Франция покори за втори път в своята история най-високия връх във футбола – Световното първенство. Това едва ли е чак такава изненада предвид пълния със звезди тим на „петлите“, който само преди две години игра финал на Европейското първенство. В Русия тимът на Дидие Дешан показа онова, което другите големи отбори не успяха – прагматизъм, изключителна тактическа дисциплина и умение да оползотворяваш шансовете си. Именно това бяха и основните предпоставки за втория триумф на петлите след 1998 година.
Още в груповата фаза Дешан и компания показаха, че няма да търсят блясъка, а само онова, което им е необходимо. Трудната победа с 2:1 над Австралия бе последвана от минимален успех с 1:0 над Перу. Именно обаче в мача с южноамериканците, и по-конкретно през първото полувреме, се видя огромната класа и потенциал, с който разполагат „петлите“. Погба, Гризман, Жиру и Мбапе бяха просто неудържими в атака и единствено късметът покри перуанците да се оттеглят на почивка със само гол пасив. През второто полувреме обаче Дешан върна своя отбор в задни позиции и освен, че това можеше да му коства победата, му навлече и сериозни критики от страна на френските медии. Това обаче очевидно не го притесни особено – „Ако очаквате резултати от сорта на 5:0, по-добре не гледайте мачовете от Световното, заяви Дешан след двубоя. Неговият прагматизъм се доказа в пълна степен при нулевото равенство с Дания в последния кръг, което узакони първото място на „петлите“ в групата.
В елиминационната фаза Франция отново бе точно толкова добра, колкото й бе нужно. Победата с 4:3 над Аржентина, макар и резултатът да говори друго, бе напълно резонна. На четвъртфиналите „сините“ се изправиха срещу коравия отбор на Уругвай, който обаче бе без една от големите си звезди в лицето на Единсон Кавани. Неговата липса се усети сериозно и това наклони везните сериозно в полза на „петлите“, които пребориха съперника след попадения на Рафаел Варан и Антоан Гризман.
Последва големият сблъсък на полуфиналите срещу изключително талантливия отбор на Белгия, който току-що бе елиминирал големия фаворит Бразилия. Франция обаче излезе победител и в този двубой след „шампионско“ 1:0 след гол на Самюел Умтити при едно центриране от корнер.
На финала на „Лужники“ селекцията на Дешан трябваше да се изправи срещу донякъде изненадващ съперник – Хърватия. С показаното в Русия обаче със сигурност „шахматистите“ са пленили сърцата на милиони футболни фенове по целия свят. Техниката на Модрич и Ракитич, борбеността и головият инстинкт на Манджукич и Перишич, рутината и спокойствието на Ханданович и емоционалността на Върсалко и Вида – всичко това, примесено с тактическите решения на 51-годишния Златко Далич, изведоха хърватите до най-големия успех във футболната история на страната. Предишното им най-добро постижение по ирония на съдбата бе именно на Световното първенство във Франция през 1998 година, дебютно за тях, където финишираха с бронзовите медали. И тогава, както и сега, именно французите им отнеха възможността да се докоснат до световния връх, елиминирайки ги на полуфинала след успех с 2:1.
Със сигурност вчерашния финал също ще остави горчив привкус у много хървати, които в последния месец съприживяваха успехите на своите любимци в Русия. Загубата в подобен мач винаги боли, независимо дали си малка страна от Балканите или световна футболна сила. Едно е сигурно – цяла Хърватия може и трябва да се гордее с постигнатото. Все пак само 13 отбора са достигали до финала на Световните първенства.
Футболът не се завърна у дома
Но за първи път от много време насам английският национален отбор накара Англия да вярва и да се гордее. След много години на разочарования, поднасяни от „златното поколение“ на тима, включващо Дейвид Бекъм, Франк Лампард, Стивън Джерард, Уейн Рууни, Рио Фърдинанд и много други звезди, сега непретенциозният, но сплотен отбор на симпатичния Гарет Саутгейт надмина всички очаквания. „Трите лъва“ се възползваха от добрия жребий, за да стигнат до полуфиналите на Световно първенство за първи път от 1990-та година и да накарат островът да се тресе от вълнение и надежди.
Все пак, някак традиционно, историята за Англия приключи с разочарование, след като тимът изпусна преднината срещу Хърватия и загуби след продължения на полуфиналите. Родината на футбола обаче може да гледа смело към бъдещето, тъй като отборът е пълен с млади и талантливи футболисти, водени от голмайстора на Мондиал 2018 Хари Кейн, който завърши шампионата с шест гола.
Златното поколение на Белгия за момента е бронзово
След нереализираните големи очаквания на Мондиал 2014 и Евро 2016, този път пълният със звезди от световна величина тим на Белгия се представи на много ниво и завърши на трето място в Русия. Водени от испанско-френския тандем Роберто Маринес/Тиери Анри, „червените дяволи“ показаха най-атрактивния футбол на Световното първенство и записаха пет поредни победи, включително над големия фаворит Бразилия, преди да бъдат спрени от изключително прагматичната и зряла игра на Франция. Еден Азар, Кевин де Бройне и Ромелу Лукаку обаче тепърва навлизат в най-силните си години и няма никакво съмнение, че на Евро 2020 и Мондиал 2022 пред отбора ще има една-единствена цел – шампионския трофей.
Няма Ибра, има парти
Периодът на най-голямата звезда в историята на шведския футбол Златан Ибрахимович не бе успешен за националния отбор. Ибра завърши кариерата си със 116 мача и 62 гола за „тре кронур“, но без нито едно запомнящо се представяне на голям форум. Изненадващо (а може би за някои не) веднага след отказването на Ибрахимович от националния отбор последва и най-силният период на тима от Световното първенство в САЩ през 1994-та година. Сплотеният тим на Яне Андерсон остави зад себе си Холандия (и България впрочем) в квалификационната група, след което разби сърцата на Ботуша, побеждавайки Италия в баражите за Мондиал 2018, а в Русия не се уплаши от Германия и Мексико, за да спечели убедително своята група. Шведите не спряха дотам и надвиха костеливия тим на Швейцария в осминафиналите, за да намерят място сред най-добрите осем на шампионата, където бяха спрени от Англия. Донякъде иронично, единственото, което липсваше, на Швеция сякаш беше класен нападател, след като Маркус Берг се отличи с много борба и абсолютна безпомощност пред гола.
Провалът на големите
Откъде да започнем? Германия не се опази от проклятието на световните шампиони и отпадна още в груповата фаза след загуби от Мексико и Южна Корея, като по този начин за четвърти път в последните пет Мондиала носителят на трофея не стигна дори до фазата на елиминациите. Тимът на Йоаким Льов неизменно бе в топ 4 на шест поредни големи форума и се гордееше със своето постоянство и характер, но нищо от това не се видя по терените в Русия, а определено липсваше и качество в играта на Бундестима. Съвсем по германски, страната преодоля футболната трагедия за една нощ и след това бе обявено, че Льов ще запази поста си за следващите четири години, за да се погрижи за плавната смяна на поколенията, която е повече от нужна.
Още след равенството в откриващия мач с Исландия, Меси и компания бяха смазани от критики у дома.
Далеч не толкова спокойно приеха слабото представяне на националния отбор в Аржентина. Още след равенството в откриващия мач с Исландия, Лео Меси и компания бяха смазани от критики у дома, като най-сериозно го отнесе селекционерът Хорхе Сампаоли. Започна да се пише, че никой в тима не уважава Сампаоли и той няма думата за нищо, като съставът се избира от Меси. На терена нещата се влошиха – унизителното 0:3 от Хърватия бе донякъде поправено с измъчена победа на Нигерия, за да се стигне до най-логичното – загуба на осминафиналите от Франция, като резултатът 3:4 определено е много благосклонен за южноамериканците. Все още не е обявено официално, но според мнозина това ще е краят на ерата Меси за аржентинския национален отбор. Петкратният носител на Златната топка така и не успя да спечели трофей с родината си след два изгубени финала на Копа Америка и един на Световното първенство в Бразилия преди четири години.
Кое ли е най-глупавото нещо, което можеш да направиш преди старта на Световното? Трудно е да се каже, но един ден преди началото на първенството да уволниш треньора на тима, който е записал 16 победи и четири равенства в първите си 20 мача начело на отбора, със сигурност е кандидат за този приз. Дните преди старта на Мондиала бяха истинска катастрофа за Испания. На 12 юни Реал Мадрид обяви, че Хулен Лопетеги ще застане начело на тима след края на Световното първенство, а в последствие стана ясно, че Испанската футболна федерация е била уведомена за това „пет минути преди официалното съобщение“.
Президентът на федерацията Луис Рубиалес реши да постави собствената си гордост пред интересите на страната и в деня преди откриващия мач уволни Лопетеги, заменяйки го със спортния директор Фернандо Йеро. Резултатът за спряганият за фаворит за титлата тим на Испания не бе изненадващ – една измъчена победа над Иран в груповата фаза и отпадане след дузпи от домакина Русия на осминафиналите. След две отпадания на осминафинали и едно в груповата фаза на последните три шампионата, се зароди въпросът – свърши ли златната ера на испанския национален отбор.
Стигаме и до Бразилия. За всеки друг отбор да стигнеш до четвъртфинал и да загубиш от този отбор на Белгия не би било считано за провал, но не и за Бразилия. Селесао бе абсолютният фаворит за титлата в Русия, но от самото начало не показа футбола, който всички очакваха от тима. Равенството с Швейцария и измъчената победа над Коста Рика в първите два мача загатнаха, че нещо в състава на Тите куца и това се потвърди в двубоя с Белгия.
Неймар не успя да бъде лидерът, който всички очакваха.
Звездата Неймар, може би не напълно възстановен от операция на глезена, не успя да бъде лидерът, който всички очакваха и през повечето време бе единствено обект на подигравки заради пресилените си реакции след нарушения. Крайният резултат е един – когато започне Мондиал 2022, Бразилия няма да е печелил световната титла от 20 години. Едно е сигурно – независимо кои са в състава и кой е треньорът, Бразилия ще е най-големият фаворит за титлата в началото на следващото световно първенство, така както е преди всяко. Името и легендарният жълт екип задължават.
Свят на технологии
Системата за Видео асистент-рефер (ВАР) имаше изключително много противници преди началото на Мондиал 2018. Ще продължи да има и след края му, но може би една идея по-малко. Употребата на ВАР на Световното първенство бе в голяма степен точна и не бавеше твърде много играта, каквито притеснения имаше. Видео повторенията помогнаха, за да се преразгледат няколко очевидно грени решения, които щяха да ощетят даден отбор и мнозина трябваше да признаят, че играта става по-справедлива с употребата с тази система. На практика, след изиграването на 64 мача, почти всички с изключителен заряд, в един мач може да се каже, че даден отбор със сигурност бе ощетен – тимът на Сърбия заради неотсъдената дузпа за нарушение срещу Александър Митрович в двубоя с Швейцария. След снощния финал сериозни съмнения породи и отсъдената дузпа в полза на Франция. В 34-ата минута, при резултат 1:1, главният арбитър на срещата Нестор Питана отсъди дузпа в полза на Франция за игра с ръка на Иван Перишич. Решението на аржентинския рефер бе много спорно и дойде след разглеждане на видеоповторения на ситуацията. Че топката удари ръката на Перишич е ясно, но тук идва моментът за личното тълкуване на арбитъра, който първоначално не показа бялата точка. При всички положения този момент от финала ще се дискутира дълго, тъй като до голяма степен наклони сериозни везните в полза на „петлите“.
Приоритетите на ФИФА
Машината за пари ФИФА има своите принципи и ги спазва стриктно. Глоба за издигането на неонацистки банер от руските фенове – 8500 евро глоба. Глоба за хомофобски скандирания от привърженици на Мексико – пак толкова. Глоба за непозволен спонсор на чорапите на играчи от Швеция – 60 хиляди евро. Глоба за употребата на напитка, която не сред официалните спонсори, от играчи на Хърватия – 60 хиляди, моля. Както от ФИФА често повтарят мотото си – „нулева толерантност към дискриминацията“.
Да разсееш съмненията
Русия се справи перфектно като домакин и доказа, че може да приема спортни форуми от най-голяма величина. / БГНЕС Мнозина очакваха Русия да се провали като домакин на Световно първенство, немалко твърдяха, че това ще е най-лошият Мондиал в историята и едва ли не предвиждаха някакъв апокалипсис от хулигански прояви, билетни измами, кални терени, расизъм, сексизъм, джебчийство и какво ли още не? Русия обаче се справи перфектно като домакин и доказа, че може да приема спортни форуми от най-голяма величина. Да, имаше празни места по стадионите на доста от мачовете, но на практика всички гости на страната от целия свят изразиха възхищението си от добре организираното събитие, за разлика от Мондиал 2014 в Бразилия.
