60 млн. лева не са малко пари. Толкова например горе-долу са годишните приходи на една от големите чужди компании в България – „Вистеон“, или на една от големите строителни – „Агромах“ (сега „Грома холд“). Толкова са и парите, които всяка година разпределя една държавна структура, за която доскоро повечето хора дори не бяха чували – Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). Структурата, която е под крилото на Министерството на образованието и се намира в малък вход на „Граф Игнатиев“ 15, периодично привлича интерес и въпроси – преди година „Медиапул“ разследваха защо центърът финансира ММА първенството в София, а преди месец „Канал 3“ се зачуди на странните проекти, за които се дават пари.
Начинът, по който се разпределят 60-те милиона европейско финансиране всяка година обаче, е толкова съмнителен, че заслужава много повече внимание и говори за системни проблеми, които никой не иска да разреши.
Документи? Не, ето ви пари
Ролята на Центъра за развитие на човешките ресурси е да разпределя средства, които България получава по програмата за образование, обучение, младеж и спорт „Еразъм +“. В неговото портфолио са включени цяла серия програми, които вероятно никога не сте чували – „Грюндвиг“, „Еуропас“, „Евридика“, „Европейски езиков знак“ и др. Като цяло идеята на ЦРЧР е да е местното звено, което раздава пари на цял куп организации – от НПО-та, през младежки съюзи, сдружения, компании, училища, университети.
Тъй като Европейската комисия иска това да е максимално опростена програма, която раздава малки грантове за обучение и обмен, за разлика от другите европейски програми тук процедурата е доста по-лесна. Например отчитането на това, че сте завели някаква група младежи някъде, става с прост лист с подписи, без никакви съпътстващи документи.
Както сами се досещате, подобна среда – слабо известна държавна структура, много пари, лесни процедури – е идеален развъдник на апетити. Особено ако злоупотребите там трудно могат да бъдат засечени отвън – просто документите са така направени, че да е изключително сложно да уловиш конфликти на интереси, ако нямаш достъп до тях.
Обединени европейци за светлото си бъдеще
В средата на миналата година одиторите в ЦРЧР засичат странно съвпадение. Няколко проекта, одобрени през 2017 и 2018 г., отнасящи се до „мобилност на младежи зад граница“, са спечелени от различни сдружения, които обаче имат едни и същи партньор зад граница. Тъй като идеята на проектите е да са съвместни между тукашен и чужд партньор, трябва да има сключен договор с такъв.
В случая сдруженията, с имена като „Обединени европейци“, „Младежко общество 2016“, „Младежки алианси за Европа“, „Надежда за светло бъдеще“, избират за партньор или London mobility company 2000 или European strategic partnership. Общото между тях е, че и двете са регистрирани в Лондон и двете имат един и същи собственик и управител – в британския регистър като такъв е споменат Димитър Кръстев.
Този чужд партньор получава част от парите, но името му не фигурира никъде в официалните документи за одобрените проекти на сайта на центъра. Другото, което не фигурира никъде, е името на оценителите, които са преглеждали проектите. Проектите, с имена като „Устойчиво европейско бъдеще“, „Комуникация за интеграция“, „Междурелигиозен диалог“, са оценени от по двама оценители. Един от тях неизменно е Ася Панджерова, на места появяваща се като Пенчева. Някои от проектите са от 2017 г., а някои са оценени през 2018 г. В средата на 2018 г. оценяващата Панджерова сключва брак с получаващия част от парите по тези проекти Димитър Кръстев.
Но това не е всичко. Някои проекти са още по-директно свързани с двойката. През 2017 г. например сдружение „Шанс и доверие“ печели проект „Културното многообразие – предпоставка за интеграция и развитие на младите“. Оценител отново е Ася Панджерова. Чуждестранен партньор отново е London mobility company. Управител на „Шанс и доверие“ е Валентин Кръстев. Той по едно съвпадение е баща на Димитър, а адресът на регистрация е блок в „Надежда“, където е регистриран още един от победителите в проекти – „Обединени европейци“, с управител Даниела Кръстева (по всяка вероятност майка на Димитър).
На 20 март миналата година Ася Панджерова излиза от управлението на „Адванст проджект кънсълтинг“, което само дни по-късно кандидатства за финансиране пред Центъра за интегрирана платформа за обучение и мениджмънт. На нейно място в него влиза… Валентин Кръстев. Проектът на Центъра за професионално обучение (ЦПО) към „Адванст“ попада за оценка при Панджерова и печели 157 хил. евро. Телефонът за контакт на „Адванст“ е все още мобилният на Панджерова, а за лице за контакт на ЦПО-то е посочена Христина Бойчева – друг оценител на центъра. Същата Бойчева през друго сдружение – „Европа утре“, отново минава през оценка на Панджерова, като след това сключва договор с чужд партньор. Не е особена изненада, че партньорът е London mobility company.
Проект по проект – милион
Тъй като центърът е ужасно непрозрачна институция, тези факти не фигурират никъде онлайн. Затова „Капитал“ не можа да потвърди независимо оценителите на проекти и чуждестранните партньори, но получи потвърждение за сигнала, подаден до ръководството на ЦРЧР, където те са изброени. „Капитал“ запита за това МОН, които са контролиращата институция, още преди Нова година. Оттам тогава отговориха: „При проверката на Инспектората са разгледани сведенията за евентуална обвързаност или конфликт на интереси между цитираните оценител и автор на оценяван проект. По време на оценяването те очевидно са близки познати, защото наскоро след оценяването са сключили граждански брак. По правилата на програмата „Еразъм+“ това е индикатор за нередност.“
Окончателният доклад, обясниха те, ще бъде готов в началото на 2019 г. При повторно запитване беше отговорено че не могат да дадат детайли, защото всичко е пратено на прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията.
Спечелилите проекти обаче са видни в документите на Центъра за развитие на човешките проекти. По груба сметка на „Капитал“ само изброените по-горе възлизат на около 450 хил. евро. В сигнала е направена сметка, че през двете лондонски дружества за 2017 и 2018 г. са минали проекти за над 1.6 млн. евро.
Сватбата на Панджерова и Кръстев пък лесно може да бъде потвърдена, тъй като е била доста сериозно светско събитие – информация за нея се намира на няколко места, а кумове са били Ветко и Маринела Арабаджиеви. Самата Ася Панджерова е преподавател в УНСС и ръководител на ЦПО-то към „Виктория груп“ – компанията на Арабаджиеви.
Когато „Капитал“ се свърза с нея за коментар, тя обясни, че проектите се разпределят на случаен принцип и има повече от един оценител. „Аз познавам 90% от организациите, които кандидатстват“, каза тя по повод въпроса дали е познавала Кръстев по времето, когато е оценявала проектите. „Не съм била свързана с него, когато съм оценявала проектите“, заяви Панджерова и посочи, че вече е напуснала ЦРЧР.
Системен провал
Проблемът обаче е по-голям от конкретния случай. По всичко изглежда, че става дума за институция, която има системни недостатъци в управлението.
През 2017 г. „Медиапул“ направи разследване, в което установи, че ЦРЧР е похарчил 30 хил. лв, за да финансира първенството по смесени бойни изкуства ММА в София. и 100 хил. лв, за да чества 30 години „Еразъм+“. Тогава, както и сега, ЦРЧР беше затворена кутия, като се наложи намесата на МОН, за да се стигне до каквато и да е информация по темата. Тогава не последва нищо.
После дойде и разследването на „Канал 3“ от миналата година, в което не се посочваше нищо конкретно като информация за корупция, но се цитираха будещи недоумение имена на проекти, които са финансирани. В резултат този път шефката на ЦРЧР Таня Калканова беше освободена, на нейно място беше назначена друга служителка, която дни по-късно също беше отстранена. В момента центърът се управлява от назначен от министъра служител на МОН.
Извън конфликта на интереси въобще не е ясно с какво допринасят много от тези проекти за каквото и да е. Ситуацията много прилича на ваучерната схема от миналия период на голямата програма „Развитие на човешките ресурси“ – нисък контрол, но по документи висока „ефективност“, много раздадени пари и огромен брой обучени, образовани и обменени младежи.
Самото министерство призна пред „Капитал“, че в ЦРЧР има проблеми. Сигналът за нередност за конфликта на интереси е от септември. През ноември от МОН отговориха: „В ЦРЧР е образувано вътрешно производство, което още не е приключило. Това производство е водено твърде бавно и в нарушение на утвърдените процедури за администриране на нередности. Инспекторатът на МОН е установил, че не са предприети ефективни действия от ЦРЧР за изясняване и на други подобни случаи.“ От Европейската комисия уточниха пред вестника, че в момента тече проверка и „ЦРЧР се очаква да засили вътрешните си контролни структури“.
И въпреки това не изглежда нещо съществено да се променя. Изброените проекти, твърдят източници на „Капитал“, не са спрени. Парите също, както става ясно от отговор на самия център до „Капитал“, в който се казва, че „при необходимост“, спиране на плащанията „ще бъде инициирано“.
авт. Огнян Георгиев, www.capital.bg
