Нова година, нов късмет е традиционно пожелание, обаче нали и старият късмет е бил нов, защо да го загърбим и да не отчетем, че е бил добър, макар и с една стотна от това, дето сме го лелеяли, пише до всички вас Маргарита Петкова
Не си спомням точно в коя страна имаше новогодишен обичай да се изхвърлят през балкона старите вещи. За да се освободи място за новите, за които, разбира се, трябва да имаш възможност да си ги купиш. Тоест да си ги изработиш. Естествено можеш да се надяваш да ти ги подарят, да получиш наследство или да ти паднат от небето.
Последното не е невъзможно, ако в новогодишната нощ застанеш на улицата и чакаш някой телевизор, хладилник или тиган да тупне връз теб, ама не си е работа. Малко на кантар отива. Така е и с изхвърлянето на стария календар от стената, ако заедно с него на боклука отидат 365 дни, във всеки от които заедно с трудностите, препятствията и неудачите, си имал поне по един миг на радост и възторг, на споделеност и съпричастие, на удовлетворение и сладка умора от добре свършената работа.
Шарен е животът, пъстър е, като в детски калейдоскоп се прегрупират фигурките и цветовете, та все някоя изненада се сипне пред очите ти. Мрачните краски минават и заминават, сигнално крещящите също, редуват, радост и тъга, успех и провал, проба, грешка, проба, възход и падение, нещата от живота, който си върви напред. И ние крачим с него. С миши стъпки, с великански крачки, кой както умее и както му е пътя, катерим се и се препъваме, провираме се през храсталака на ежедневието и тичаме по широкия друм на празничното си настроение, което не е задължително да съвпада с календарното. Трупаме. Някои вещи, други знания, трети опит, четвърти впечатления, пети, шести, четиресет и първи… кой каквото.
Тъй е отредено, че не можем да влачим всичко със себе си. Сили нямаме. Памет нямаме. Желание нямаме. Затова си избираме спомените. Избираме си с какво и с кого да продължим напред. Не може всяка година да почваме от нулата, от гола земя, от изтрита памет, от опразнено сърце и да очакваме да ни се случат само мечтаните хубавини, които са ни подминали. Като (ако) дойдат, как ще ги оценим? Как ще ги припознаем?
Нова година, нов късмет е традиционно пожелание, обаче нали и старият късмет е бил нов, защо да го загърбим и да не отчетем, че е бил добър, макар и с една стотна от това, дето сме го лелеяли. Една стотна, една стотна – кой ти я дава?! А и останалите 99/100 нали са си твои – тепърва ще се простиш с някои, защото си разбрал, че не ти трябват, други ще си прибареш грижливо, на повечето ще се посмееш. В Новата година с празни ръце и сърце не се влиза.
Равносметките са за социалната мрежа, самопреценката си я правим насаме. Да ви припомня крилатата фраза на Жан Жорес, полезна е: „От миналото да вземем огъня, не пепелта”. А мъдрият ни народ го е казал още по-добре: „Да не изхвърляме бебето заедно с мръсната вода”. Та внимавайте с коритото. И продължавайте с чисти помисли и чисти (по)желания!
Маргарита Петкова
AFISH.BG https://svobodnoslovo.eu
