“Премиерът Борисов остави българите без алтернатива. Въпреки мимикриите и политическата козметика, това управление е изчерпано, не му вярват.
Когато има хора с робска душа и манталитет, готови да слушкат, за да папкат, тогава какво остава на културния човек, освен да се затвори в самотата си?
В натрапчивата посредственост, някакси не остана място за гласове и позиции като моята, без да съм единствена.
Но бъдещето принадлежи на младите и те ще живеят в такъв свят, какъвто сами си направят.“
Най-младите може и да не я познават. Трябва да знаят, обаче, тя бе сред флагманите на честната, обективна и непримирима журналистика – такава, каквато днес трудно може да се срещне. Светла Петрова не е на екран, но нейните предавания по острите и нелицеприятни теми на битието дълго ще се помнят, а блестящият и литературен изказ ще служи за еталон на всеки, който търси лично съвършенство, независимо от конюнктурата на времената.
Потърсихме известната журналистка, за да чуем мислите и за дните, които преживяваме, за нашенския си манталитет, за политическата отрова и апатията на хората, и за бъдещето на страната ни.
Едно необикновено, лично, изстрадано и завладяващо откровение. И Светла Петрова.
– Сред всеобщия хор от натрапчива посредственост, все по-осезателна е нуждата от честни мнения и непримирими позиции, каквито винаги сте заявявала. Какво се случва с вас, госпожо Петрова, загърбена ли е старата „сладка отрова“ публицистиката?
– В никакъв случай! Аз много обичам професията си, бих казала дори, че я обожавам и много страдам, че не мога да я упражнявам. Но както и сама казваш, в натрапчивата посредственост, някакси не остана място за гласове и позиции като моята, без да съм единствената. Много хора бяха принудително маргинализирани заради тежката медийна ситуация в България, а тя се влошава с всяка следваща година. Това показват и позициите ни в престижните международни издания като Фрийдъм хаус и Репортери без граница. Причината за моето отсъствие е влошената медийна ситуация. Ясно ми е, че в тази среда няма кой да ме остави да се занимавам с политика, но пробвах с едно спортно-публицистично предаване /от две години гледам само спортни предавания/ и тъй като съм отвратена от това, което в момента представлява българската политика /за да опазя душевното си здраве/, се насочих към спорта. А такова предаване може да се гледа от всякакъв тип хора, тъй като спорта пречупва в себе си много проблеми на съвременния свят – морални, духовни, етно-национални, политически. Опитах се да се срещна с господин Константин Каменаров, с когото се знаем от преди, но очевидно той е сключил договор с властта и мислех, че ще ме отсвири /както се казва на жаргон/ по елегантен начин. Той обаче постъпи много по-директно – просто отказа да се срещнем. Обърнах се към друг канал в БНТ, към Би Ти Ви, където десет години сме били колеги. Те уж привидно проявиха интерес, но се оказа, че не се нуждаят от други предавания, били си самодостатъчни. В Нова телевизия не съм и опитвала, защото, преди да се смени собствеността, те се разделиха с Ани Цолова и Милен Цветков, които единствени си позволяваха да прояват характер, но сега там е настанало едно мракобесие – виждаме го тези дни с освобождаването на Генка Шикерова и Миролюба Бенатова. Сега там отиват хора от Канал 3. Тази телевизия е превзета вече. Оказа се ,че на практика, аз няма къде да упражнявам професията си. В малките медии се уморих да експериментирам. Може би чрез вашия сайт Liberta.bg ще получа някаква идея и някой може да ме покани.
– Още през 2015 г. казахте, че “Борисов е най-уродливия продукт на Държавна сигурност“. От десет години, обаче, този „продукт“ е несменяем и изглежда непоклатим. Какво е обеснението?
– В началото бих искала да направя едно уточнение. Аз казах тогава в едно интервю, че: „проектът Борисов е най-уродливият продукт на Държавна сигурност“, но в редакциите знаеш как е – взимат думите ти, преиначават ги и ги пльосват за заглавие. Правя тази уговорка, защото, според мен, личността трябва да се зачита, каквато и да е тя. Всеки човек има своята съдба и е такъв, какъвто е, независимо колко ни е симпатичен. Но когато говорим за един по-голям замисъл, тогава е друго. Защото самият замисъл – да отгледаш, да шлифоваш и възпиташ един такъв човек и да го сложиш начело на държавата, той е изключително перфиден и лукав, бих казала дори и зловещ. Защото един такъв човек се заиграва с най-отблъскващите черти на националния ни характер. Това са пасивността и продажността. Аз също като теб преди няколко години в едно предаване бях попитала Копринка Червенкова – как си обеснява това, че от толкова министър-председатели на перхода, нито един не можа да повтори мандата си, с изключение на Борисов, който е на път да го потрети. А тези хора бяха с някаква класа, образовани, с ерудиция в политиката. Отговорът и беше доста изискан: „Културата на премиера е адекватна на културата на народа“. Това дава и някакво обяснение на дългогодишното му задържане. Проблемът е манталитетен, защото авторите на замисъла са преценили, че народът ни съвсем не е надживял тоталитарния си рефлекс, че той обича тодорживковщината, обича политическия бабаитлък. Но всъщност, силата на тази властова ръка се състои в това, че по един фелдфебелско-милиционерски начин се справя с всички свои противници. Бяха унищожени и маргинализирани партиите, които с всички свои недостатъци, накакси се опитваха да ни изтеглят към цивилизования свят – СДС и НДСВ. В личен план този режим или купува онези, които се продават – има безброй такива морални лупинги на хора, които бяха негови морални противници и се превърнаха в негови апологети. Те много ясно си дават сметка за същината на този режим, но напълно съзнателно се продадоха за облаги или бяха уплашени и пак се продадоха. Този тежък, деморализиращ фактор, повлия и на цялото общество. Така постъпиха те с част от противниците си. С другите, които не се продават, като мен, и които са верни на идеите и принципите си, те бяха преследвани и унищожавани или ни бяха създадени невъзможни условия за работа, така че да се махнем. Други са подложени буквално на репресия, като пресния случай с Асен Йорданов и Атанас Чобанов, които с твърда последователност ровят в безобразията на тази власт.
– Като говорим за отчаяние на интелектуалците или продажба на съвести и морал, нека да ви попитам: Защо избираме „несъпротива на злото с насилие“, ако трябва да влезем в стилистиката на Достоевски, или „мълчанието на агнетата“, пред „камъне и дървье ,което би трябвало да е в народопсихологията ни? Нали уж доброто е повече от злото във Вселената?
– О, да, в това не бива да се съмняваме! Във Вселената доброто е по-мощно от злото, но на Земята, в определени периоди от човешката история, злото надделява или поне така излиза в нашите очи. Ние няма как да сме наясно с Божия замисъл за нас. А много често то, злото, играе определена роля, защото ако го няма, няма да знаем кое е добро. Така че, злото не бива тотално да се отрича, то е необходимо в човешката история. Но в генерален план, в космически, доброто със сигурност ще победи, затова аз не се отдавам на краен песимизъм. Мисля си, че махалото на гербаджийското управление вече е отишло в другата крайност. Има едни универсални закони, които действат на всички равнища, във всички сектори на човешкия закон. Някой ги разбират, други – не, но те са обективни и действат. Въпреки мимикриите и политическата козметика, това управление е изчерпано, не му вярват. Пропуснах да кажа, че външният фактор играе голяма роля за управлението на ГЕРБ, защото, ние, на практика, имаме една безгръбначна външна политика. Това се оказва много удобно на нашите задгранични приятели, защото, каквото и да си говорим, всеки от тях има интереси и ги следва. А такава държава, като нашата, им е много удобна. Ние зависим от тях като част от някакви организации и този фактор поддържа режима, след като никой не се надига вътре в страната. Народът ни не е бунтар, философията му е тази, на покорството. България оредя. Няма критична маса, която да извърши съпротивата.
– Няколко пъти са ви връчвани награди от студенти филолози в СУ, затова ви питам – как ви въздейства езика на днешните медии, като изключвам медиите-бухалки по хигиенни подбуди?!
– /Смее се/…Ами не се оставям да ми въздейства, защото аз наистина спрях да гледам такива предавания. Дори бягам от новините, но те ме настигат. Да не си помислиш, че не знам какво става? Напротив, много добре знам и го усещам по интуиция.Обикновено се вбесявам, но сигурно си има и обективни причини за този нов говор, който се появява в медиите. Модерните технологии, телефони, компютри – те променят и езика на хората, но аз държа на хубавия български език и се спасявам от клиширания език, от откровената неграмотност, която ни залива от ефира.
– Генералният директор на БТА Максим Минчев каза наскоро по повод Шестия конгрес на Световните информационни агенции в София, че „информационните агенции са последният бастион на истинността“. Така ли е, и при 111 място по свобода на словото, не е ли малко конфузно това домакинство?
– Кой в момента чете новините на БТА? Сигурно има хора, но те са пренебрежимо малко като брой. Не зная какво точно е имал предвид, но това е едно много пресилено твърдение. Просто е решил да похвали своята институция, но иначе не виждам някаква истинност. Аз и в началото на интервюто казах – ние пропадаме забележително и делим място по свобода на словото с Того и Буркина Фасо.
– Ще си позволя да перифразирам едно откровение на проф. Велислав Минеков: Защо културният човек избира самотата и оставя разума си в тъга по изгубените ценности на времето, като с това захранва примитивизма, простащината и диктатурата?
– Аз на моя приятел Славето Минеков бих казала така: не самотата на културния човек захранва диктатурата, а робската психика и манталитет. Изобщо, робите създават диктаторите. Когато има хора с робска душа и манталитет, готови да слушкат, за да папкат, тогава какво остава на културния човек, освен да се затвори в самотата си? И какъв е изборът му? Как да тръгнеш да се съпротивяваш, като това става през медиите, а няма медии? Как да въздействаш на масовото съзнание и да събереш хора по улиците? Не случайно такива хора като мен бяха отстранени, защото се опитвахме да информираме хората и им давахме някаква надежда, някаква перспектива. Беше важно да няма обективна информация, да няма надежда и масите да са лесно манипулирани. В едно общество, в което основната ценност са парите, това не е трудно. Но бъдещето принадлежи на младите и те ще живеят в такъв свят, какъвто сами си направят.
