на ЗСРС ВДС-те се съхраняват от органите на съдебната власт – в случая военният прокурор, който единствено може да даде разрешение за огласяването им.
Излиза, че на практика по делото на специализираната прокуратура е постъпила информация извън търсената чрез прилагането на СРС?
Точно така. И тази информация е обект на защита по смисъла на ЗСРС. Тя не е свързана с предмета на делото на специализираната прокуратура. ЗСРС разписва ясни правила как следва да постъпи заявителя – прокуратурата в такива случаи, което не е сторено. Важно е също така да се отбележи, че разрешението на прокурора да се разгласят материали от разследването не включва огласяването на резултати от СРС. Това е така тъй като информацията, придобита по този начин има специален ред на защита – както в ЗСРС, така и чрез криминализирането на деянието в Наказателния кодекс.
В постановлението за спиране на досъдебното производство е посочено, че наблюдаващите прокурори, повече от един, са извършили анализ и съответно са докладвали на главния прокурор, който от своя страна е сезирал Конституционния съд с искане за тълкуване разпоредбата на чл.103 от Конституцията.
Както наблюдаващите прокурори, така и Главният прокурор са извършили нарушение на правилата на ЗСРС, като не са уведомили компетентният орган – военна прокуратура. НПК съдържа специална разпоредба, според която когато делото е подсъдно на специализиран и военен съд, то се разглежда от военен съд. Така че няма никакво съмнение какво е законосъобразното действие което е следвало да извършат наблюдаващите прокурори и главният прокурор.
Но най-много бяха дебатите около това дари разговорите е трябвало да бъдат огласени по начина, по който това бе сторено. Ваши колеги са категорични, че законът е погазен. Това така ли е?
Съгласно чл. 32 ЗСРС резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона. Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват / чл.33/. В нарушение на тези разпоредби наблюдаващите прокурори в постановлението за спиране, а главният прокурор в публикуваното на 28.01.2010год. прессъобщение и чрез публикуването на сайта на прокуратурата на постановление за спиране са огласили събрани чрез приложени СРС данни, без да имат това право.
– Ако трябва да обобщим къде разследващите са „сгазила лука“?
– Извършени са две престъпления :
1. Престъпление по чл.282 НК – наблюдаващите прокурори, както и Главният прокурор, на когото са докладвани материалите, в нарушение изискванията на чл.30 ал.2 ЗСРС не са изпратили материалите на военната прокуратура, която единствена има правото да образува досъдебни производства срещу лица по чл.396 НПК / ген-майор Стойков/.С това си бездействие те са нарушили определени със закон служебни задължения с цел да причинят вреда на президентската институция и от това са настъпили немаловажни вредни последици.
2. По чл.145а НК – използвали са информация, събрана чрез СРС извън нейното предназначение / за целите на наказателното производство/. Използуването се състои в публикуването на постановлението за спиране, съдържащо цитати от изготвените веществени доказателствени средства като аргумент за изготвеното искане до КС на Република България. Информацията е използвана извън нейното предназначение, тъй като тя следва да се ползва единствено и само за нуждите на образувано от военен прокурор досъдебно производство. Престъплението е извършено от Главният прокурор на РБ.
Как според вас трябва да се действа, след като казвате, че има извършени престъпления?
Конкретната ситуация изисква незабавното образуване на предварителна проверка от прокурор при Специализираната прокуратура.
Вие вярвате ли, че изобщо подобно нещо може да се случи у нас?
Дали това ще се случи е своеобразен тест за българската прокуратура. Пирамидалната й структура, вертикалната й йерархичност, ненаказуемостта на главния прокурор, липсата на съдебен контрол върху актове на прокуратурата с особена значимост, например постановление за привличане в качеството на обвиняем, както и актовете на Главния прокурор, бяха предмет на коментари както от венецианската комисия, така и от ЕК. Темата за върховенството на закона и необходимостта от промяна на Конституцията в частта й уреждаща съдебната реформа и мястото и структурата на прокуратурата в системата на съдебната власт бяха предмет на дискусия, инициирана от Президента на републиката.
Но всички видяхме, че Министерският съвет на 20.12.2019год. внесе искане до Конституционният съд с което на практика се опита да бламира тази дискусия и необходимостта от промяна в Конституцията.
Въпросите на МС касаят именно абсолютната власт на Главния прокурор и целят да постигнат отговор според който Главният прокурор не осъществява контрол върху действията на прокурор, който извършва проверка или разследване срещу самият Главен прокурор. Искането е допуснато до разглеждане и образувано к.д.№15/2019год. Ако КС сподели като основателни доводите на МС ще се снабдим с едно конституционно решение, което ще бламира възможността за промяна в конституцията, назначаването на независим прокурор и възможност прокуратурата да провежда и контролира разследвания срещу Главния прокурор. Публикациите в медиите са законен повод за образуване на производство. Остава да видим ще се намери ли прокурор от Специализираната прокуратура, предвид подсъдността, който да образува поне проверка срещу Главния прокурор.
Въпроси на Катя Илиева
