Да си роден в 1848 година и в 2019 година да си още жив, това е велико. Да си жив с красотата си, да си жив с гениалността си на поет и журналист, да си жив с кораба „Радецки”, на който качваш дружината си, да си жив със смъртта си, недоказана и до днес как е дошла, и след теб да вървят поколения, да те обичат, да ти се покланят, да искат да приличат на теб, да не забравят никога 2 юни. Защото твоите слова:
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”,
се четат по паметниците на България. Защото твоите стихове, създадени само със сказуемо и подлог се виждат от цял свят в СОРБОНАТА – Париж, написани на черен гранит със златни букви при великите поети на Европа.
„Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!”
Кой си ти, Христо Ботев? Кой те създаде толкова необикновен? Бог ли беше до майка ти, когато те раждаше? Защо си толкова голям, толкова недостижим, толкова смел и неустрашим? Защо не се уплаши от турците, ами написа, че вилнеят над бащино ти огнище, защо предвиди смъртта си, та помоли:
„Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата,
да си найда и аз гробът.”
Кой си ти, наричан нехранимайко, недолюбван от жената на Каравелов, мразен от чорбаджии- изедници, нежен към жената, за която написа да остави песента любовна и да чуе плача на сиромасите? Кой те надари така, за да ни правиш вечно горди? Кой те извая така величествен, та да стоим прави на 2 юни в 12 часа и да мислим за теб и за останалите герои?
Знам кой си ти. Ти си изпратен от Бог. Ти си бил сред звездите, защото днес си пак звезда, която осветява пътя ни, за да не забравяме нито робството, нито гениалните ти статии, нито двадесетте ти стихотворения, нито публицистиката ти, нито теб – красивия с огнените очи, които горят с пламъка на българския дух.
Вазов беше писал за теб, че гледаш сто години напред. Да, така беше. Дори и в любовта си ти доказа, че можеш да се влюбиш в омъжена жена с дете. Вуйчо ти те прогони от манастира, но ти остана верен на Венета и я взе със сина и Димитър. А после се роди Иванка, която завършва образованието си в Швейцария, но заболява от лошо гърло и ти не остави наследници. Не, ти остави цял един народ твой наследник. Ние сме всички твои чада, и ще ти бъдем верни, докато има свят.
И няма да се питаме кой си ти. Защото великите са безсмъртни. А ти си не само велик, ти си нашият велик син.
ПОКЛОН, СИНЕ БЪЛГАРСКИ!
ТРАКИЙСКИ СВЯТ
