Няма да е кратко.
От години не съм ходил на черноморски плаж в България, но сега реших да се възползвам – ден преди премиерата ми в Летния театър във Варна.
А и все пак сме цялото семейство с децата. За 2 шезлонга с шалтета и чадър сме платили 15 лв., което за мен е приемливо. Момчетата бяха супер любезни на плажа, издадоха касова бележка – всичко е наред.
Любопитното идва от този момент нататък. Двете тоалетни, които са към плажа, са на достатъчно голямо разстояние, така че при спешното „тате, пишка ми се“ от страна на Косара, аз нямам много време, освен да посетя близкото заведение, разбира се.
Задължително си взимам и портфейла, за да нямам излишно напрежение, свързано с това, че ако не съм сред клиентите на заведението, не мога да ползват тоалетната.
Появявам се усмихнат и питам любезно момичето зад бара:
– Извинете, може ли с дъщеря ми да ползваме тоалетната?
След кратка пауза получавам отговор, който досега никога при този въпрос не бях чувал, а именно:
– Тоалетната в момента се почиства и не може.
Тоест, те не ми отказват директно.
Не влизам в диалог.
Отивам в съседното. Обяснява ми се, че тоалетната на заведението е само за клиенти; аз пояснявам, че ще си платя; те ми потвърждават, че трябва да съм клиент; аз казвам, че ще си поръчам кафе и сок и бих искал да ползвам тоалетната; те ми отговарят, че трябва да седна и тогава, когато дойде сервитьорът и си направя поръчката, ще мога да ползвам тоалетната…
В третото заведение вече ме посрещат любезно (по име, уви) и не ми искат нищо…
Поръчах си на излизане кафе и сок.
Всички сме доволни и… неопикани 
И не, тук не е виновен министърът на туризма, нито мутрите, нито турското робство…
Нещо изначално не наред…
Мариан Бачев
