РАДОЙ РАЛИН ЗА ИЛИН ПАУНОВ
Ако Илин Паунов беше останал в България, щяха да го смачкат. Така направиха с много наши хора. Бешков беше жив, но не остана същия Бешков. И много други художници бяха смачкани. Илин щеше да се прояви ярко като художник с тая тракийска неубозданост, с тази мечтателност и щеше да остане един от честните люде.
Онова, което направи в Париж, не е само победа на нашето изобразително изкуство. То е нещо много по- голямо, защото ни поставя на една световна линия и там се вижда неговия принос.
Изкуството трябва да бъде на всички. Изкуството тогава е изкуство, когато намери своето признание, а с него стана точно така.
Илин продава картините си, защото в тях личи неговата обич към Париж и това дава надежда на много хора, че като отидат в Паниж, ще го видят такъв, какъвто го е нарисувал. Там показа как истинското изкуство трябва да стане насъщен хляб. Защото в картините му има топлота и интимност така, както в поезията на нашите поети Лилиев, Багряна…
Когато съм в двора му, си мисля как накара да изглеждат жалки тези правителствени станции от миналотото, сравнени с осъществените му мечти, натрупани от толкова години. Той ги донесе тук, за да ги видят хората. Защото и други ходят по чужбините, и други донасят пари, но се фукат с тоалетите на жените си и с „Мерцедеси”. Ами да направят и те такова нещо! Това, което е направил, ще го остави в спомените на хората.
Аз имам негови картини от години. Приятно ми е, че той ги е направил така просто, като че не с бои, а бои, правени от цветовете на самите цветя, които цъфтят, на самите дървета, които преди да родят плодове, раждат тези негови бои.
Картините му от Париж са направени сякаш от погледите на много хора – с цялото това весело движение, което ги тласка първо от любопитство да видят какво ще нарисува, а после да купят точно неговата картина. Хората усещат, че картината е направена от сърцето.
Пожелавам на Илин Паунов да запази своята твърдост в характера. Каквото и да се случи, виждам, че ще събере свои сподвижници. За жалост народите са неблагодарни към изкуството и не могат винаги да го оценят. Особено българите, които измислиха най- подходящата поговорка: „Сбогом, Гергино, да ти се не види панаирът!” Затова е добре да не обръща внимание на простащината, защото той говори чрез това, което рисува.
Най- хубавото в него е, че не съм го виждал да става адвокат на себе си. Стават онези, които не могат да имат истината. А той истината я има. Трябват му само повече хора да видят неговите картини.
Из книгата „Картини от един живот” с автори Ирина Кирилова и Илин Паунов
Илин Паунов си отиде от този свят на 15 март 2004 година
Тракийски Cвят
