Руската звезда в тениса Марат Сафин даде интервю за sports.ru, което може смело да претендира за най-различно и удивително със спортна личност за 2018 г. В свой стил, ексцентричният бивш №1 в ранглистата (за 9 седмици в края на 2000 г.) е над нещата.
Но дори като за 38-годишния Сафин, двукратен шампион в турнири от Големия шлем и бивш депутат в Руската дума, този път словата са твърде странни. Ето избрано от това удивително интервю:
– Марат, как сте?
– Нормално.
– С какво се занимавате?
– С нищо. Нищо не правя. Живея си просто.
– Как ви минават дните?
– Лягам си рано. Спя по 8-9 часа. Сутрин се разхождам, пътувам… Тенис не играя. Ходя понякога на турнири за ветерани, за тях се готвя по седмица-две. А какъв е смисълът в това изобщо?
Все едно вие да сте журналист днес, да се пенсионирате, а после пак да правите интервюта и репортерска работа. Тъпо е.
– Не ви ли писва от живот без конкретно занимание?
– Не, добре ми е. Пътешествам.
– Колко страни посетихте тази година?
– Шест-седем. Бях във Франция, в Испания, в Щатите, в Перу… Отидох, починах си, разходих се и се върнах. Когато ми се прииска, хващам самолета. Като ми омръзне се връщам в Москва.
– Как си почивате?
– Качвам се на кола и обикалям. Сам. Аз съм си самодостатъчен, не ми е нужен друг. Никой не ми пречи.
– Какво ви впечатли?
– Перу. Мачу Пикчу ми направи грандиозно впечатление. Има съмнения дали са го строили хора, затова ме заинтригува. Дори гидовете не знаят точно как е построено, на теория са го строили хора, но… Има и друга страна. Като видиш мащабите, разбираш, че това е като пирамидите в Египет. Не сме сами във Вселената, сигурен съм.
– Увличате се и по Източни философии…
– Да, особено I Ching („Книгата на промените“ – философски китайски текст, написан около 700 г. пр. Хр. Той се състои от 64 хексаграми и се смята за основната книга на конфуцианството – б.р.). Престанах да обяснявам защо. Живеем във време, в което това е все едно да разказваш на слепец за цветовете. А ако му кажеш, той винаги знае по-добре от теб. Нека всеки прочете, да мисли, да реши дали му е интересно.
Това е цяла философия, светоглед, отношение към живота. Нестандартен подход към важните въпроси. Какви са ви ценностите, между впрочем? Нова кола, нови татуировки или някакви дрехи? Това прави ли ви щастлив? Не съм видял щастлив човек с Майбах. Няма да си отнесе парите с него.
– Има ли друг свят, освен нашия?
– Не само един, много светове. Глупаво е да мислим, че сме сами във Вселената.
– Но те са различни, там няма Исус и Мохамед…
– Това е друга тема, по която сигурно много хора ще се обидят, ако се разприказвам. Няма религии. Изкуствено създадени са. Има много причина за създаването им, но сега ще кажат, че съм безбожник.
– Не следвате ли Божиите заповеди?
– Е, има принципи, неща, които не са хубави. Например – да убиеш друг човек или да отрежеш главата на коте. Тези неща са ясни.
– Тибет как ви повлия?
– Мисля, че там започна един процес на самоусъвършенстване. Усетих нещо различно. Исках да остана сам и успях. Сам със себе си.
– Откъде пари да пътувате?
– Тези, които заработих в тениса. Стигат ми. Но ние с вас изглежда говорим на различни езици. Вие ме питате за пари, аз ви обяснявам, че други неща ми трябват. Ето – вие сте с нов компютър Mac, аз си ползвам стария. Нямам нужда от по-нов.
– И вие имате четири коли, все пак…
– Те са на родителите и сестра ми. Писани са на мое име, аз имам един Range Rover. Имам и голям апартамент в центъра на Москва, защото обичам да ходя пеш. Мога да си го позволя, ще живея както ми харесва.
– Приятелите ви…
– Нямам приятели. Нито един. Това е високопарна дума. Не искам да ги имам. Искам да живея сам, напълно съм си достатъчен и ми харесва. Поне засега.
– Сам сте, наистина. Нямате съпруга…
– Нямам. И приятелка нямам. Засега нямам и желание да имам. Изобщо отношения с хора не ми трябват.
– Намирате ли си момиче само за секс?
– Вие навярно знаете по-добре от мен как става това, млад сте, кръвта ви кипи. Аз се справям.
– Сигурно ви търсят сами?
– Никоя не ме търси, стар съм вече. Живея с две котки. Обичам животните, котките – повече от кучетата. Котките са медиуми, успокояват. Усещат хората добре, знаят моментите за всяко нещо.
– Днес никой не може без айфон, компютър, социални мрежи…
– Имам телефон и компютър – ето ги. Нямам профили в Туитър и Фейсбук, само в Инстаграм. И то – там няма лични неща.
Гледам сериали у дома, чета книги. В Youtube има страшно много и качествени документални филми. Това напълно ми стига. Виждам се с един-двама съседи от махалата, пия кафе с тях. Но не е задължително да го правя, нито пък това са ми приятели.
– Вашият топ три на сериалите?
– „Сопранос“, но той е по-стар. Харесаха ми „Къща от карти“, както и „Милиарди“. Също и „Американците“, той е за нашите нелегални там…
– „Къща от карти“ е за политика. Вие бяхте политик, нещата добре ли са описани в този сериал?
– О, да – мисля доста добре.
– Най-добрите книги, които сте чел напоследък?
– „Силата на подсъзнанието“ на Джо Диспенза и „Свобода от познатото“ на Джиду Кришнамурти.
– Медитирате ли?
– По един-два пъти на ден. По половин час сутрин и вечер.
– Срещали сте се с доста лидери и президенти…
– С двама, всъщност. С Борис Елцин се запознах, когато бях на 12 години. Беше на Купата на Кремъл по тенис, той бе там. С Владимир Владимирович съм се виждал два пъти. След като спечелихме Купа „Дейвис“ бе единият.
– Кой ви впечатли повече?
– Двамата са дълбоки, умни хора. Всеки по своя начин. Всъщност, прост човек не може да е президент. Особено на страна като Русия. Сериозни хора са, имат силна енергия. Влиза в стаята такъв човек, подава ти ръка и усещаш. Това са единици, не са случайни хора. Трябва да си голяма личност, да си умен и силен.
– Бяхте депутат цели шест години, но сам се отказахте от мандата си. Защо?
– Лични неща. Не искам да говоря за това. Но имах своите причини.
– Как ще оцените работата си като депутат?
– Никой не се е оплакал от мен.
– Отвратен ли сте от политиката?
– Не.
– А от тениса?
– Омръзна ми, не ми е интересен.
– Гледате ли телевизия?
– Не. Не го включвам у дома.
– Има ли корупция в Русия, вие бяхте политик и сигурно имате поглед?
– Ние сме много голяма държава, ядрена държава и голям играч в световната политика. Това е едната страна. Международната.
А иначе – къде няма корупция? Навсякъде я има, щом има хора. Това е икономически модел, това е човешкият фактор… Няма идеално общество. Утопия е… Социализмът в идеален модел не може да бъде построен. Въпреки че, знаете ли – целият свят тихо върви към нещо такова.
– Да, но кметът на Лондон отива на работа с метрото, а в Москва…
– И какво от това?! Смятате, че той няма торби с пари някъде ли? Кой знае? Това, че не се вози на най-скъп автомобил, не значи, че не е милиардер. Знам за много богати хора, които обикалят из Москва с велосипеди.
– Какви са плановете ви?
– Нищо конкретно.
– Няма ли да работите нещо?
– Ако излезе интересно предложение… Но нищо не ми трябва на всяка цена. Не искам да седя на едно място, предпочитам да пътешествам.
С тенис към момента не ми се занимава. Не ми е интересно.
