Ренета Инджова през „Офанзива“ по Канал 3:
„Другите страни имаха сценарий за приватизация, която да впръсква в стопанствата инвестиционни стимули за благоприятна среда. От 1992 г. започна с уволнението на Сашо Божков заради нежелание да се стартира процеса. До идването на Костов през 1997 г., Виденов е в режим на масова приватизация, която смятам, че ако беше се осъществила нямаше да има разлика между онова разграбване.
Големият проблем на българската приватизация е, че остана анонимна. Няма държава в Източна Европа която да не знае притежателите на основни активи и какви са офшорните им притежания. В каква конфигурация манипулират основни институции и органи? Няма друга държава в която елитите да се рекрутират от най-долната част на социалната страта. От ДС не участваха непосредствено в разграбването. Те си намериха оръдия в лицето на магураджии, на представители на турист бранш…
Никой не можа да си позволи да ми предложи подкуп…
Имаше особени интереси в икономиката, не бяха държавни. Искаха масова приватизация. Имаше изгубени данни на около 600 предприятия. В предподготовката за приватизацията се включваше необходимост от саниране, оздравяване и преглед на предприятията. Вместо това приеха закон за преобразуване на предприятията в акционерни дружества. В резултат на това да може да се делят хубавите части от лошите. Министерствата продаваха на части предприятията, това беше скрита приватизация…
Луканов смяташе, че знае разковничето за това как България да се вклини в света. Така започнаха вземането на заеми и голямото задлъжняване. Беров искаше да ме съди с цялото правителство, защото цялата бездейност и оставяне на групировките да се развиват, зараждаше се мощна политико-икономическа олигархия. Това беше кабинет на „Мултигруп“…
Жан Виденов се ползва с добро име сред социалистическата партия, защото не се противопостави на това, което искаха да правят, не успя да предвиди зърнената криза.
Иван Костов нека да гледа резултатите в това, което представлява демократичната десница. Как със своята реституция, градската десница се задоволи с едра градска собственост. През последните 30 години „десните“ съществуват по паразитен начин.
Тези 30 години са едни Dаrk Age в нашата история. Колкото повече се бориш с тях, толкова по-силни стават. Една собственост може да се удържи в едни ръце, само ако за нея се плати. Не на спекулативни цени…
Смятам, че си е струвало и съм удовлетворена от това, което съм направила. Престъпниците са си престъпници по природа, от тях няма какво да очакваме. Онези, които ги търпят, заслужават заклеймяване. Престъпленията растат като БВП, с голяма динамика.
Когато някое общество се разруши и устоите му са оглозгани, на негово място нищо не може да се създаде. Има смисъл в достойното преминаване през този живот, когато имаш идея за него. Достойно, с идея… https://afera.bg
