СОБСТВЕНИКЪТ НА ТЕЗИ КОНЕ – Петър Пищалов – Е ПОЛУЧИЛ ЕВРОСУБСИДИИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕТО ИМ!
Притури се планината и затрупа около 100 – тина коне на поляните под връх Руен. Коне, пасящи свободно по планината, но уязвими без човешка грижа.
Месец и половина по- късно, под връх Руен е тихо. Снегът е станал три педи. Студът е сковал всичко. Гъста мъгла е забулила този връх, сякаш природата иска да скрие грозотията, случваща се там.
На върха са оцелели само 30 – на коне. Останалите лежат, заринати под снега, паднали от глад измършавели трупове със стърчащи ребра, гниещи, нежелани дори и от освирепелите вълци. Сред живите коне е и една кобила. Тя е бременна, носеща в себе си плод. Кобилата не е яла от седмици, станала е кожа и кости. Но продължава да носи плода. Докато силите не я напускат и тя пада на земята. Започва преждевременно да ражда. Но не може да го изроди. Подава се само половината плод. Кобилата няма повече сили. От отчаяние започва да цвили, маха с крака във въздуха и прави опити да стане. Но не може. Другите коне гледат тази сцена на отчаяние с равнодушие. Същата съдба ги очаква и тях. Кобилата се отказва. Плодът наполовина стърчи от нея. Мъртъв. Останала без сили, тя лежи в снега и гледа примирено този жесток свят. А гарваните само това чакат. Видяли лесната плячка, налазват бавно на талази. Кобилата ги усеща. Но не може нищо да направи. Вижда ги, но е безсилна. Гарваните се приближават, усещайки немощта на тази твар. И ѝизкълвяват окото.
Благовещение е. Но не Божи ангели се спущат над връх Руен, а демоните на смъртта вършеят там.
Наполовина потънала в снега, кобилата диша едва. Жива е, но живот ли е това? Последната й телесна температура отива, за да стопи снега и да направи място, където мършата ѝще гние. Окото й зее проядено от гарваните. Не се движи, не диша. Само стои. Поне мъртвата ѝрожба не е наполовина заклещена в нея. За това помогнаха вълците през нощта. Или късно през вчерашния ден? Има ли значение, щом като е мъртва, преди да е умряла?
Бързо избавяне от мъките, Блага. Съжалявам, че времето не благоволи да ти бъде помогнато на време.
Искам да благодаря на всички, които пожелаха и помогнаха на останалите 30 коне да бъдат нахранени.
А на собственика на конете, Петър Пищалов, пожелавам да намери вътрешен мир и Бог да му прости някой ден. Защото обществото не може. Просто, защото е… безочлив!
Текст: Любомир Венков
Снимки: Венцислав Венков
Фейсбук
