Днес ми е много чоглаво. Стотина лекари в ловешката болница не получавали скапаната си, малка заплата три месеца. Това е толкова смахнато, че не знам с какво да го сравня. Но пък телевизорите го споменават като да е нещо, е неприятно, ама ся, случва се…
За сметка на това всички, от снощи следят непрекъснато, с подходящи траурни физиономии, какво става с един алпинист, който все пак сам е избрал какво да прави, знае рисковете, които поема. Мъчно ми е за него, не си мислете, че съм некъв дзвер.
Тук пък има едни дето непрекъснато се карат на някакви комунисти, вадят некви скелети от гардеробите, обиждат…. Много са разтърсени от нещо, което е казал Роджър Уотърс, щото в демокрацията е строго забранено да мислиш различно… бе, всичко им е по-важно на тия борци за правда от това, че техни сънародници гладуват, работейки …
Представете си тези стотина доктори как живеят три месеца? Как ходят на работа и се борят за нечий живот, как се гърчат да си платят тока, как казват на децата си – днес само левче за училище…. За такова нещо всички трябваше да блокираме всички пътища. Как изтръпнахме толкова? Май трябва да изчезнем най-накрая, щото сме нечовеци.
Виктория Тинтерова http://afera.bg
