Не съществува и в официалните съобщения на прокуратурата.
В крайния си вариант обаче обвиненията към 18 човека по делото КТБ са точно за организиране и участие в престъпна група.
Какво означава това ли?
Всичко това показва простия механизъм, по който работи СИСТЕМАТА за ТЕРОР. Прокуратурата на България получава методически указания и директни задачи от външни за системата източници. Да го кажа просто. Чрез изданията си ДПС депутатът Делян Пеевски, който контролира главния прокурор Сотир Цацаров на къса верижка, спуска задачи и задава в каква посока да се движат разследвания. Но не само. Чрез изданията си Пеевски създава фалшиви предпоставки, на базата на които прокуратурата да получи формални основания да започне репресия над посочените от него за врагове.
И това не само е възможност. Това се случва ежедневно. Посоченият пример е личен, но той не е изолиран.
Какъв е пътят?
С действията си някой попада в полезрението на управляващата държавата мафия. Говори с факти срещу управлението на Борисов. Има разработен и печеливш бизнес, но отказва да се снася. По някаква си причина пречи на Пеевски да завземе още територия или разбива неговите версии за истината. Все пак той е монополист на пазара за продаване на истината и всеки, посегнал към този пазар, е враг.
Моментално за него се провежда операция „разследване“, което се публикува в медиите на Пеевски или в контролирани от него издания. По правило това са пълни измислици или изваждане на факти от контекста, навързване в абсурдна, но стройна сюжетна линия, представяна за истинна.
Формално, на базата на тези публикации, външно юридическо звено, групирано около адвоката на Пеевски Александър Ангелов, оформя сигнал. Този сигнал изпълнява ролята на заповед „да се удари“. Сигналът се входира в прокуратурата от контролирана от Делян Пеевски медия. Системата на репресията е задвижена. Остава само да очаквате ударите на формално държавните институции. Формално държавни, защото единственото държавно в тях са плащаните от държавата заплати.
Вносителите
Васил Захариев, снимка: agentibg.com
Във всяка една система важни са и изпълнителите. Кои са изпълнителите в конкретния случай?
Главният редактор на в. „Телеграф“ Васил Захариев двукратно е обявяван за агент на Държавна сигурност. Обявен е като агент на Шесто управление на ДС от Комисията по досиетата през 2015 г.
Работил е под псевдонима „Викторов“. Привлечен е към комунистическите репресивни тайни служби през ноември 1988 г., когато е бил на работа във в. „Народна младеж“.
С писмо от февруари 1990 г. за него е изпратено предложение за изключване от агентурния апарат и унищожаване личното и работното дело на агент „ВИКТОРОВ”, а предложението за това с дата 7 май 1990 г.
Според специализирания сайт agenti.com първото обявяване на Васил Захариев като сътрудник е през декември 2011 г. Тогава Комисията обявява неговата принадлежност при допълнителната проверка на собствениците и лицата на ръководни постове във в. „Стандарт“.
Тогава Захариев е огласен като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1982 г. Принадлежността му е установена в регистрационния дневник и в документ за заличаването му по отчета.
Журналистът обаче завежда дело срещу това решение на Комисията и го печели, след като съдебният състав по неговото дело взима едно от редките решения, противоречащи на дотогавашната съдебна практика, като посочва, че Комисията не е доказала дейност на сътрудника. Съдът не се съобразява с факта, че законодателят в лицето на Народното събрание обаче не е вменил на Комисията задължение да доказва дейност, а само да установява принадлежност на базата на определени документи, както тя постъпва в случая.
Въпросният съдебен състав не се съобразява и с решението на Конституционния съд от 2012 г., според което напълно е законно и съобразено с Конституцията обявяването на сътрудници на тоталитарните служби по регистрационни дневници или документи в картотеки в случаите, когато режимът е унищожил работните или личните им дела.
След това съдебно решение Комисията се съобразява с него и заличава обявяването на Васил Захариев като сътрудник на ПГУ.
При систематизирането на архивите на ДС през 2015 г. Комисията по досиетата попада на нови архивни документи, отнасящи се до Васил Захариев. Това са картони в картотеката на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.
Физически вносител на сигнала на „Телеграф“ в регистратурата на главния прокурор е Наталия Радославова, която в изданията на Делян Пеевски е титулувана като зам.-главен редактор на „Монитор“.
Наталия Радославова, снимка: Facebook
Изданията на Делян Пеевски имат отличителната черта, че почти никога не подписват публикациите си. Такъв е и случая с приложението „Телеграф ФАКТ“. За това е трудно да се установи журналистическата позиция на Радославова по основните обществени проблеми.
Името и споменато в текст на „Монитор“ без автор. Той е със заглавие: „Капитал” пробутва евтини манипулации за фиаското си в Брюксел“, в който с евтини определения и епитети са атакувани издатели и журналисти от „Сега“, „Капитал“, „Клуб Z”, „Биволъ“. Поводът за пътуването и до Брюксел е да оборва изводите от представената там „Бяла книга за свободата на словото“, издадена от Съюза на издателите.
И какво от всичко това?
Често слушам, че в България имало изградена паралелна структура, която да контролира институциите. Не е вярно. Няма паралелна структура. Това си е същата държавна структура. Но не работи в обществена, а в частна полза.
И така ще бъде, докато тази структура не бъде разрушена. Занулена.
Тя не може да бъде реформирана. Съжалявам.
Източник: Мирослав Иванов, “Финансови смислици”
