Не само 45 години са ни върнали назад, но и встрани са ни върнали!”
Това е новата простотия, която Борисов изтърси в Пловдив, разнежен от любовта на учителките. Хайде да вземем някои факти на „връщането назад”.
Ако е имало такова, за него десетгодишен принос има и той като активен и предан млад член на БКП. На 9 септември 1944 година България е била около пет милиона. Живков и БКП я оставиха близо 9 милиона.
Средната продължителност на живота през 1945 година е бил 55 години – през 1989 година 75 години. Нашето машиностроене се изразяваше в правенето на пирони и конски петала. До 1945 година. От 1950 година до 1975 година са построени 2 500 завода / две хиляди петстотин!/. Построени са европейски морски курорти – Златни пясъци и Слънчев бряг – до 1945 година морското крайбрежие е пущинак и змиярник. До 1944 година в България е имало трийсетина киносалона.
През 70-те години имаме три хиляди киносалона – за сравнение родината на киното Франция има две хиляди. Извършена е огромна индустриализация на страната / Вярнно е, че има и грешки и залитания/, селското стопанство е на промишлени основи, България изнася електротехнически съоръжения в пет континента.
В средата на 70-те години България има промишленост колкото Гърция и Турция взети заедно. Борисов , това знаеш ли го?
Сега се провалихте с Фолксваген – няма да е у нас. През 1966 година Франция сама се натискаше да сглобяваме Рено. Дори го почнахме в Пловдив, ала от Кремъл ни спряха. У нас първо от социалистическата система се започна производството на дискови запаметяващи устройства. У нас първо беше пусната в производство кока-кола -1965 година.
Това връщане назад ли го наричаш или просто говориш, защото нямаш понятия какво е било. А и си мързелив и не четеш. В това връщане България е промишлено –аграрна страна на 27 място в света.
От олимпияди и световни първенства се връщахме с по една торба златни, сребърни и бронзови медали, а сега подскачате от радост за един бронз. Имахме световни оперни певци – да не ги изреждам, писатели на европейско ниво: Радичков, Хайтов, Ивайло Петров, Димитър Димов, Валери Петров, Богомил Райнов…Да не говорим за художници и музиканти.
Създадени бяха 870 игрални филма – сред тях шедьоври, които нямада бъдат надминати в близките двайсет и пет години. Имахме 38 държавни театри – според американците това било невероятно!
Единствени в социалистическата система имахме държавен сатиричен театър, с изкупени билети за три месеца напред.
Бяхме космическа държава – двама космонавти, наши продукти и дори песен летяха в космоса. Нашето разузнаване мереше ръст с КГБ, Мосад, МИ-6…
Ех, какво връщане назад! Добре, че ти, Борисов, ни поведе напред, та потънахме в блатото на безпереспективността, корупцията и престъпността.
Стефан Северин
