Преди три дни във Фейсбук страницата ни, публикувахме пост със снимки „Дядо Коледа разтовари 250 пакета с подаръци за българите на пристанище Варна запад“. За тези дни публикацията ни събра над петдесет хиляди преглеждания и над 20 коментара. Като изключим традиционните русофилски, русофобски и еврофобски коментари, сред изказванията имаше и въпроси, на които ние като организация сме длъжни да отговорим. Видно е, че хората търсят повече информация по темата. Ще споделим това което знаем. Ще се базираме само на проверена информация. Въпросите са взети от коментарите без редакция.
Редовна практика ли е?
Ние от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие правим редовен мониторинг на процеса по изгаряне на отпадъци от средата на 2015 година. Базирани на този си опит бихме отговорили на въпроса с твърдо ДА. За първи път засякохме товарна влакова композиция на гара Синдел-Разпределителна през месец юли 2015. По късно през юни същата година засякохме за първи път разтоварените бали на пристанище „Одесос“ . Ако отговорните институции ви позволят да ползвате задължителната официална информация, регламентираща процеса по изгаряне на вносни отпадъци, сме убедени, че ще установите много по голям период. Казваме „ако“, защото преди да ви дадат тази информация институциите ще направят всичко възможно да не предоставят данните. Всъщност от юли 2015 до декември 2018 година ние установихме, че почти ежемесечно пристигат кораби с отпадъци на пристанище „Одесос“ и „Варна запад“. Отпадъците от „Одесос“ се товарят на вагони и се транспортират във вътрешността на страната. Отпадъците от „Варна запад“ се товарят на камиони и се транспортират в посока девненските заводи. Възможно е да има и други варианти, които са убягнали от погледа ни.
Заводът е на…
В България има пет циментови завода „Дeвня Цимeнт“ и „Byлĸaн Цимeнт“ – Димитpoвгpaд, собственост на Heidelberg cement придобити от „Итaлчeмeнти Гpyп“- Итaлия; „Πлeвeнcĸи цимeнт“ – Πлeвeн и „Xoлcим Бългapия“ – Бeли извop собственост на „Xoлcим“ – Швeйцapия; „Злaтнa Πaнeгa цимeнт“ – собственост на „Tитaн Гpyп“ – Гъpция. Всички те имат разрешения да използват някакъв вид гориво, произведено от отпадъци.
Циментовите заводи никога не са криели че изгарят „отпадъци“ – ето, например, какво пише в сайта на „Девня цимент“
Каква е разликата в боклука от чужбина и боклука от България. Само това не разбирам от този пост?
Като вид боклук няма разлика. Всички живеещи на територията на Европейския съюз, каквито сме и ние, пазаруваме едни и същи стоки от едни и същи магазини. Значи и отпадъците са ни същите. Разликата е в това, че там където се изгарят в определен радиус се натрупват вредните токсични елементи, които излизат през комина. Отпадъчната пепел е също токсична. Тя се депонира в сметища на територията на държавата в която се изгарят отпадъците. Аз поне не съм чул практика заводите да връщат токсичната пепел на тези от които са взели отпадъците.
В екологичния лидер на Северозапада не вярвам да горят „вносни“отпадъци
Не разчитайте много на тази мантра. „Πлeвeнcĸи цимeнт“ е близо до Πлeвeн и „Xoлcим Бългapия“ – Бели извор е между Враца и Монтана. Всички те се намират в Северозападния район за планиране. Тези заводи също биха могли да ползват гориво от отпадъци. Всеки месец минимум по една влакова композиция тръгва от Варна за вътрешността на страната.
Това е частно пристанище. Нищо не може да се направи.
Съгласен съм че пристанището е частно. Бих казал, че пристанището не е проблем. Проблемът е в практиката да генерираме толкова много боклук, без значение в кой край на Европа. Проблемът е, че не знаем какво да го правим. Не съм съгласен, че нищо не може да се направи. Най-малкото – променете навиците си. Започнете да изхвърляте по-малко боклук. започнете да убеждавате своите приятели, колеги, роднини, съседи. Ако ви се отдаде възможност да заснемете процеса, да разберете името на кораба, с който са докарани следващите порции отпадъци, изпратете ни ги! Има още много парчета от пъзела, които трябва да подредим. На това ние му казваме Граждански мониторинг. Той е актуален, когато институциите които го правят си намират причини да избягат от темата. Събирането на информация е в основата на формиране на бъдещи решения, включително и да бъде спрян вносът им.
Евро-законодателството го позволява и ние станахме бунището на ЕС, не само за старите трошки…
Еврозаконодателството не позволява износ и депониране на отпадъци извън държавата в която те са генерирани. Предполагам, че се използва възможност отпадъците да бъдат обявени за вид гориво и така те вече могат да бъдат транспортирани до други страни.
Темата с вноса на отпадъци не е от вчера. През 2016 година по повод на подобна наша публикация със снимки от пристанище „Одесос“ пак се вдигна шум. Дори някои от официалните медии направиха свои публикации, но както обикновено всяко чудо за три дни. Не и за нас! Изгарянето на отпадъци е едно от най-лошите неща, които човек може да измисли. Ние ще продължим да работим по темата доколкото ни позволяват възможностите и регулярно да ви информираме. Силно се надяваме на вашата помощ. От снимките виждате как изглеждат балите с отпадъци. Ако попаднете на тях документирайте ги. С новите възможности на телефоните това е нищо работа. Изпратете ни снимките, няколко реда текст към тях къде и как сте ги направили. Име на кораба и друго което ви направи впечатление. И ни ги изпратете. Ние ще ги добавим към общата картина.
Сподели в:
Share on FacebookShare on TwitterShare on Google+