Др. Тодор Живокв се е хванал на хорото…
Дете се прибира в къщи от училище. Влиза в хола с наведена глава. Бащата пита: Какво става, да не са ти изяли десерта? Детето не отговаря. Намесва се майката: Кажи, маме, да не са ви плашили с джендери или Ангел Джамбазки да е агитирал срещу гей парада?
Детето изхлипва: Пак двойка… (Асоциация с картината „Опять двойка” на художника Фьодор Решетников. Гешев и Цацаров да не го бъркат с генерал Решетников…)
Тишина. В стаята се прокрадва напрежение… И в този момент на телевизора се появява Жан-Клод Юнкер. Бащата се заслушва и след миг скача от дивана, изпаднал в еуфория: Свалили са мониторинга на ЕС и няма повече да ни критикуват за корупцията и беззаконията. Край на мониторинговото робство! Е, сега вече ще станем като Швейцария. А двойката не я мисли – дидпломи се купуват. Депутатски и кметски места – също. А може и прокурорче да те направим– не е никак лошо…
През прозореца в този момент долитат бурните ритми на българско хоро. Семейство се лепва на перваза. А на улицата – о, чудо! От блоковете се изсипват щастливи хора, прегръщат се, плачат и се хващат на кръшното хоро, извило се като смок в междублоковите пространства, незастроени кой знае защо. Хорото водят напети политици, с грейнали лица. Веят се знамена.
Мамо, мамо, я ги виж! – рипва детето, забравило за гадната двойка.
– Що е? – Идат, погледни ги.
С пушки, с саби… – Що стоиш?
Скоро, чедо, поздрави ги!
Тях ги бог прати насам,
да помагат, чедо, нам.
Звуците на веселото хоро се извисяват над блоковете, оттам над околовръстния, гори и планини и се понасят над Родината.
Някъде на „Дондуков“ един мъж изтрива гореща сълза, търкулнала се по обветреното му лице.
Някъде, още по-далеч, магистрални труженици и труженички спират работа за миг отмора, избърсват с ръкав потта от челата и се прекръстват, вперили взор в небето: Мониторингът падна!
21 октомври – новият Трети! (март)
21 октомври – новият Девети! (виж снимката)
21 октомври – новият Десети!
Творчески колектив
П.П. Някъде на майната си, в едно северезопаднало селце, баба Нуша залости портата. Заключи и трите катинара – два китайски и един турски. Пусна резето и отвърза кучето. След това влезе в къщата и включи камерите и охранителната уредба. Когато свърши всички тези предохранителни мерки, струващи й пет пенсии и два пощенски записа от Испания, възрастната жена седна на столчето, извади бучка сирене и един домат и пусна телевизора. На екрана цъфна набора Юнкер. Говореше за падналия мониторинг за България и спирането на докладите, които сочеха, че има корупция, а няма осъдени.
“Дърт пергиш… Е, и?” – промърмори баба Нуша и резна домата с ножчето, останало от мъжа й…
Отиваше си един празничен ден за Родината…
А всъщност омразният мониторинг наистина ли бе паднал?
