Предопределено беше Сгледата във Варна да има тъкмо този резултат, който имаше – тоест, никакъв.
Но, все пак, участниците в нея – въпреки че скоро няма да постигнат някакъв напредък – здраво почесаха егото на Председателя, това не може да се отрече.
Нещо повече, той сам си осигури това представление – особено след настойчивото лично приближение с Ердоган, в което имаше и доста компромиси, макар и дребни, макар и на думи.
Не прости на македонския президент 120 секундното унижение на Заев – обаче пропусна покрай ушите си публичните мечтания на Ердоган за Кърджали.
В аферата със Западните Балкани – това си беше истинска афера, плод на непремерен авантюризъм, най-важният елемент остава и досега в тайна: подсказа ли някой на ББ тази тема?
Какво, всъщност, е очаквал Председателя?
Той демонстрира завидна динамичност, внесе плътност в личните си отношения с балканските лидери – колкото и лицемерни да са те, направи безподобни совалки и срещи.
Възможно ли е през цялото това време да е бил наясно с крайния, финалния резултат?
Като съдим по характера на Председателя, дори да е знаел това, той не би се отказал от „темата“; той ловува контакти, за него те са като скалпове, закачени за пояса му, там е закачил и ръкостискането на Вучич с Тачи, изтръгнато от него почти насила.
За Председателя шестте месеца го превръщаха вече в Стопанин на Европа – макар и временен, така гледа той на всичко това, и изобщо не помни, че някои европейски вестници го нарекоха Портиер.
Критиците му казват още, че няма особено продуктивност от динамичната му деятелност – няма, разбира се, но тя не е и предвидена.
„Големите“ в ЕС разхвърлят ангажименти на „малките“, колкото да поддържат илюзията за някаква равнопоставеност, нищо повече.
Както веднъж отбелязах, ББ успя да осъществи най-трайния мерак на нашите първенци – да се отъркват в Големите.
А той направо ги мачкаше в ръцете си.
Държеше се като Чорбаджия, не като Портиер.
Има една знаменита снимка с Меркел – ръка за ръка, Добродушният Мечок и обърканата танте, която видимо му се доверява.
Отгоре на всичко, изглежда искрена.
Трябва да съжалява за едно: че не наложи като основна тема на Председателството сигурността. Тъй или иначе, сме портиерите на Европа.
С приближаването на края на Председателството, Падишаха изглеждаше като ограбен човек.
Сякаш внезапно бе прогледнал за Празнотата на Нашето Битие – и тя го бе отрезвила и объркала.
Може би заради това изтърва една грозна фраза по адрес на хората с увреждания: „Да ми се махат от главата!“
Но накрая каза и нещо, което е необичайно не само за него – по повод на разправиите около бежанците: „Интересуват ме само правата на българския народ“.
А тук, да се сетиш за Народа, е цял подвиг.
Тъй че, не се хабете да му казвате, че „по време на Председателството България се представила дори по-добре от допустимото“ /?!/ – чу се и такава глупост, повече от допустимото.
Знамената са спуснати – а, тъй или иначе, плочките пред НДК пак ще си хлопат.
„Аз как се представих? Добре, нали?“
***
Кеворк Кеворкян http://afera.bg/
https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/posts/982904505222987
