Бездушни, продали душите си за повече жълтици, отколкото са необходими за да вървят през този живот…

Автор: Няма коментари Сподели:

Президентът Румен Радев: ”Ветото няма да спре закона, ако журналистите и гражданите не отстоят своята свобода пред законодателите в дните до гласуването му в парламента. Ако депутатите не приемат мотивите ми, ако обществото не защити правото си да бъде информирано, все по-трудно ще чуваме истината.”

Закърнели към истинското слово.

Покъртително безразлични към правото не само да казваме, но и да чуваме истината.

Еснафлъшки снишени, завити със собствения си „бял хляб“, безразлични към гилотината, смазваща единствения смисъл на този живот – Истината. И Пътя към нея.

Бездушни, продали душите си за повече жълтици, отколкото са необходими за да вървят през този живот.

Вледенени към чуждата болка и чуждото страдание – те не са наши, те са чужди, какво ни пука, да се оправят…

Шизофренично раздвоени към малцината мърцина „луди“, които продължават да живеят безумно на върха на копието, за да им извоюват правото да знаят Истината – браво на тях, ама кво ни пука, да се оправят, ние си имаме собствени дертове…

Кой да защити „правото си да бъде информиран“?

Самите тези, които трябва да го направят първи,  опънати пред стената за разстрел, са на колене, с отворени усти за … свирка, само и само да бъдат „пожалени“.

Останалите, вместо да са на улиците, солидарни, и братски издърпващи падналите на колене, вдъхващи им силата – изправете се, бе, с вас сме, вдигнете глави, не разбират и не искат да разберат, че това е ОБЩА битка, и вместо да се разбунтуват, бъркат в каците за кисело зеле, за да завият сармите на душегубството си, псувайки, полели го с каната с червено вино.

После по масата, не по улицата, остават само петна.

Петна не от кръв, отдадена за Свободата на словото, а петна от виното.

Миризливи петна.

Петната, останали от изпитото робство.

Робството, което тече във вените и ни е превърнало нас в петна.

Отстояването на свободата се случва само по филмите. В които ние не участваме.

Защото сме се превърнали в петна. Не в саби и мечове. А в петна.

Върху олайнявената риза на онези, които ни сдъвкаха. Изплюха.

И вече ни повръщат.

                                                Веселина Томова                 http://afera.bg

Предишна статия

ОБЩИНА ХИСАРЯ ИМА БЮДЖЕТ

Следваща статия

АПОЛОГИЯ НА ДУПКАТА…

Други интересни