Всеки ден Милко Кочев ходи в СУ „Христо Смирненски”, учи се добре и мисли за любимото си занимание. Хисарските му приятели може би нямаше да го виждат, защото учеше във Френската гимназия в Пловдив, но там му поставиха условие – или училището, или спорта. И Милко Кочев – младши предпочете спорта.
-
От кога е твоята любов към конете?
-
От малък ги харесвам, но като започнах да яздя, бях на 12 години.
-
Помниш ли първото си състезание кога беше?
-
Да, помня. Това беше на конната база в село Житница и беше на Тодоров ден.. Още не бях започнал да се занимавам професианално.
-
Колко станаха състезанията в твоя петнадесет годишен живот?
-
Може би повече от сто състезания съм имал през тези години.
-
Кое е най- запомнящото?
-
Бях на Европейско първенство във Франция миналата година. Бях с отбор „Юноши” до 14 години. Другата категория е до 17 години, след това са млади ездачи и накрая мъже и жени.
-
Какви способи използваш, за да подчиняваш коня?
-
Най- важното е любов. Без нея нищо не се получава. Аз обичам всички коне, които яздя.
-
А от кога си с кон „Карино”?
-
„Карино” го имам от три години. Купихме го от Плевен . Той беше трениран за прескок, но някак си не го забелязваха. Сега е на конната база в село Царацово.
-
Разкажи за треньора си, какъв е той?
-
Той е живял много години в Германия и е бил там състезател. Казва се Калин Неделчев. Той е много известен, един от най- изявените състезатели в България.
-
Какво трябва да научиш от един треньор, за да скочиш препятствията?
-
Най- важното е да нямаш страх и да си много стриктен. Ти като насочиш коня, натискаш го с краката и той тръгва към препятствието и всичко трябва да направиш прецизно. Конете някой път се стряскат от препятствия, от всичко… Конете много усещат, когато си победил. Моят кон като бие камбаната, винаги разбира, че е на състезание и винаги дава всичко от себе си, наперва ушите и знае, че трябва да тръгва да скача.
-
А даваш ли му награда като победи?
-
Да, давам му бонбони, ябълки, моркови….
-
Колко награди си получил ти досега?
-
Много, на всяко състезание почти.
-
Къде си ги наредил?
-
У нас, на една секция.
-
Последното ти състезание е от Балканския шампионат в Истанбул. Ти успя да надминеш тридесет и двама състезатели и за трите състезателни дни да загубиш само една точка. Как стана това?
-
Не бутнах нито едно препятствие, но загубих точката от време, някой завой може би съм взел по- бавно, защото има контролно време да скочиш целия паркур. Освен това станах и държавен шампион и се явих за първи път. Бил съм втори на републиканско първенство и вице-балкански съм бил.
-
Като обявиха в Истанбул, че си със златен медал и си балкански шампион и засвири химна на България, как се чувстваше?
-
Щастлив и много горд.
-
А имаше ли българи, които да гледат, да те подкрепят?
-
Имаше много.
-
Кой ти подаде българското знаме?
-
Д-р Крум Рашков от Федерацията по конен спорт.
-
На кои български ездачи се възхищаваш?
-
На моя треньор, на Ангел Няголов, на Ивайло Бонев…
-
Ако ти предложат сега един хубав кон и едно хубаво момиче какво ще предпочетеш?
-
Коня. За момичетата има време. Сега съм се съсредоточил в тренировките и да завърша гимназията тук, за да мога да се занимавам с конен спорт. Всеки ден ходя на тренировки в Царацово.
-
Учениците от класа радват ли се на успехите ти?
-
Да, и учителите ме поздравиха. В моя клас е Даниела Пирянкова – певицата. Не знам дали знаеш, че ние в къщи сме тризнаци.
-
Тризнаци? Братя ли имаш или сестри?
-
Две сестри – Радостина и Божидара.
-
Благодаря ти, че ми каза. Три петнадесет годишни деца в къщи, как се оправя баща ти с вас? Слушате ли го?
-
Слушаме го. И той ни слуша много.
-
Благодаря ти за това интервю и при следващото дано да си станал европейски шампион!
-
И аз благодаря много!
Ирина Кирилова Тракийски Cвят
