95 години след събитията на тази дата все още вълнува почитателно голяма част от обществото. Това са хората, които са имали съзнателен живот през периода на социалистическото управление до 1989 г.
В спорната дата 23 септември има нещо безспорно. Тя е част от историята. За потърсени отговорности от Националните катастрофи, беднотия и социална несправедливост загинаха много български синове. Цветята ни днес са признателност за тях, защото те се вдигнаха на въоръжен бунт срещу възстановен фашизъм и умряха за България. Жестокото потушаване на бунта е несравнимо по жестокост в Новата Българска история.“
„Клаха народа си, както и турчин не го е клал“. Така писателят Антон Страшимиров определя събитията, свързани с т. нар. „бял терор”, който връхлита България след потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година. Правителствени войски, шпицкоманди и чети на ВМРО извършват масови изстъпления срещу част от мирното население във въстаналите райони. Зверствата са най-големи в някои села около град Фердинанд /Монтана/. Избивани са комунисти и земеделци, включително такива, които не са участвали във въстанието.
Кървавият ужас от хорото върху труповете на убитите, засяга душевността по изключително болезнен и запомнящ се начин. Явно не се е преситила робската ни отмъстителност и дивашка кръвожадност. Има човешки зверства, които не може да се преживеят. И не бива. Защото се надхвърля смисълът на съществуването: заличават се всички закони, потъпкват се обетите, угасва всяка лъч на човешкото. Съвременни изследвания пресмятат броя на жертвите на около 5 000 души. Само за Монтансския регион около 680 жертви
Политическият опит на създателя на социалистическото движение в България Димитър Благоев се е опитвал да се противопостави на каквито и да било прибързани революционни действия на левите комунисти в БКП, което би поставило партията извън закона и в политическа изолация за дълги години, но младите и радикално настроени дейци на партията начело с Георги Димитров и Васил Коларов, вдъхновявани и подкрепяни от Коминтерна, надделяват в полза на организирането на това въстание. Създаден е единен комитет за военнотехническа подготовка на въстанието като специален орган на ЦК, ръководен от Коста Янков.
Съвременните историци дават различна оценка за септемврийските събития от 1923 г. Те окачествяват тези събития като Септемврийски бунтове въз основа на проучвания и документи, свързани с организирането, характера, ръководството, мащаба на действията, техните резултати, масовостта и подкрепата от населението. Основната причина за това различие е оценката за ръководството на бойните действия и поведението на главния революционен комитет, в резултат на което вълненията не са обхванали големите градове в България, а са проведени бойни действия в района на гр. Монтана и непосредствени действия в отделни села по течението на р. Огоста.
Прокламираната цел на въстанието не е промяната на държавния строй, а само „установяването на работническо-селско правителство. Това е разбираемото доказателство за погрома на въстанието – неговата цел. „И няма вече, господа – казва той, – няма място – по целия свят – за двете страни: на земята ще живеем или само ние, или само те!”/от „Кръстопът”на А.. Страшимиров/ Такава е формулата на самоизяждането, родена в ония години, и това не са единствено думи, хвърлени в реката на времето, а жилав и жизнен принцип, просмукал се през десетилетията, за да трови и нашия днешен ден…
Но политическото безумие винаги надделява над гласовете на разума. Никоя от воюващите страни не слага оръжието. Земеделци и комунисти продължават конспиративната си дейност, държавата отговаря с екзекуторския Закон за защита на държавата (януари 1924 г.). Освен това из страната вилнеят уж „безотговорни” фактори, несвързани формално с властта, но избиващи без съд и присъда хора, неудобни на управляващите. Един след друг изчезват безследно или падат простреляни по улиците леви депутати, журналисти, поети, общественици. Не може в системата на капитализма днес да не реставрира и активира своята същност. А именно – терор, манипулация, страх, с новост -„терорът на премълчаването“.
(„Идеи се убиват чрез премълчаване“), а вече превръщане на медиите в главните екзекутори на идеи и действителни актуални събития в които живеем. И най-опасното: трасиране и изграждането на инфраструктура за пазарно проникване: магистрали, банки, комуникации, развитие на добива на суровини. По този начин транснационалния капитал неумолимо превърна вече страната ни в колония. Това се направи в нас с гордост от нашите управници от новия им „цивилизационен избор“.
Защото в България политиката е свързана винаги не с просперитета на нацията, а с жаждата за власт. Властогонството, властолюбието е така всадено в душата на неукия български интелигент, че той побеснява, като види тлъстото бутче на властта, като зърне възможностите на влияние, власт и пари. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт. Ние българите до сега не сме успели да озаптим това чувство за властогонство в нашите политици.
Просперитетът на българина-политик идва от властта, а не от честта. Причините за всичко това за обективни. Имат напълно престъпен характер и невъзможност да бъдат решени с политическа воля.
Народът е принуден да живее в страх. Защото така е лесно управляем.
Но най-потресаващо е нашето мълчание. Страх. Егоизъм. Безразличие. Приемаме случващото се за нещо нормално и най-вероятно всеки израз на огорчение крие искреност и пориви за стигане до истината.
А истината е тази, която прави Областния Съвет на БСП Монтана – реставрира историческата памет на събитие прочуло се за Монтанския регион – 23 Септември 1923 година, защото вече тридесет години гробовете, паметниците, и паметните плочи на героите – антифашисти са оставени за гаври и осквернение. Имената им се заличават от учебните програми, от улици и читалища, манипулира се българското съзнание.
Областната Организация на БСП Монтана с Председател Пламен Младенов е интересна за мен изненада с предприетите мероприятия да възстанови историческата памет на Монтанския Регион, да събуди патриотизма и националното съзнание за нетърпимост на геноцид и робство. Това е истината, това е правилното днес!
