Борисов, убийството и медиите. Записки по една реч.

Предполага се, че Виктория Маринова не е убита заради работата си. Но състоянието на публичната среда в България е толкова плачевно, че всичко (лошо) е възможно. А кой е виновен за тази среда? Коментар на Полина Паунова.

Страх. 30 минути страх. Това излъчваше пресконференцията на министър-председателя Бойко Борисов, вътрешния министър Младен Маринов и главния прокурор Сотир Цацаров. Пресконференция, на която властта демонстрира задоволство от бързо намерения предполагаем извършител на бруталното убийство на телевизионната водеща от Русе Виктория Маринова. 

Премиерът, който традиционно в ситуации на бърза реакция от страна на неговото правителство, излъчва самочувствие, този път беше изплашен. А в думите му, без особено усилие, можеше да се прочете ярост.

Борисов се луташе между язвителни коментари към присъстващите журналисти (подчертавайки поне два пъти, че сигурно и те са разследващи) и благодарности към службите. Хаотичното му слово беше гарнирано с ясни препратки, предназначени за “публиката” извън страната, за да потуши бурната реакция в международните политически среди и пресата. Наред с това министър-председателят се опита да прави и реверанси към медиите, защото за първи път от много време насам властта му бе поставена под журналистически прицел (макар фактологията в случая да бе раздута – грешка, която световните агенции бързи коригираха). 

И понеже за българския премиер е важно всичко да изглежда наред, въпреки че по тези географски ширини нищо не прави такова впечатление, той натърти за пореден път колко свободни са средствата за масова информация в България. 

Случаят “Виктория Маринова”: употребата на едно убийство

Употребата на една смърт е също толкова мерзка, колкото и самото убийство. А премълчаването или измислянето на факти от нечия биография е като повторно убийство, пише Полина Паунова по повод смъртта на Виктория Маринова. (09.10.2018)

Франк Щир за убийството на Маринова: “Медиите трябваше да проявят повече сдържаност”

Отзвукът в чужбина след убийството на българската журналистка

Даниел Кадик за убийството на Виктория Маринова

Борисов и “свободата на словото”

Твърдение, което всички, включително и той, знаем, че не е вярно. Тъй като ако беше истина, думите му към “разследващите журналисти” на пресконференцията нямаше да звучат като ирония. А тази ирония Борисов може да си позволи, защото в случай че в България съществуваха подобни репортери, именно той щеше да е първият обект на тяхно разследване. 

Отбелязвайки, че в България има свобода на словото, министър-председателят за пореден път се “подсмихна” на медиите. А истината е друга – не, в България няма свобода на словото. И Бойко Борисов е сред хората, носещи вината за това. 

Тук трябва да припомним откровението му отпреди години, че който контролира медиите и съда – той управлява. В крайна сметка фактите сочат, че контролиращият медийна империя депутат от ДПС Делян Пеевски явно “работи” добре с премиера. Колкото до главния прокурор Сотир Цацаров – него Борисов “сам си избра”, както се чу в онзи запис от Банкя.

Борисов обаче нарича “свобода на словото” нещо друго – празните приказки, с които голяма част от журналистите започнаха да заместват реалната работа на терен. А работата на терен е стандарт, който се налага. Когато големите медии отказват или някой ги отказва да разработват значими теми, когато журналистически столчета се “опразват” и представители на властта не се свенят да заплашват други журналисти с това, когато с европейски пари правителството си купува внимание, когато на значими теми, разработени от по-малки медии не се обръща внимание, например заради рекламодател или политически натиск – тогава информационната среда създава вакуум. В този вакуум почти не се появява стойностна журналистика. И свобода на словото няма. Има социални медии, в които се говорят думи. И всеки може да си напише каквото пожелае. Но това не е свобода на словото. Свободата на медиите е те да работят по теми, непритискани от корпоративни или политически интереси, прокарвани с обилни еврофондове, раздавани от правителството.

Когато всичко (лошо) е възможно…

И в този смисъл именно потоците от думи, които министър-председателят описва като “свободна журналистика”, създадоха истерия и хаос в случая с Виктория Маринова. Защото всеки може да напише всичко и всеки може да допусне всичко. А в България състоянието на публичността е толкова плачевно, че всичко (лошо) е възможно.

Ето защо Борисов също е виновен за това, че както каза той самият, “направиха така, че за България се говори както за Словакия и Малта” (бел. ред.: където бяха убити разследващи журналисти). Всъщност това подозрение не е необосновано на фона на факта, че България е на последно място в Европа по свобода на словото. А дотам се стигна заради невъзможността на журналистите да бъдат журналисти. Именно по тази причина и убийството на Маринова получи толкова широк отзвук, без да са изяснени елементарни обстоятелства от биографията ѝ. 

Не на последно място място: напълно очаквано беше, че Борисов ще намери удобен случай да припомни фалшивия инцидент на “Господари на ефира” от преди седмици. Още тогава беше ясно, че шоу-журналистиката ще бъде използвана, за да бъде натрит носа на истинската такава (доколкото е останала) в кризисна за властта ситуация. И ето, това се случи.

Промяната: възможна само отвън

Впрочем, пресконференцията на Борисов, Цацаров и Маринов показа и още нещо: че единственият начин за промяна на България е отвън. Защото ако нямаше западна реакция и страх у правителството, органите на реда вероятно нямаше да търсят извършителя така активно и да се “похвалят” с резултат толкова бързо. На този фон да припомним, че във вторник беше разстреляно дете в Монтанско. Липсва интерес от западните медии, липсват и показни действия на властта. Същото бе и в случая с намушканата с нож жена през пролетта в Сливен. Както и при случая с жената, която беше заплашвана многократно от бившия си съпруг и която – въпреки че беше подала няколко оплаквания – бе убита…

Да, в България единственият път за промяна е отвън. За да бъде обаче подобен натиск ефективен, се искат факти. Факти, за които пък е нужна качествена журналистика.

А за качествена журналистика се искат потребители. Активно население, което да има потребността да се съмнява и да иска да научава истината. А не такова, което се вълнува от журналистите, когато са мъртви. И не такова, за което убитите жени, които не са журналисти, са само статистика. На този фон е важен и въпросът дали моделът “Борисов” създаде вакуум в публичната среда в България, или вакуумът в публичната среда направи възможен този модел… 

• Дата 10.10.2018

• Автор Полина Паунова                      https://www.dw.com/bg