Авгиевите обори са като стерилна операционна зала в сравнение с България.
Смрад от разлагащи се ценности, отровна мъгла на разпадаща се държавност, огромни кухини, където някога беше духовността.
Стигнахме края на пътя, който сами избрахме.
Имаше начин и поводи да сменим посоката. Някои си тръгнаха, други допуснаха пипалата на октопода да впръскат отрова във вените им…и застанаха на страната на злото.
Вградиха се в сивата икономика, прецакваха държавата и деляха проценти с властимащите. Днес децата им карат скъпи коли, имат купени дипломи и носят отровата в кръвта си.
Други просто остаряха…..и замениха мечтите си с простичката радост да получат обидните 40 лв. за Коледа.
Младите израстнаха в различни времена – на силовите групировки и престъпното натрупване на капитали и във времето на крещяща безпросветност, простащина, корупция, беззаконие и диктатура. Нещастни и обречени поколения….
Това време смени библейските ценности с арогантна откровеност за нов смисъл на живота – власт и пари.
Свободното слово беше гилотинирано.
На ешафода, монтиран прецизно от популисти – псевдодемократи бяха положени главите на демокрацията и справедливостта.
Приковаха Темида, извадиха очите и, отрязаха ръцете и.
Днес лешоядите на диктатурата разкъсват тялото и с наслада и презрение.
Херкулес изчисти Авгиевите обори.
Нелепо е да го чакаме тук – в долината на смъртта и отчаянието.
Иска ми се да извикам :
“Останаха ли малко луди, от тези, които оправят света….“
