България, Икономика, Политика, Свят, Туризъм, Хармония

ноември 13, 2019

Уважаеми и достойни сънародници и приятели!

Автор: admin Няма коментари

Предлагам да спрем да впрягаме каруцата пред коня и да погледнем истината в очите. Полагате огромни усилия да преборите тези сатанински вятърни мелници.

Които никога няма да се откажат доброволно от изпълнението на всичко което им се налага от чужбина. Където са техните създатели, кукловоди и спонсори/както си призна сам Бойко пред цялата негова партия. Нито едно от техните лъжливи обещания за някакво временно спиране или отмяна няма да бъде изпълнено. Погледнете истината в очите – тази сатанински стратегии и конвенции се изпълняват още от 2010 година. Нищо, че едва сега се опитват официално да ви ги натрапят завинаги. Истината е че през всичките тези години скрито, сатанински и подло /извършилите държавна измяна незаконни управници/, са приемали стотици закони, разпоредби , подзаконови нормативни актове и правила с които тайно от Вас са работили в същата тази посока, която едва наскоро излезе наяве.

Децата и внуците ви макар и тайно от вас, са били обект на това сатанинско враждебно въздействие от години. В училищата, детските градини и университетите.

Навсякъде в тази окупирана от чужди външни сили държава. Веднага след извършения антинароден държавен преврат. Помощници в това пъклено дела са както незаконните нашенски престъпни управници, алчните и продажни партийно олигархични елити, така и всякакви финансирани от чужди държави, фондации и спец-служби:- НПОта, Медии, съдилища, прокуратури, данъчни власти, МВР, Министерството на Просветата и всякакви други ведомства.

Хайде да спрем да се само заблуждаваме, за да си отворим очите и да прогледнем. Мислите ли, че в тази държава може да има истинско правосъдие?- когато цялата власт и съдебна система са не легитимни според Конституцията. Когато чужди организации, департаменти и ведомства финансират с милиони долари “българските” уж съдилища и прокуратури. Просто влезте в който и да е било Български съд и веднага още от входа ще видите огромни табели, че съда е финансиран от USAID. А вие продължавате да чакате, искате и се надявате напразно, да получите легитимно българско правосъдие.

Начина да победите този престъпен октопод не е да му се молите с разни писма, или безплодни протести за по няколко часа. Всяка една власт във света съществува само в главите на хората. Мига в които те я делигитимират като незаконна и нелегитимна според международното и местното право като такава – тя престава да съществува. И заедно с всичките си престъпни и анти народни и не легитимни закони, данъци, стратегии, конвенции и други подобни се изпарява в небитието. Завинаги.

Ами тогава да видим, дали изобщо си заслужава да общувате с тези незаконни власти и да искате от банда доказани от Конституцията и Международното право нелегитимни престъпници, да отменят техните поредни, също толкова не легитимни и нищожно правни закони.

За целта няма да ходим много далеч а просто ще ви помоля да разгледате Анализа на Българската Конституция изготвен от международен екип специалисти по конституционно право /включително с българско участие/ сред които и един от бившите президенти на една световно известна западна държава. Няма да ви затормозяваме с Целият международен анализ а ще се спрем само на тази преведена част от него която касае законността на Съдебната система в България и на всички “закони”, “конвенции”, “стратегии” и други подобни сатанински не легитимни измислици.

Прочетете и сами си направете нужните юридически изводи. Време е да заявим открито и ясно така че всички български граждани по света да го чуят – ЦАРЯТ Е НЕ САМО НЕ ЛЕГИТИМЕН И ГОЛ А И ДЕБИЛЕН !

ЗАЯВЯВАЙТЕ ГО ОТКРИТО И ПРЕД ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН.

НЕ ПИШЕТЕ ПИСМА БЕЗ НАДЕЖДА ЗА ОТГОВОР. А ПРОСТО НАВСЯКЪДЕ И ПРЕД ВСИЧКИ ВАШИ СЪГРАЖДАНИ И ПОЗНАТИ КАЗВАЙТЕ ИСТИНАТА , ЧЕ ЦЯЛАТА ДНЕШНА ВЛАСТ, ПРАВИТЕЛСТВА, ПАРТИИ, ИЗБОРИ, СЪДИЛИЩА, ПРОКУРАТУРИ, ФАЛШИВИ ЗАКОНИ, ДАНЪЦИ, ТАКСИ, ПРИСЪДИ, КОНВЕНЦИИ И СТРАТЕГИИ СА НЕЗАКОННИ СПОРЕД КОНСТИТУЦИЯТА И МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО. И ПОРАДИ ТОВА ЩЕ БЪДАТ ПРЕСЛЕДВАНИ ОТ БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД И ДЪРЖАВА С ЦЯЛАТА СИ СТРОГОСТ. КАКТО И ЧЕ ВСИЧКИ КОИТО СЕ СЪОБРАЗЯВАТ И ИЗПЪЛНЯВАТ ТЕЗИ НЕЗАКОННИ И ПРАВНО НИЩОЖНИ ЗАКОНИ, ПРАВИЛА И СТРАТЕГИИ ПОДЛЕЖАТ НА НАКАЗАТЕЛНО СЪДЕБНО ПРЕСЛЕДВАНЕ ОТ СТРАНА СУВЕРЕНА – ТОЕСТ НА БЪДЕЩИТЕ ЛЕГИТИМНИ БЪЛГАРСКИ ВЛАСТИ И СЪДИЛИЩА НА СТРАНАТА.

Благодаря ви за разума, достойнството, старанията и разбирането.

ЕТО ВИ Е ЧАСТИТЕ ОТ АНАЛИЗА ЗА КОИТО ГОВОРЯ!

ЛЕГИТИМНА ЛИ Е ИЗОБЩО ВСЯКА ЕДНА ВЛАСТ КАКТО И СЪДЕБНАТА ТАКАВА В БЪЛГАРИЯ? ЗАЩО ВМЕСТО ДА СЕ ЖАЛВАТЕ И ДА ПИШЕТЕ ВСЯКАКВИ ПИСМА – ПРОСТО НЕ ОТХВЪРЛЯТЕ ВСИЧКИ КОНВЕНЦИИ, СТРАТЕГИИ, ДАНЪЦИ И ЛЪЖЕ ЗАКОНИ, КАТО НЕЛЕГИТИМНИ?

В този правен анализ изготвен по наша молба още преди седем години от международен екип / 26 чуждестранни конституционни съдии включително и с българско участие/ – ясно, точно и според българското и международното право е разяснено, защо НЕ Е легитимна нито една власт в България, включително и съдебната такава. Както и нелегитимността на всички техни международно договори, споразумения, заеми, партии, избори, правителства, президенти, закони, данъци, глоби, актове и присъди.
Както и на всички техни международни сатанински конвенции, стратегии за отнемане на децата, разграбването на банките и цялата престъпна приватизация на българските народни национални ресурси…

Тук дори няма да упоменаваме факта че и самата Конституция е отменена от някаква си кръгла маса а не според закона и новата също е нелегитимна поради факта че не е подписана от всички народни представители и в момента на подписването :- БСП не са били законно регистрирани като партия, ДПС са НПО а не партия за СДС „гладуващи в палатките пред Народното събрание дори няма и да говорим! Но всеки които приема днешната Конституция като законна може да си направи нужните юридически изводи за незаконността на всичко останало!

”…От изложеното следва и извода, че всяка една власт както и съдебната власт в Република България не са легитимни. С други думи, на основание прякото действие на Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г.: Нямат никакво правна значение нито юридическа сила приеманите Конвенции, Стратегии, Международни договори, заеми, приватизация, данъци както и такси смет; няма такса електрическа енергия; няма такса топлофикация. /Следва прекратяване на хилядите дела по така нареченото „заповедно” производство по чл.410 от Гражданскопроцесуалния кодекс и др. образувани по не пораждащия правни последици, противоречащ изцяло на Конституцията ГПК.
Няма такса телефони; няма такса билет в транспорта; няма пътна такса; няма винетки, няма такси „синя” зона, няма глоби за „паяк” и т.н.
Няма данък смет, нито данък сгради. Няма такси електричество, вода, топлофикация /парно/. Няма платена държавна образователна система. Има безплатна държавна медицинска помощ , но и платена частна медицинска помощ, съобразени с доходите и имуществото на всекиго по отделно и така нататък. Накратко казано: НЯМА легитимни закони, власт, международни договори, съсипващи заеми, ,такси, нито присъди и сметки. Няма и легитимни данъци във вида, в който се налагат от всички незаконни правителства и нелегитимни алчни и продажни управници..”

Заключение на международната експертиза

За да се отговори на поставения ни въпрос, следва да се разгледат следните четири точки:

1) Какво означава на български език правното понятие „легитимен”?

2) Що е съдебна власт?

3) По какъв начин съдебната система придобива легитимност?

4) Решен ли е проблема в България? Определението в българския език на правното понятие „легитимен”, а именно „…който има законно право; съществува или действа в съгласие, в съответствие със закона; законен, законосъобразен”, или още „…който е овластен, оправомощен, оторизиран от закона“.

Що се отнася до определението за съдебна власт,

· Съдебната власт е една от трите основи на съвременната правова държава /законодателна, изпълнителна и съдебна власт/. Тя следва да е самостоятелна институция с органи, които упражняват съдебни правомощия на определена територия-определен съдебен район. Това са: съд, прокуратура, следствие, заедно с присъщите им органи на изпълнение на наказанията по влезли в законна сила присъди за извършени престъпления по Наказателния кодекс и органи на съдебно изпълнение при изпълнението на влезли в законна сила съдебни решения по граждански дела, свързани с разрешаването на граждански спорове. Съдиите, прокурорите и следователите следва да бъдат несменяеми. Несменяемостта на съдиите, прокурорите и следователите, обаче, следва да е свързана с имуществената им отговорност за виновно нанесените от тях щети, настъпили в резултат на произнесени от тях противозаконни-противоправни съдебни актове- решения, определения, присъди. Това следва от Всеобщата Декларация за независимо правосъдие на ООН, ИКОСОС/ Икономически и социален съвет/ приета на Седми конгрес по превенция на престъпността, проведен в Милано, Италия. България е страна по тази Декларация. Съдебната власт следва да има свой самостоятелен бюджет, независим от този на изпълнителната власт.

· Задачата на съдебната власт е да разрешава възникналите правни спорове като възпроизвежда справедливост при спазването на действащите в страната правни норми чрез точното им и еднакво приложение спрямо всички граждани, органи на централно и местно управление, сдружения на граждани и други обществени формации. Системата от правни норми се изгражда на основата на Конституция. Тя е основата и върхът на йерархията на законите и затова те следва да й съответстват. Конституцията заповядва гражданските, обществените и държавни правоотношения да се решават само със закон. По този начин тя забранява изготвянето и прилагането на Правилници, Наредби и Тарифи и ги изважда от употреба.

· Целта на съдебната власт и на правната система въобще е да хармонизира противоречивите интереси на гражданите и институциите така, че да не допуска и да не създава условия за произвол в обществото чрез съдебните си актове.

· Съдебната система следва да се ръководи от процесуален ред, действащ в настоящето и насочен към бъдещето. Производството по съдебните дела следва да се подчинява на Конституцията, на материалните закони и на процедурните правила валидни в определени периоди от време. Поради това правната система работи със срокове. Най-общо казано, те биват указателни, давностни /които погасяват правото да се търси съдебно разрешаване на правен спор след изтичането на определено време-напр. при делба на наследство/, преклузивни /фатални/, и др. Характерното за преклузивните срокове е, че те се посочват изрично в Конституцията или Закона и след изтичането им, разпоредените с тях императивни /господстващи, заповедни/ задължителни действия не могат да бъдат извършвани, а извършените след изтичането на указания срок са нищожни и нямат правна сила, тоест не пораждат правни последици.

· Структурата, органите и принципите, на които следва да се основава съдебната власт са прокламирани /гарантирани, установени по заповеден начин/ в „Глава шеста от „Съдебна власт” на Конституцията на Република България /в сила от 13.07.1991 год./, приета от Седмото Велико народно събрание, Обнародвана в Държавен вестник /ДВ/ бр.56 от 13.07.1991 год./

· Кога влиза в действие определената с Конституцията организация на съдебната власт?

Съгласно § 4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България /в сила от 13.07.1991 г./:

”Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал.2”, а именно:”…в едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила.” Виж „§ 3. /2/ от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията на Република България.

Иначе казано, всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата на съдебната власт: Закон за съдебната власт, Гражданско-процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Административно-процесуален кодекс и др., е следвало ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА БЪДАТ ПРИЕТИ ОТ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ преди изтичането на едногодишния срок от влизането на Конституцията в сила, т.е преди 13.07.1992 г. Този срок важи и за Закона за адвокатурата.

Посоченият срок в §4 във връзка с § 3 алинея 2, от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г./има заповеден задължителен характер и преклузивен, преустановяващ, спиращ ефект.

Това е срокът, в който задължително е трябвало да се упражни дадено право: в случая приемането, обнародването и влизането в сила на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт.

Този срок започва да тече от момента на възникването на това право /в случая от 13.07.1991г./ и е изтекъл на 12.07.1992 г.

Преклузивният срок по дефиниция не предпоставя и не допуска нарушаването на това право /в случая издаването на законите, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната власт/.

Преклузивният срок прокламиран от Конституцията, тече по отношение на всички.

С изтичането му, възможността да се упражни даденото право се прекратява. Извършеното след изтичане на преклузивния срок/ в случая след 13.07.1992г/, е извършено без всякакво правно основание и в нарушение на всички законни норми включително и на Конституцията.

Затова с право в юридическата наука и практика се счита, че преклузивният срок има фатален характер. Фаталността му в случая, се изразява в това, чещом като Конституцията изрично заповядва, крайният срок за приемането на всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата и процесуалните действия на съдебната власт да е 13.07.1992 г., то с изтичането на този срок, не съществува конституционо съобразна възможност той да се промени, да се „разтегли” и изпълнението му да се „наваксва” в друго време, по-късно от посоченото.

Незачитането на конституционно установения преклузивен срок, обаче, води до това, че след като е изтекъл, каквито и действия да са предприети или да се предприемат от законодателя, за да „наваксат ”пропуските, то тези действия са неконституционни, незаконни и абсолютно правно нищожни.

Нищожни са и актове на властта – законодателна, изпълнителна /централна,местна / или съдебна, когато са извършени на основание на противоречащи с конституционните разпоредби закони. Защото тези актове не могат да пораждат и не пораждат правни последици.

Какви са в действителност фактите в Република България?

В противоречие с § 4 във връзка с § 3 алинея 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г./, от различните народни събрания след 13.07.1992г. са приети и обнародвани закони, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната система, както следва:

– Законът за съдебната власт е Обнародван в ДВ,бр.59 от 1994 г. с последвали актуализации до ДВ,бр.6 от 1999 г.и по-късно;

– Гражданско-процесуалният кодекс е Обнародван в ДВ,бр.59от 20.07.2007 г.;

– Административно-процесуалният кодекс е Обнародван в ДВ,бр.30 от 2006 г.;

– Наказателно-процесуалният кодекс е Обнародван в ДВ,бр.86 от 2005 г.;

– Законът за адвокатурата е Обнародван в ДВ,бр.55 от 2004 г.;

– Законът за правната помощ е Обнародван в ДВ,бр.79 от 2005 г.;

Съзнателно отразяваме и цитираме само първоначалното приемане и влизане в сила на посочените закони, без да цитираме множеството последвали техни „изменения и допълнения”.

Забавата за издаването им е очевидна -15, 16 ,17 години след изтичането на преклузивния срок. Което незабавно ги превръща в нелегитимни и правно нищожни

Налице е погасено право поради настъпила давност,а извършеното след изтичане на преклузивния срок/ в случая след 13.07.1992г/ е извършено без каквото и да е било правно основание и в нарушение на всички закони и Международното право. Този факт не може да остане незабелязан.

Приемането на посочените закони извън преклузивния срок е извършено без правно основание. Тези кодекси и закони са противоконституционни и нищожни и не могат да пораждат никакви правни последици. Поради това не може да изисква и да се налага под страх от санкция да бъдат спазвани. Този извод следва и се налага и от прокламираното в чл.5 алинеи 1 и 2 от Конституцията на Република България право:

„чл.5./1/ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

/2/ Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.”

Иначе казано, с разпоредбата , на чл.5 ал.1 и 2 , Конституцията на Република България отменя посочените по-горе, свързани с уредбата на съдебната власт: Закон за съдебната власт, Гражданско процесуалния кодекс, Наказателно процесуалния кодекс, Административно процесуалния кодекс, Закон за адвокатурата, Закон за МВР и Закон за правната помощ като приети извън срока, разпореден в § 4 във връзка с § 3 алинея 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г/.

Изложените правни аргументи се отнасят и до Конституционната отмяна на цялостното законодателно творчество на всички Народни събрания, след 13.07.1992 г. и до днес.

След като тези актове се отменят от Конституцията, то съдии, прокурори и следователи не са несменяеми, а съдебната реформа прокламирана в Конституцията на Република България не е осъществена.

От изложеното следва и извода, че съдебната власт в Република България не е легитимна.

Липсата на легитимност на съдебната власт, обаче, води до множество проблеми и отрицателни последици свързани с другите власти –законодателна, президентска, изпълнителна / централна – правителство и органи на местно управление/ и др.

На първо място, това означава, че задачата на съдебната власт да разрешава възникналите правни спорове като възпроизвежда справедливост при спазването на действащите в страната правни норми чрез точното им и еднакво приложение спрямо всички граждани, органи на централно и местно управление, сдружения на граждани и др. обществени формации, не се изпълнява.

Целта на правната система да хармонизира противоречивите интереси на гражданите и институциите така, че да не допуска и да не създава условия за произвол в обществото чрез съдебните си актове, не се осъществява. Напротив, голяма част от съдебните актове утвърждават убеждението в гражданите, че няма правосъдие и, че в обществото цари произвол.

Означава, че в цялата българска „съдебната система” работят нелегитимни, неовластени, неоправомощени, неоторизирани от съобразени с Конституцията закони, лица.

След като делата в съдебната система са образувани от неоторизирани, неовластени, неоправомощени от закона, нелегитимни лица, то те са нищожни, арешенията по тях не могат да пораждат присъщите на легитимните съдебни актове правни последици.

Този извод следва от факта, че Конституцията на Република България, с прякото си действие обявява нищожността на тези съдебните актове. Включително образуването, издаването на заповедите и решенията по всичките десетки хиляди дела, заведени незаконно в съдилищата по изцяло противоречащ на Конституцията и нищожен Гражданско процесуален кодекс.

На второ място, поради липса на легитимност на съдебната власт, всички регистрации и пререгистрации на политическите партии в Република България, извършени от съдилищата след 13.07.1992 г. не могат да пораждат правни последици, присъщи на легитимните съдебни актове.

С прякото си действие Конституцията на Република България отменя действията на съдилищата след 13.07.1992г.и обявява нищожността на решенията им по регистрацията на политическите партии като извършени от некомпетентни и не овластени лица.

На свой ред, тази съдебна нелегитимност намира отражение в избирателното право след 13.07.1992 г. и подлага под съмнение законността на провеждането на каквито и да е било легитимни избори за народни представители, президент и вицепрезидент, на правителство, на местни органи на власт и т.н., както по отношение легитимността на учредените или образувани от тях органи, съюзи, агенции, асоциации и други организации, акционерни дружества и др., както и решенията за членство в тях и всички сключвани от тях международни договори.

Достатъчно е, в които и да са избори след 13.07.1992 г. да е участвал един политически субект /една партия или коалиция/, който да не е бил съдебно регистриран по Закона за политическите партии преди 13.07.1992 г., за да е налице опорочен избор, а избраният представител или орган да не е легитимен.

Тези аргументи важат и за организирането, провеждането и обявяването на резултати при президентските избори.

На трето място, липсата на легитимност по отношение на народните представители, на народното събрание, на свой ред, означава, че :

този форум, чиито членове са те, няма правомощията, компетентността да прави политика; да избира и гласува членовете на изпълнителната власт /правителството/; да избира от своята квота конституционни съдии и членове на Висшия съдебен съвет ; да изменя или допълва Конституцията на Република България; да гласува, приема и обнародва закони; да утвърждава междудържавни спогодби и договори; да взема решения относно тегленето на заеми, както и относно членство на страната в международни организации и съюзи; да си определя възнаграждения и др. Такова Народно събрание няма никакви правомощия.

На четвърто място, липсата на легитимност по отношение на народните представители, на Народното Събрание, означава и липсата на легитимност на изпълнителната власт – на правителството.

На основанието, че е излъчено от нелегитимен правен субект – нелегитимно народно представителство.

Тази верижна липса на легитимност, довежда до наличието на криза във всички институции на властта: законодателна, президентска, изпълнителна /правителство, местно управление/ и съдебна власт и характеризира наличието на конституционна криза.

Или иначе казано, Република България в момента е в парламентарна, президентска, правителствена криза; в криза на местното управление, в криза на съдебната власт, а така също и в икономическа криза.

Изходът от посочената конституционна криза е проблем на управниците.

За обикновените граждани изложеното дотук налага съобщаването на следните факти. Те са няколко и са много важни, и следва да се усетят от хората задължително и веднага.

Прякото действие на конституционните норми отменя законите, които им противоречат. Всички след 13.07.1992 година. Тези закони са много и почти всичките са свързани с плащания на всякакви незаконни данъци, такси и други тегоби

В защита на правата и свободите, на интересите на българските граждани, особено важна е разпоредбата на чл.60, алинея 1 от Конституцията:„Чл.60./1/ Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със ЗАКОН, СЪОБРАЗНО ТЕХНИТЕ ДОХОДИ И ИМУЩЕСТВО.”

Такъв закон, определящ размера на данъците и таксите според доходите и имуществото на отделния човек НЕ Е ПРИЕМАН и издаван след 13.07.1991 г. и до 08.03.2010 г.

Тук е мястото да се посочи, че „таксите” са също така данъци, макар и косвени. При това са много и доста разнообразни: напр. за документи за самоличност, шофьорски книжки, ловни билети, разрешителни за оръжия, за издаването на всякакви справки и копия от документи, за собственост, нотариални актове, за публикуване отчетите на фирми, за билети за транспорт, за кино, за театър, за паркиране, за „синя зона”, за ”паяк”, за сгради, за смет, за електричество, за вода, за топлофикация, за телефони, за интернет, за кабелна телевизия, за обучение, за медицински грижи, за пътища …….. и много, много други.

С други думи, на основание прякото действие на Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г.:

Няма никакви такси и данъци, няма такси смет; няма данък сгради, няма такса електрическа енергия; няма такса топлофикация. Следва незабавно прекратяване на хилядите дела, по така нареченото „заповедно” производство по чл.410 от Гражданско процесуалния кодекс и др. образувани по не пораждащия правни последици, като противоречащ изцяло на Конституцията ГПК.
– Няма такса телефони;

– Няма такса билет в транспорта; няма пътна такса; няма винетки, няма такси „синя” зона, няма глоби за „паяк” и т.н.

– Няма данък смет, нито данък сгради;
– Няма такси електричество, вода, топлофикация /парно/;
– Няма платена държавна образователна система;

Има безплатна държавна медицинска помощ, но и платена частна медицинска помощ, съобразени с доходите и имуществото на всекиго отделно и така нататък.

Накратко казано: НЯМА ТАКСИ, НЯМА ДАНЪЦИ във вида, в който Ви се налагат от управляващите.

Както и всички подписвани или приемани /или утвърждавани от нелегитимните български власти и нелегитимното Народното събрание международни договори, конвенции, заеми, стратегии, закони, данъци, такси, присъди и всички подобни са нелегитимни и не подлежат на изпълнение от нито един законо послушен български гражданин или държавен служител!

Забележка:

В случай, че читателят иска да се запознае с текста на Конституцията на Република България да намери и ползва само Държавен вестник №56 от 13.07.1991 г., в който тя е обнародвана.

Ползването на електронен носител за изучаване на правни норми не се препоръчва. Още повече, в електронните носители на правна информация са нанесени нищожните изменения и допълнения на Конституцията, извършени след 13.07.1992 г. /през периода 2003-2007 г./.

Наред с това, практиката е показала, че електронните носители не винаги възпроизвеждат правилно и точно всички разпоредби на обнародваните в Държавен вестник закони.

Конституцията на Република България има задължително действие на територията на Република България и спрямо всички български граждани, където и да се намират те /чл.4, чл. 36 ал.1/.

Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция, с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията изисква българско гражданство /чл.26, ал.2, чл.27/.

Конституцията на Република България следва да се прочете от Преамбюла до края и да се изучи за да може да се използва при нужда. Тя дава права и задължения, брани гражданите, личната им свобода, права и имущество от всякакъв бюрократичен, законодателен, управленски, партиен или съдебен произвол. Включително и нелегитимните днешни стратегии и лъже закони!

Добре е всеки който я приема за законна да я носи със себе си. Да се позовава на нейните задължителни за всички – разпоредби и да изисква спазването и от всички държавни служители в българската държава.