Делян Пеевски и Кевин Буут
Когато чета статиите на Пеевски, преводът на английски език от Google често няма смисъл. Свързваха го със софтуерен проблем, но дори и след като високообразовани българи ги преведоха, написаното все така остава неразбираемо. Езикът е толкова лош, че дори не мога да го пусна като шега на американските си приятели. Познавам роми, които имат по-добри езикови умения.
Така американският режисьор и продуцент на филма „Сенките на София“ Кевин Буут коментира пороя от публикации срещу него, тиражирани в медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски. Причината за вниманито към режисьора стана интервюто с него във Фрог, в което той разказа за филма и за неуспешните си опити да се свърже с Пеевски, за да научи и неговата гледна точка.
Ето какво още сподели Кевин Буут пред медията ни:
Като режисьор, който се занимава с противоречиви теми, аз съм свикнал с негативни публикации и лоши отзиви, но когато български олигарх говори за мен като „втора ръка Хелоуин от Лос Анджелис“, трябваше да се запитам – възможно ли е това да е истина?
Когато гледам вечерните новини в щатите, се вцепенявам от ежедневните тиради в Туитър на Тръмп, които са израз на личните му чувства, без какъвто и да било филтър. Личното ми мнение е, че Пеевски притежава няколко медии, използващи маскировката на истински вестници, които показват далеч по-лошо ниво на непотизъм.
Когато за пръв път кацнах в България, за да снимам „Сенки на София“, се спрях пред будка на „Лафка“, за да взема местни вестници, бяха ми казали, че всички предлагани вестници там са собственост на един мъж. Това звучеше твърде нелепо, за да е истина, но тогава попаднах на изследване, направена от „Репортери без граници“ , което е озаглавено „Медийните олигарси си пазаруват“*. В него се казва: „С помощта на майка си младият български олигарх Делян Пеевски създава сенчеста медийна империя, за да заплашва по-успешно и да унижава своите критици. Това се оказва успешна стратегия. Пеевските медии упражняват политическо влияние, въпреки честите обвинения в корупция и конфликт на интереси.”
(б.р. – Световната организация “Репортери без граници” често алармира за задълбочаващите се проблеми с медийната среда в България – вижте ТУК и ТУК.)
Не ми убягна, че Пеевски е един от шестнадесетте медийни титани, посочени в статията, заедно с американец, който контролира пазара в целия свят. Фактът, че филмът „Сенките на София“ е достъпен в почти всяка страна на земята, с изключение на България, трябва да е повече от съвпадение. По ирония на съдбата не мисля, че Пеевски разбира една от най-основните човешки черти. Хората винаги искат това, което не могат да имат, и в резултат на това българският отговор е настървен глад.
Искам да се спра на някои от фактите, от които Пеевски изглежда обсебен в многобройните си статии. Във филма има един епизод, в който журналистът от Бивол Асен Йорданов ни помага да открием Цвтеан Василве и след това пътува до Сърбия с нас, за да го интервюираме. Пеевски се опитва да извърти това, сякаш Асен и Цветан са се договорили предварително. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Всъщност Асен, който не е фен, нито на Пеевски, нито на Цветан, заедно с Йордан Карабинов, бяха зад гърба ми по време на интервюто, за да гарантират истиността му.
Преди интервюто ни има сцена в която се вижда да ядем сръбска скара с Василев, съпругата му и целия ни екип. Във фантазиите на Пеевски това е представено като „Тайната вечеря“. Стигнал е чак до там, че прави библейска препратка към тридесетте сребърника. Предполагам, че съди по Евангелието на Матей – когато Юда предава Иисус в замяна на тридесет сребърни монети. Ако това е вярно, тогава мога само да предположа, че Пеевски си представя Цветан като Юда, а себе си като Иисус. Бих могъл да добавя няколко очевидни шеги тук, но това ще е твърде лесно. Лично аз смятам, че Пеевски ревнува, че ядохме толкова вкусна сръбска скара без него.
Сега сериозно – основното обвинение е, че Цветан Василев не само е платил за сръбската скара, но и е финансира целия филм. Вижте, не знам дали Василев е седнал върху огромна купчина пари, но предизвиквам някой да докаже, че ми е дал дори един-единствен лев. Подобна транзакция би могла и ще унищожи всичките ми усилия, вложени в този филм и достоверността му.
Очарователен пропуск има в историите на Пеевски – липсата на каквото и да било споменаване на настоящото съдебно дело, което се води в Ню Йорк по Закона „РИКО“. Също така и дума не се споменава за процедурата срещу него по Закона „Магнитски“. Това са истинските проблеми, които биха могли да му изиграят мръсен номер или да сложта прът в колелата на схемите за източване на пари, но изглежда тези неща остават игнорирани.
Когато чета статиите на Пеевски, преводът на английски език от Google често няма смисъл. Свързвах го със софтуерен проблем. Аз обаче имам и високообразовани приятели българи, които да направят коректен превод, но написаното все така остава неразбираемо. Езикът е толкова лош, че дори не мога да го пусна като шега на американските си приятели. Все още не го бях отписал като „загубени в превод“, когато открих същите истории в така наречената му англоезична публикация – Monitor E.U. Не мога да разбера дали компютър пише тези статии или някакъв неандерталец, който е излязъл от руската фабрика за тролове.
Много американци, които прочетоха тези материали на Пеевски, забелязаха още един признак на измислените истории. За фалшивите новини е необходимо да има брояч за фалшиви прегледи на страницата. Само че има един проблем – как една статия получава над сто хиляди гледания, без да има нито един-единствен коментар? Ако прави всички възможни разходи, за да създава илюзията за популярни мейнстрийм новини, може би трябва да започне да плаща и на хората да пишат фалшиви коментари. Познавам роми, които се нуждая от работа и имат по-добри езикови умения.
Знам, че е клише да давам определение на тези истории, че са по Оруел, но това, което Джордж Оруел нарече „DOUBLE SPEAK”* в своята книга „1984“, тук е концепцията за обвиненията към истината – че са фалшиви новини. С всички медии на планетите, контролирани от шестнадесет мъже, 1984 г. на Оруел най-накрая пристигна.
Непрекъснато получаваме информация, че няколко киносалона в България искат да покажат филма, но се притесняват за последствията. От хубавата страна обаче виждаме десетки хиляди българи, които гледат филма през различни платформи, които не могат да бъдат блокирани. Междувременно създадохме няколко връзки във Vimeo – има го с английски субтитри и с български субтитри.
Най-добрият начин за демонтирането на пропагандната машина на Пеевски е безмилостно да се поставя под въпрос всичко, което те правят. Оценявам усилията на Фрог Нюз и техните читатели, че имат смелостта да го направят.
Фрог Нюз
==
* В романа на Джордж Оруел “1984” има термин doublespeak и doublethink – способността да мислиш/изказваш две противоречащи си твърдения. Думите значат точно обратното.
https://frognews.bg/novini/kevin-buut-frog-peevski-istinski-izobretatel-falshivi-novini.html
