МИНЧО МИНЧЕВ – КМЕТСКИ НАМЕСТНИК НА МЪТЕНИЦА ПРЕД „ТРАКИЙСКИ СВЯТ”

Автор: admin Няма коментари

Г-н Минчев, разгледах уникални снимки, заснети над Мътеница на каменни струпвания, които ме поразиха. През цялото време си мислих дали този така наречен скаловалеж над Мътеница е дело на човешка ръка от времето на траките, или на дошла от другаде цивилизация. Вие разбирате ли какви възможности ви дават тези скали, които приличат на хора и животни, ако човек се вгледа и има малко повече въображение?
В Интернет има качени много снимки на скали от южните склонове на Същинска Средна гора северно от село Мътеница. Скалите, както и да ги погледнем, са все интересни като форми и разположение. Точно това привлича хората да ги разглеждат. Дали са дело на човешка ръка от времето на траките, или на дошла от другаде цивилизация, моето лично мнение е, че това са само природни скални образования. Дори долмените са също природни образования. По-интересното е как природата качи големи скални късове на невероятни места и те се задържат там само на една-две-три точки. В крайна сметка има отговор и на този въпрос, но пак според мен, не е това, което казва науката с версията за човешка намеса. По-скоро отговорът е в Библията и в други подобни книги. Ако се направи паралел с текстовете на Библията и скалите над Мътеница, може да се намери точен отговор и на технологията за обработка на каменните блокове и строежа на египетските и други пирамиди, както и на много други подобни каменни обекти по цялата земя, в това число и на загадъчния МАЧУ ПИКЧУ , на който има по над осемдесет тона обработени скални блокове. Науката до ден днешен се чуди как са вдигани тези тежести. А вие разбирате ли сега аз за какво говоря? Това е моя версия, но съм 99.99 процента сигурен, че не греша. Що се касае до възможностите – да, скалите дават перспективи за туризъм и бизнес.
Идеята на община Хисаря тези мегалитни градежи да влязат в списъка на стоте национални обекти на България пропадна, защото гласуването по интернет не е за всеки човек. Но реклама може да се направи и по други начини. Предлагали ли сте на кмета на общината – инж. Пенка Дойкова да внесе в Общинския съвет докладна за средства, защото общината пропуска голяма възможност да се прочуе по света?
Това, че скалните образования не са влезли в някакъв измислен списък, не е толкова важно. С кмета – инж. Пенка Дойкова сме водили разговори и на тази тема, но истината е, че въпросът най-напред трябва да се проучи и съгласува, защото тези скали влизат и в териториите на Държавното горско спопанство. Точно затова с мой доклад до Общинския съвет – Хисаря направих опит да подскажа, че може да се мисли за еко пътека, която да се осъществи по европейска програма и да се улесни подхода до тях, както е на Белинташ в Родопите. Тъй като в село Мътеница има инвестиционен интерес за туристически обекти, предложението ми до инж. Дойкова бе да се определят общински места за тази цел. Дори вече има решение на Общинския съвет за такива места, но за жалост все още стоим на едно място, защото по план на селото от 2000 година определеното място е предвидено за училище. За сега да се строи училище е една абсурдна идея. Изразявали сме становища чрез кмета на общината до министъра на образованието и науката да има промяна на предназначението на имота за предвиденото училище, но засега отговорът е отрицателен. Надявам се в този мандат да получим съгласие. Така че мога да кажа, че по въпроса се работи.
Всяка година все повече хората търсят да си купят къщи в Мътеница. През лятото жителите ви се увеличават. Какви са тези, които искат да живеят във вашето село? Обичат хубавото вино, използват язовир „Алмалъка” за развлечение и почивка, или просто искат тишина, спокойствие, зеленина и дъх на планина?
Интерес към закупуване на имоти в селото има. Въпросът е от частен характер, а общината и кметското наместничество имат задължението да подготвят съответните документи на хората, които се изискват за различните сделки. Проблемът е, че до всеки имот в селото трябва да има подходи, осветление, вода, да се извозва сметта, а това вече е грижа на кметското наместничество и общината. Причините на хората да си купуват къщи в село Мътеница са различни: чист въздух, близост до балкана, язовирите, много хора чувстват така наречените положителни енергии… Но каквото и да говорим, селото в близко време няма да стане това, което е било – със седемстотин осемстотин жители.
Минаха три години и три месеца от работата ви като кметски наместник. Разкажете какво успяхте да направите през това време? Колко пари получихте от общината?
Аз съм назначен от кмета на общината и мога да бъда уволнен по всяко време, както и да остана на работа по време на изборите и след изборите по преценка на следващия кмет на общината. В същото време Общинският съвет определя права и задължения на кметския наместник, които не се различават от тези на кметовете по селата, регламентирани в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това го приравнява с кметовете на другите села. По отношение на въпроса ви какво успях да направя през това време, колко пари получих от общината, ще ви отговоря така. На първо място като моя задача, която заявих в предварителните разговори с г-жа Дойкова преди моето назначение, бе да регулираме въпроса за отглеждане на животни на територията на село Мътеница. Имаше много оплаквания от хората в селото за начина на тяхното отглеждане и нанасяне на вреди по продукцията в ниви, лозя, градини … В нейно лице срещнах разбиране по този и други въпроси и така започнахме работа. Предварително знаех, че въпросът не е никак лесен за решаване, но с усилия от моя страна и с разбирането на животновъдите донякъде намираме решение. Този въпрос изисква непрекъснат контрол. Споменах, че дейността на кметския наместник е приравнена с тази на кметовете. Това означава, че ние правим предложения до кмета на общината за нуждите на селата, които да бъдат включени всяка година в общинския бюджет. За мен е важно почти всеки въпрос, касаещ селото с финансиране или без него, да съгласувам с кмета на общината. В този смисъл през втората година от мандата на г-жа Дойкова изградихме добра детска площадка в центъра на селото, тъй като майките сами тръгнаха да си търсят вариант за детска площадка. Купихме моторен тример за косене на тревата по тревните площи. При съгласуваност с кмета на общината два пъти се запълваха дупките по пътя между селата Паничери и Мътеница, както и на главната улица в село Мътеница. От месец май 2018 година към кметското наместничество има назначен общ работник на четири часов работен ден и с него се стараем да извършваме определени дейности за нуждите на селото. Знаете, че в национален мащам кметовете по селата имат възражение относно малкото пари, които получават по инвестиционните програми. В община Хисаря въпросът не е по-различен от другите общини, но търсим вариант и с малкото пари да вършим някаква дейност. По отношение на културната програма това, което е залагано в общинския бюджет всяка година, е изцяло изпълнявано. Искам да ви кажа, че от седем-осем години на територията на село Мътеница се провежда есенен републикански 24 часов маратон по планинско колоездене, на който идват над 200 човека състезатели и придружаващи ги лица от цяла България. Това е една добра реклама за района ни. През лятото на 2018 година в разговор с инж. Пенка Дойкова и председателя на Общинския съвет – Хисаря г-жа Ива Вълчева бе взето решение общината да учреди награден фонд за това състезание и бе дадена награда още същата година. В бюджет 2019 година такъв фонд е учреден и състезанието е включено в спортната програма на община Хисаря. Надявам се до изборите през есента на 2019 година да ремонтираме тръбопровода на течащата чешма в центъра на селото, защото авариите по главния тръбопровод са по няколко на месец и хората остават без вода. В бюджет 2019 са заложени средства за тази цел, както и за настилка около детската площадка и беседката.
Мътеница няма църква. Това е недопустимо във времето, когато сме заплашени от унищожаване на духовността ни. Сега строите църква- параклис. Вярно ли е, че парите за нея са от бившия кмет на община Хисаря – инж. Пенка Ганева и ако това е слух, какво ви даде общината, какво ви дадоха предприемачите, събирате ли пари от жителите на селото?
Аз не знам дали е допустимо или не за духовността, но църквата се изгражда и ще се изгради. А какво даде общината за църквата? Ще ви кажа, че тя е съпричастна с изграждането и още от 2010 година с безвъзмездно даване на общинско място в центъра на селото за нейното изграждане и учредяване правото на строеж. Така че в това дело до сега участват трима общински кмета – инж. Пирянков, инж. Ганева и инж. Дойкова, както и общинските съвети. В момента цялата документация за строежа на църквата е при мен в кметското наместничество, защото освен църковното настоятелство в село Мътеница и аз движа някои въпроси по строителството и. Църквата се изгражда изцяло с дарения, както ви казах и от община Хисаря с мястото за строежа и подготовка на документацията. Искам да ме извините, но ми позволете да не ви отговарям на въпроса за другите дарители. В крайна сметка всеки един гражданин може да дари средства или да реши да направи нещо за църквата според възможностите му, желанието и нуждите и. Всеки храм може да се изгражда и обновява непрекъснато. Така че средства винаги са необходими. Той се прави от хората и за хората.
Селото е в полите на Средна гора. Улиците са стръмни и вие казвате, че настилката им се руши от дъждовете и снеговете. Как ще се справите напролет, когато зейнат дупките?
По главната улица има настилка от асфалт и пътни ивици от началото на селото до края му. Тези настилки са правени през седемдесетте и осемдесетте години. Както казах тях ги изкърпваме. Три улици са покрити с трошен камък. Те не са стръмни, но са наклонени. При един силен дъжд през 2016 година на една от улиците водата отнесе част от трошения камък и го свлече до центъра на селото. В момента тя все още иска ремонт, но не можем да осигурим трошен камък. Има няколко други стръмни улици без настилка и те създават проблеми. Опитваме се да ги насипваме с други материали, но те не издържат на водата. По улица „Никола Вапцаров” два пъти изгребваме с багер наносите от водата, защото се създава проблем за живеещите там. На стръмните улици срещу водата най-добре стоят пътните ивици, но всичко опира до нужните средства за тях.
Животновъдите винаги са били критикувани, че пускат животните си свободно и нанасят щети на селските стопани. Написали сте пет писма до Агенцията по безопастност на храните за проблема с умрелите животни. Какъв е резултатът?
Донякъде ви отговорих на този въпрос. Написах няколко писма до директора на ОДБХ град Пловдив, защото този въпрос касае и агенцицията относно регистрацията на животновъдните обекти и най-вече регистрацията на животните с ушни марки. Един от проблемите бе, че в частните дворове се отглеждат животни не за лични, а за промишлени нужди. Част от населението непрекъснато се оплакваше от миризми, замърсяване, бълхи и прочие. Във връзка с това проведохме няколко срещи с животновъдите и представители на агенцията за общината. Истината е, че проблемите по този въпрос са трупани с години и в един момент на животновъдите им стана тежко, че трябва да решават някои въпроси. Месец февруари на 2017 бе снежен и имаше умрели животни. Някои от тях с дни стояха там, където са умрели, а други се занасяха на неподходящи места. Без ушни марки животните трудно се установяваха, но хората от селото знаеха на кого са те. Това създаде известно напрежение, което се пренасяше изцяло до кметския наместник, но вече считам, че животновъдите се убедиха, че трябва да имат известен ред и условия за гледане на животните. Така и на тях работите им се улесняват, а това им помага и за безпроблемното финансиране по програмите. Животните, лозята и земеделието са поминък на селото и те следва да се развиват съвместно и то така, че да не си пречат взаимно. Този принцип се старая да го наложа от първия ден на моята работа. Надявам се хората да са го разбрали.
Защо смятате, че като кметски наместник сте ощетен, че не можете да прилагате Закона за ветиринарно- медицинската дейност и Закона за опазване на селскостопанското имущество?
Двата закона дават права на кметовете по контрол на кучета в населеното место и когато животни са влезли в чужди земеделски имоти. Кметските наместници, съгласно тези закони, нямат пълномощия за такива дейности. Това означава, че решаването на въпросите от гражданите трябва да се отнасят до кмета на общината, а в този случай веригата става тромава и понякога не е ефективна.
Да попитам за един работник в кметството – Атанас Топчийски. Той прави голяма реклама на селото, защото води туристите на скаловалежа край Мътеница, на светилища и на свети места.
Г-н Топчийски познава добре местата по балкана и в свободното време е водил различни групи до определени скални образования.
И накрая, г-н Минчев, няколко изречения за вас. Знам, че пишете книги. Какъв бяхте, преди да станете кметски наместник?
Роден съм в село Мътеница и никога не съм късал връзката с него. Завършил съм технически училища и УНСС, преди ВИИ „Карл Маркс” в град София с две специалности. Едната е ” Организация и управление на промишлеността”, а другата е учител по икономика. Имам специализация „Цени и ценообразуване и финансово- валутни проблеми на фирмите”. Към Техническия университет съм завършил курс за синдици. Работил съм осемнадесет години във ВМЗ – Сопот на няколко длъжности до началник отдел. През 1994 година го напуснах и близо три години бях експерт в Агро-бизнес банк – клон Сопот. От началото на 1997 година след фалита на банката до назначаването ми за кметски наместник, работих като едноличен търговец. През 2003 година бях един от кандидатите за кмет на новосформилата се община Сопот. През 2015 година издадох една от книгите си със заглавие „Материята е Антиматерия”. Книгата я причислявам към направленията наука и духовност и тя разглежда изцяло философски, научни, духовни, бизнес и психологични въпроси. Тя дава отговор най-вече на връзката и взаимоотношенията между Бог и човека, дава още разбираемо обяснение на понятието Бог и произхода на човека в една друга светлина от познатите досега. Търся отговор на вечния въпрос за първичното между кокошката и яйцето. Чрез нея става ясен кодът на Библията, а кодът разкрива неща, които представителите на няколко вероизповедания, науката и медицината дори не са и предполагали.
Благодаря ви, г-н Минчев!
Разговора води Ирина Кирилова