“Девлети ефенди, тук в отечеството си имаме един човек, именуем Стойко Папазоглу. Много хора е привлякъл на своя страна. Всяка вечер 5-10 души посреща и изпровожда. На този човек аслъ характерът му е такъв. Неговият шуря, на име капитан Георги, в 1828 година, на Руско-турската война, начело на триста доброволци във време на предаването на Силистра влезе в нея и я ограби. На него характерът му е еднакъв със Стойковия. Той, ефендим, и в Търново подигна едно движение. Осем души търновчета бяха обесени. Капитан Георги бе изпратен в Цариград, отгдето го заточиха в Самос и там, ефендим, го затвориха и умря.
Сега, ефендим, Стойко има едно момче, на име Съби. Ходил по Европа, а сега дошъл, ефендим, тук, ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като Котел не може да поръчителствува за тези хора, ние не искаме да ги имаме помежду си. Това донасяме до знанието ви, Девлети ефенди, за да не пострадат сетне нашите деца и нашите имоти. Отървете ни от тях!”
Писмото е от 1843 г. и е писано от най-видните котленски чорбаджии. То представлява донос пред турския управител срещу Стойко Попович (наречен тук по турски Папазоглу) и неговият син Съби Стойков Попович. Споменатият капитан Георги пък е прочутият български национален герой кап. Георги Мамарчев. В резултат на този донос двамата са арестувани, вкарани в затвора и осъдени на 3 години затвор.
Защо ви пиша това? Никой не знае имената на чорбаджиите доносници и турски мекерета, но няма българин, който да не е чувал името на Георги Стойков Раковски, както остава известен в историята непокорният син на Стойко Попович. Предатели е имало винаги, има сега, ще има и в бъдеще. Историята обаче тях няма да ги запомни. Бъдете сигурни, че след десетилетия, ако ние сегашните българи си свършим добре работата, никой няма да помни имената на националните предатели като бойко борисов, красимир каракачанов (нарочно изписани с малки букви) и други подобни майкопродавци, а ще запомни нас. Така че дерзайте! Борбата за бъдещето на нашата Родина и нашия народ продължава!
И ние ще победим! https://www.facebook.com/belomorieto
Костадин Костадинов
Георги Стойков (Сава) Раковски, (по рождение Съби Стойков Попович), е бележит публицист, писател, историк, етнограф и създател на революционното движение за освобождение на България.
Роден е през април 1821 г. в гр. Котел в заможно семейство. Родственик с Богориди и Мамарчеви. Учи в Котел, после в Карлово при Райно Попович и завършва гръцката гимназия в Цариград.
През лятото на 1841 г. Раковски се установява в Браила и участва във Втория браилски бунт. През февруари 1842 г. е арестуван и осъден на смърт. Спасен е от гръцкия консул и емигрира във Франция.
През 1844 г. Раковски се връща в Котел, но бива наклеветен и хвърлен в цариградския затвор заедно с баща си. След 3 години е освободен и работи като търговец и адвокат.
През 1853 г. във връзка с Кримската война Раковски създава т.н. „тайни общества” в България. Отново е арестуван, но спасен от влиятелни застъпници.
През 1854 г. Раковски води малка чета в Балкана, но след неуспеха на Кримската война емигрира във Влашко, после в Нови Сад – Австрия (1856). Тук издава поемата „Предвестник Горского пътника” и своя пръв вестник „Българска дневница”. Заради антитурската му насоченост австрийските власти спират вестника и изгонват Раковски.
След Австрия Раковски отива във Влашко, оттам в Одеса, където издава историческия сборник „Показалец” и изготвя своя Първи план за освобождението на България от 1858 г. Планът предвижда общо въстание, което да се ръководи от „Тайна канцелария”. Това е нов етап в организирането на освободителното движение.
През 1859-1860 г. в Сърбия започва антитурска кампания, Раковски се озовава в Белград, където на 01.09.1860 г. издава в. „Дунавски лебед” – първия политически орган на освободителното движение в България.
В края на 1861 г. Раковски изработва своя Втори план за освобождението, който представлява конкретизация на първия – общо въстание с ръководен център „Привременно правителство”. Един полк (легия) от 1 000 души трябва да тръгне от Сърбия по Стара планина и до Търново да нарасне на 150 хиляди, а до Черно море – над половин милион въстаници. В Търново да работи Временно правителство (Началство), за което е изработен и устав.
За изпълнението на този план Раковски създава през 1862 г. Първата българска легия в Белград – около 600 души, сред които Иван Касабов, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и др. При въоръжения сблъсък с турския гарнизон край Белград легията проявява бойни качества, но до война с Турция не се стига и тя е разтурена.
След разпускането на легията Раковски заминава за Атина с дипломатическа мисия, но разбира, че чуждите правителства гледат своите интереси и се прехвърля в Букурещ, където издава в. „Будащност” (1864), и редактира сп. „Българска старина” (1865).
В Букурещ Раковски става безспорен ръководител на българската емиграция. Поддържа преки контакти с румънското правителство и с дейци от цяла Румъния и Молдова. Раковски стига до идеята, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Затова в края на 1866 г. изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”.
В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство – „Върховно началство”, начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България. През пролетта на 1867 г. Върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов.
Георги Раковски се разболява тежко и умира на 09.10.1867 г. Неговите заслуги за българското освобождение са изключителни. Със своята пламенна публицистика е художествена дейност, с теоретичните си и практически трудове и планове, с авторитета си на енциклопедична личност той възпитава цяло поколение, което продължава неговото дело.
