В рая на земята настана паника. Изворите пресъхнаха. Вероятно защото Сатаната вместо да остави водата на всички, на които принадлежи, тоест на народа, реши да печели от нея. Много, много пари. Които инвестираше в себе си. А тръбите гниеха, заразяваха водата, постепенно тя ставаше кална и в нея се разви живот. Сатаната се зарадва, защото така фабриката му за минерална вода просперираше. Водата, която принадлежеше на всеки, сега се купуваше по левче чашата. Който иска да пие – ще плаща!
Народът беше в недоумение как така вода гази и жаден ходи. Защото народът не видя как Сатаната сложи кранчето на общото благо, което принадлежеше на народа. Сега народът купува от минералната вода за по левче чашата и се къпе само по време на дъжд.
Язовири отдавна не се строяха. Защото от тях не се печели. Те са за поливане на посеви, каквито вече нямаше. За вода, която сега се продава бутилирана в магазините срещу пари, за предотвратяване на наводнения, за които сега никой не се интересува.
Най-голямата победа на Сатаната беше да накара хората да повярват, че той е Бог. И че той ги спасява от това, което той е направил. Мъглата върху разума се спусна бързо.
Дойде ред на въздуха….безплатни неща няма в света, в който управлява Сатаната. Ще плащаме, за да живеем!
Мечтаехме за силна ръка. Мечтаехме за мъж, който със сила да наложи държавната воля. А всъщност адът идва с всичко, за което сме мечтали….
Елена Гунчева
