Властниците все се оплакват от фалшивите новини. Но заобикалят – или парфюмират – най-фалшивата: Прехода.
Сега, когато Хората се събудиха – по случайност това се случи около светлата дата 10 ноември – никой вече не претендира за бащинство на Прехода.
И той се оказа едно копеле, което си беше ясно още от началото, заченато и дундуркано с пазарлъци и компромиси.
Проект, лишен от Народната енергия и участие.
На Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат – да сърба отровната попара, която други са я надробили, да сърба резултата от гламавите упражнения на случайни хора с Властта, това и нищо повече.
Така постепенно Народа съвсем го изключиха от играта, която играят от 30 години – да си седи настрани и да оскотява, колкото си ще.
В това имаха успех, грандиозен при това – накъдето и да погледнеш, виждаш само знаци на Погрома, а Народът се е превърнал в истинска развалина.
Няма статистика, в която да не му е отредена скотска роля – но и с това Властниците свикнаха, ако изобщо са му обръщали внимание.
Те дори не схващат, че когато българските деца се очертават като най-неуките и най-гладните, това има отношение към тях.
Сякаш някой друг е причинил катастрофата, а не те самите – всички, от всички политически котила.
Погледът им е забит в плочките на улица „Граф Игнатиев“, или малко по-нависоко – към джоба на някой апашор, крал извън всяка мярка, нищо повече.
Колкото повече Пропадането става все по-очевидно, толкова повече става ясно – отново и отново – че две свети думи липсват от речника на Властта: Народ и Бъдеще.
Властта винаги се е свивала в „своето“ Време, в това микроскопично убежище, рие на място с копита, без честна представа за Миналото – и без никаква за Бъдещето.
А Народецът е унижаван с дребни милостини, по-скоро гнусливи, отколкото нещо друго. 5 лева на тия, 20 на други – лафове обаче на корем.
Истината е, че изобщо забравиха Народа.
И затова се чудят, защо той скача за „две кутии цигари“, колкото щяло да бъде увеличението на данъка за старите коли.
Скача не заради увеличението – а заради отношението към него.
И добре, че пустият соц вкара в гена на българина конски дози послушание. Всеки наркотик обаче по някое време изфирясва.
И какво се случва сега, поне с това наясно ли са?
Радев спомена нещичко – а пък Цветанов веднага се обади, че толерира „хаоса“.
Хаос ли искат хората?
Че какъв по-голям хаос от този, в който обитават?
Какъв по-голям хаос от мизерията, в която са затънали?
Безсмислени са упражненията на тема, кой се бунтува, дали това не е „средната класа“ – и това се чу, каква е причината – горивата, данъците или нещо друго.
Отговорът е пределно прост: Бунтува се Животът.
Най-често това се чува и от улицата: не ви щем живота, не искаме живот по ваше предписание, той е продънен отвсякъде.
Хаосът е в друго – не в неподчинението, а в нещо съвсем различно, в пълното разминаване на реалностите: живата и фалшивата, която ни налагат.
Например, не се умориха да повтарят, че тук бензинът е най-евтин.
И едва накрая се сетиха, да го съпоставят с доходите – най-простите неща сякаш са непостижими за тях – и се оказа, че, разбира се, тукашният бензин е най-скъп; дори в Гърция, където уж е най-скъп, е два пъти по-евтин, сравнено с доходите.
Така е и с всичко останало: играят си на пропаганда, но Народът усеща/проумява истината през собствения си живот.
Във всеки срез на Българския Живот сравненията с европейската нормалност са убийствени.
Хвалят се с някаква „средна класа“, понеже я сравняват с милионите тукашни бедняци – но не и с европейските средняци.
Разликата в доходите на най-бедните и богатите българи била осем пъти – казват го, сякаш е някаква хвалба.
А, всъщност, пак подритват милионите ни клетници.
„Средната класа“ никого няма да удържи на власт.
Нито пък преторианските гвардии: Властта може да обогати някои хора, но това не означава, че ще ги направи трайно предани.
Вижте им фасона – това не са хора на идеите, а на портфейла.
На Улицата се изсипаха много млади хора, това е очевидно.
Сега мазните глави ще се опитат, и вече го правят, да ги политизират, дори мафиотизират, още не са се сетили да спекулират с черните знамена, които преобладават на места.
А те са напълно естествени: на черния живот му се полагат черни знамена.
Дали обаче не сме свидетели на нещо ново: Младите най-сетне да са осмислили геноцида, на който са подложени родителите им?
Схванали са, че това ще се случи утре и с тях /то и днес се случва/, ако не потърсят/огласят/ причините за Хаоса?
Може би започват да осъзнават моралният дълг, който имат към предишните поколения?
Абсолютно печално е, когато разни типове продължават да се чудят от екрана, защо хората се изсипаха на Улицата.
Между другото, утре може и да се приберат – но не бързайте да се радвате: Гневът ще си остане там, навън, дори безпризорен и никога няма да се превърне в нещо друго, ще си остане гняв.
А пък безпризорният гняв е най-опасният.
И какво ще се случи накрая?
Най-вероятно Властта ще заиграе казачок, и ще се скрие в пашкула си.
Може би това ще се случи и с Бунта – и той ще се свие в собствения си пашкул.
Пашкул срещу пашкул, мълчание срещу глухо ръмжене – по пътя за Голямото Българско Никъде…
Кеворк Кеворкян http://afera.bg
