Няма държава, която да си гори магистралите.
Да се фукляви с тях – и да ги гори.
Ето и сега: горящо сметище блокира за няколко дни магистрала „Струма“ – какъв великолепен образ на Батака, който обитаваме.
Само един кастриран разум може да си представи това – само да си го представи! – обаче ние го приемаме за нормално.
Магистрала върху сметище – дават ли си сметка, какво ни казват по този начин онези, които са го допуснали?
Накъде ще ни изведе такава магистрала – това е една от кротките, обаче рядко смислени метафори на Прехода: да запалиш пътя, по който уж си тръгнал нанякъде.
Всичко се прави по този начин – боклукът остава отдолу, превръща се във фундамент – е, колко солиден може да е той?
Обикновено се изфукват с някоя подобна история, съвсем дебелашки:
служебният премиер Герджиков отиде да завинтва крушки в наследения от Живков тунел „Витиня“, на който му извадиха душичката;
сетне пък се уплашиха от състоянието на виадуктите и набързо обещаха 250 милиона за ремонта им – така тогавашният регионален министър, един многословен екзалтант, си пооправи фасона след кланицата край Своге;
но те Своге забравиха, та ще се сещат за ремонта на виадуктите.
Сега обаче мълчат за сметището под „Струма“ – никой не търси обичайните аванти, понеже историята е безнадеждно тъпанарска.
Европа ни подхвърля някакви пари, обаче ние се държим като цигани-катунари, които са щастливи да ръсят боклуците си, където завърнат.
Този път обаче катунарите „Горе“ мълчат.
Обичайно тревогите им траят от ден до пладне, дори по-кратко – в една държава, която безогледно издавя хората си при всеки порой, късата памет на Властниците е задължителна – но все се сещат да завият някоя крушка, Осветителите сладки.
Нали и Плевнелиев – този черен гологан на Прехода, дето телевизиите все ни го навират в очите – ходи да се прави на угрижен в удавеното село Бисер. Да продава фалшиво състрадание, качен на бронетранспортьор – след подобни инфантилни етюди не се чудете, че Народът никога вече няма да има респект от Политическата Секта.
Властта изобщо не се трогва от бедствията, които ни застигат. И как очаквате тогава да се трогнат от някакво горящо сметище.
Някой по-разтропан репортер трябва да проучи, колко Властници от всякаква порода са профучавали над Сметището, без изобщо да му обърнат внимание. Как поне един не се сети да каже две думи.
Вижте само, докъде я докарахме: успяха напълно да елементаризират представите ни за Власт и Отговорност.
Живейте си край Сметищата – свободни от всякакви задръжки.
Елементарни хорица ни натикаха в собствените си постни яхнии.
А и повечето от тях наистина са си примитиви: как не схващат, че Сметището се превръща в Образ на собствената им несъстоятелност.
Озверяха – и нищо сякаш не ги интересува. Пи.али са си в крачолите – така казва Народът за подобни типове, които нищо вече не зачитат.
Хората от Костенец трябва да докарат инспектори от ОЛАФ в града, те трябва да сторят това – докато Габриел глади кухите си фрази в Брюксел.
Европа – тя и заради това се разпада – изсипала милиони/даром за стадион в Костенец – а някакви дървари направили лекоатлетическата писта не 100 метра – а доста по-къса, сякаш така искат и Юсеин Болт Светкавицата да надбягат.
Този абсурд и Юз Алешковски не може да го измисли, а той е гений в сатанизирането на соца.
Намерете ги тия умници – не ги съдете, не ги питайте колко са откраднали, питайте ги само едно: защо техните 100 метра са всъщност 90.
Тия хубостници направо ни се подиграват, тяхната изобретателност е отвратителна, боклукът, който оставят след себе си, е по-вонлив дори от сметището под „Струма“.
И сякаш Властта вече се страхува от тия типове, няма друго обяснение за мълчанието й. А може би, все пак, гузно усеща, как са я подхлъзнали, как й се подиграват;
казват й: да си знаете – нали сте големи строители – можете да спечелите на 100 метра, само ако коридорът ви е 90 метра.
Още преди години стана ясно, че мостовете трябва да се нагледат – то не може само хайдушки да ползваш нещо и да псуваш онзи, който ги е правил.
Тогава предложих, публично, ББ да се срещне с бай Дамян Илиев – великият мостовак – да ревизират заедно подозрителните пътни съоръжения и да чуе от него истината, за да не го лъжат някои тахтаби край него.
Срещата не се състоя, въпреки че по онова време ББ не бе далдисал толкова в международното положение, имаше време и за някой друг простосмъртен българин.
Бай Дамян вече е Горе, и там сигурно пак строи нещо и сигурно истински го уважават.
Тук, през годините на Прехода, такива като него винаги са били съмнителни: как така е успял, а отгоре на всичко се е опъвал и на Живков.
Я по-добре да се побарваме с някоя лъчезарна мушица-министър, която охотно съобщава обещанията ни – важното е да се обещава, а бай Дамян да си ревизира Небето.
Превръщаме се в държава на обещанията, немалко от които се възнасят като розов димец – за разлика от гъстия вонлив пушек на сметищата, който затваря магистрали, някой ден може да затвори и самата държава.
Поглеждайте под основите на всяко нещо, което ще правите или затривате – там може да има и нещо ценно.
Сега единственото, което ви интересува са римските писоари в центъра на София, все тях гледате да запазите и да ги излъскате, сякаш вие сте ги използвали;
и да се фуклявите пред замаяните чужденци, издрапали някак прословутото Ларго – а то все ще се нуждае от допълнително кърпене.
Това ще е отмъщението на писоарите и то пред очите на Властта, бунтът на писоарите…
Но вие с тях се гордеете – а не с хора като бай Дамян, а такива като него имаше предостатъчно, но някак не ви бяха по кефа, ръбести ви се виждаха, лошо ви гледаха, не ви се мазнеха, а те бяха фундамента на държавата, основите, които издържаха всичко, дори и диви Властници.
Диви, обаче мостовете им не ги палеха… Предпочитате да зяпате по Небесата, където трудно допускат.
А и защо ни бяха тия магистрали – колкото да стане ясно, че все сме в някакво Задръстване, че неусетно са ни превърнали в някакви „Задръстеняци“.
От великите ни магистрали се чува само едно и също: какви тапи има тук и там, колко се чака и колко ще се чака. Ако преди година-две „задръстените“ имаха един възглас – „Няма държава“, сега е друго: чакат си кротко, примирили са се с Тапата, и дори с това, че и те са част от Тапата. Радост Българска.
Магистралите се превърнаха в източник на злощастия или най-малкото на неуредици, пак добре, че всеки магистрален километър не е само 900 метра – но и това не е сигурно, не е лошо да се провери.
Телевизиите се задъхват от откритията си: камион пукнал гума, предизвикал верижна катастрофа и така станал част от славната история на Голямата Тапа; рейс се запалил, бегом навън; бус с деца се обърнал.
Съберете едно и едно: правите пътища, дори да са идеални, дори километърът по тях да е 1001 метра, обаче какво се таралянка по тях, освен „задръстеняци“, на които все не им излизат сметките и които се опитват да придадат някакво веселие на европейската автоморга, завинаги настанила се у нас.
Пушеци от автоморгата, пушеци от американските централи, лъжите на които не биха изтърпели дори в Сомалия, пушеци от сметищата…
Но другото сметище е чудовищно: там, където някак си оцеляват милиони човеци. Изходът от това Сметище е окончателно зазидан.
Това е ясно – обаче имат нахалството и да се изплюят върху лицето на зазиданите.
Да се изплюят статистически, с тлъста статистическа лъже-храчка. Храчка по Живота като цяло. Това е като да повърнеш върху Живота.
Пощипват оттук-оттам някои данни и ето ти картината на Фалша – цитат от последното съобщение на Националния статистически институт: „1547 лева средно на човек“.
За колко щастливци се отнася това – нито дума.
Ами петте милиона бедняци, те какво са – някаква смет върху която се гради Фалша?
Тия дни стана ясно, че сме измежду 20-те най-замърсени държави в света – екологически. А на кое място сме по замърсеност на разсъдъка?
Скоро всички ще се държим като напушени.
Каракачанов пак се опита да изкяри пет минути слава покрай убийството на детето в Сотиря, той все така я кара – заряза българската кауза в Македония и се залепи за циганите, иска да играе ранния ББ с шерифското кожено палто.
Иска да му повярваме, че драмата в Сотиря е заради това, че не са му приели концепцията за циганите.
Е, защо продължаваш да киснеш до левия семенник на ББ тогава – щом не ти приема идейката, бягай в пушеците, хвърли си оставката.
Убиват хора, уж защото не ти приемат концепцията, ти обаче си седиш над разклатените римски писоари долу на площада пред Министерския съвет и се офлянкваш.
Всъщност, само се фуклявиш – сега пък с чуждата скръб.
Театралничене сред пушеци. Но точно това е стереотипът, в който са наврени най-съдбовните ни проблеми.
Да не беше купувал самолети – а да бяхте ликвидирали циганските гета.
Разпадът е показателен с това, че съдбовните неща не могат да бъдат свързани в едно цяло.
Плащаш реално – и плачеш фиктивно.
Позорът в Сотиря пак е за сметка на държавата, но и него гледат да покрият с пушеци.
Изверги/психопати винаги ще има, проблемът обаче е, че никой не се опитва да закрие фабриката за насилници.
Нормално и ненормално вече се сливат и скоро ще станат неразличими сред една цяла една общност, напълно изоставена от десетилетия и напълно анимализирана.
Забравени хора, чиято цена е по-ниска дори от римските писоари.
Кеворк Кеворкян
