-
Във залеза на изгърбения ден
маршируват колони от сажди.
Тихи, смирени, потънали в мрак
не подозират колко са важни.
Сочат ги с пръст и с палки железни.
Често ги бият, за да бъдат прилежни.
Отдавна не стенат, не плачат нямат мечти,
Всеблагия също го няма. Той изморен, е. Нека поспи.
Вървят потомци от смазани сенки.
Отпред бяха бащите, тях отдавна ги няма.
Отзад са децата – те сега са бащи.
Крачат, копаят – яма след яма
понесли телата на свойте деди.Тълпи от просяци и сираци.
Те са безименни – човеци без знаци.
За по кратко, наричат ги прости.
И те са съгласни. Нали са безгласни
и безопасни чираци на онзи, който след заколение пости.Главите наведени, телата още по-ниско,
краката мазолести, ръцете изцапани с грес.
Не протестират, не реагират и пак го избират
този, който днес е по-богат и от Крез.
И той е доволен, и е спокоен.
Саркастичен и ироничен вярва, че
спартанец, по тези земи не ще се роди.
Този с историята не, е на ти…А на трибуните празникът не спира.
Разлива се вино, точи се бира.
Малко прасенце полудяло от страх търси къде да се скрие.
Стадо глигани квичат и го подритват с наслада, а
горкото разбира, че е в засада и в земята търси спасение,
и рие ли, рие, рие ли, рие… докато пръста го погребе.Свободата е робство, Невежеството е сила.
Мъдрецът, скърбящ го е писал.
Така е било и днес е така. Утре не знам. По-скоро едва ли.
Страшният съд, къде ли се бави…Инквизицията е мъртва – палачите са живи
-
Няма да тръгнем защото ни е шубе, а шубето е голям страх. Поведение на говеда-крави и биволи, спокойно преживящи храната си, която за много от дори не е достатъчна.
НАРОДЕ???? – няма те, няма ни, няма никой готов да защищава честта и правата си на човешко същество…
-
Добър ден мои събратя-говеда и да ви е вкусна ракията…
