Подходът на руските компании към нефто-газовия сектор в Сирия се състои в стратегически план, предназначен не само към възстановяване на разрушената икономика там, но и към осигуряване на огромни доходи десетилетия напред.
Военно-политическата ситуация в Сирия е стабилизирана и руските компании стартираха геологопроучвателни работи на сушата и по шелфа на арабската република. Представители на нефто-газовия сектор изразиха готовност да участват във възстановяването на енергийната инфраструктура в страната.
Какъв е интересът на Русия от това партньорство и кой е способен да й попречи за реализацията на набелязаните проекти, за това пише Александър Леснъйх в РИА “Новости”. В началото на юли министерството на енергетиката съобщи, че интерес към проектите в Сирия са проявили лидери в отрасъла, в това число „Зарубежнефть“, „Зарубежгеология“ /дъщерна фирма на „Росгеология“/, „Технопромекспорт“ /част от „Ростех“/ и „СТГ-инжиниринг“.
Принципно нищо ново не ги очаква, те имат опит в региона. Например, преди две години една от руските компании пое водещата роля при проучванията в Кипърския шелф. Така, че няма смисъл от съмнения в успеха.
Ние сме заинтересувани от сътрудничеството със Сирия и от изпълнението на редица дейности, но към момента се намираме в начален етап на преговорите, посочва официалният представител на „Росгеология“ Антон Сергеев.
Не само проучвания
Руските компании нямат никакво намерение да се ограничават от всевъзможните проучвания. Става дума не само за вече провеждащите се геоложки проучвания, но и за възстановяването на цялата енергийна инфраструктура в страната – нефтопреработващите заводи, тръбопроводите и ТЕЦ.
„Русия е изграждала инфраструктурата в Североизточна Африка, в Либия. Ние имаме много голям опит в строителството на тръбопроводи и успешно сме го прилагали в страните от Близкия Изток и Северна Африка. Ако не се случат допълнителни военни катаклизми в Сирия, то ние можем да ги възстановим там да 2-3 години“, смята генералният директор на Института за енергийна стратегия Виталий Бушуев.
Трябва да се отбележи, че докато за тръбопроводите и нефтопреработващите заводи няма никаква конкретна информация, то за ремонтите на ТЕЦ Русия и Сирия вече си стиснаха ръцете. До войната електропреносната система в републиката бе една от най-добре развитите и мощните в региона. Сега повече от половината станции не функционират. Така, че главната цел на този етап е домовете на милиони хора да се снабдят с електричество.
„Подписани са меморандуми за взаимно разбирателство между Сирия и Русия за възстановяването на сирийските електростанции. Например, в ТЕЦ в Алепо трябва да се пуснат в експлоатация втори, трети и четвърти генератори. Ще проучим възможността за пускането на два парогенератора за преработката на 700 МВт“, е казал сирийският министър на електроенергията Зухейр Харбутли пред „Sputnik Arabic“.
Стратегически план
Ако се вземе под внимание само статистиката, интересът на Русия към сирийските нефто-газови проекти не е съвсем разбираем. Според данните от миналогодишния отчет, проучените запаси от нефт в Сирия са едва 2,5 млрд. барела, а природният газ – 0,3 трилиона куб. метра.
За сравнение: в Иран количествата са съответно 158,4 млрд. барела и 33,5 трилиона куб. метра. И това са само проучените запаси, заради които в целия свят се създадоха достатъчно сериозни проблеми.
В частност, анализатори от американската инвестиционна компания Sanford C. Bernstein & Co. в началото на юли съобщиха за катастрофален спад на инвестициите на водещи нефто-производители в проучванията на новите находища за последните 20 години.
В резултат запасите се свиха средно до 30%. Подходът на руските компании към нефто-газовия сектор в Сирия се състои в стратегически план, предназначен не само да възстанови срината икономика на арабската република, но и да получава десетилетия напред огромни доходи от това. При това още на този етап може да се говори за напълно конкретни перспективи – преди няколко години в Средиземно море бяха открити вероятно най-големите в света запаси от природен газ.
Освен другите страни, Сирия също има териториален достъп до тях. Разбира се, подобни мащабни дейности изискват и сериозни инвестиции, а правителството на Сирия няма такива средства. Така, че бремето на финансирането видимо ще легне на плещите на руските компании.
И това още не означава, че след реализацията на проектите всичко, което ще им остане, ще е да си намажат филията със сирийското мерси. Ние ще възстановяваме, а сирийците ще се разплатят с нас с част от добивания нефт от тези находища, които влязат в строя, уверява професорът от Института за Азия и Африка при МГУ Владимир Исаев.
Тези, които ни „обичат“, ни следват отзад
Като се вземе предвид как сега се формира външнополитическата обстановка, срещу успехите на руските компании в сирийския нефто-газов сектор право пропорционално ще се засилят опитите на други държави да притиснат и изведат оттам Русия. На първо място това касае международните нефто-газови гиганти.
Безспорно, те ще опитат да интегрират своя бизнес в Сирия след края на войната. Но едва ли правителството в арабската република ще ги приеме с разтворени обятия. Твърде пресни са спомените за демарша на Shell и Total през декември 2011 г. на фона на обострената риторика на западните лидери по адрес на легитимното правителство.
Но даже и на приятелските страни едва ли ще им се отдаде да „притиснат“ Русия. По-скоро те ще се захванат за много по-характерни за самите тях проекти. Първи в този списък е Китай с огромния си инвестиционен потенциал.
„Пекин не притежава опит, тъй като цялата нефтопреработваща промишленост беше създадена от СССР. Китай ще се ангажира със строителството на пътища, за това са подписани контрактите, както и с възстановяването на селското стопанство, или на текстилните фабрики, например“, смята Владимир Исаев.
Прочети още на: http//www.bgnes.com/sviat/mezhdunarodna/4598148/
