ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ… Басня с продължение

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ… Басня с продължение 

 Имало едно време една общинска гора. В нея живеели всякакви животни . Имало в тази гора езера, реки, извори и разни цветове папагали. 

На всеки четири години всички животни се събирали и кой с крило, кой с крак, кой с мучене, кой с цвърчене избирали господар за трона. 

Преди повече от две години избрали едно женско животно от групата на зелените папагали да седне на трона. Около трона имало седеменадесет животни – съветници. Те се ръководили от ХЪСКИТО. 

 Най – интересни били вълкът и делфинът, за които животните в общинската гора смятали , че давали съвети на господарката, тъй като и вълкът и делфинът преди това били господари на трона.

 Но всяко животно знаело, че най – важен в тази дружинка е калинката. Това синьо, дребно папагалче не можело да се примири, че в този горски съвет бил и големият мечок. И макар мечокът да не се закачал с калинката, то отишло в горския съд и поискало да вземат от мечока 20 хил. лв., задето стоял срещу него и това го плашило. Не успял за 20 хил., но две хиляди все пак му взело синьото папагалче.. 

 Освен тази дружинка, имало и друга дружинка, която отговаряла за избраните на постове животни. Тя се ръководила от един гербаджийски папагал.

Вътре в тая дружинка били два полицейски папагала, единият от които някога командвал полицейските папагали в цялата общинска гора. То шефът му от централната гора се случил измамник, но пък този в общинската избирателна дружинка бил добър. В нея било и розовото фламинго, което стъпвало грациозно в езерото с дългите си крака и сред животните се жужало, че не обичало къдравата катеричка. Патриотичните папагали също имали представител, който пък се хранил здравословно.

В тази горска дружинка била и хитрата маймунка. В дружинката членувала една мазничка папагалка, която преди това била сред учителските папагали. А русата яребичка – младичка и пухкавка била плътно до розовото фламинго. 

В гората една любопитна сврака изпяла, че яребичката и фламингото ходили в едно горско кафене и се срещали с червения козел. Горските животни си обяснявали този факт с това, че червеният козел бил в тази горска дружинка на важен пост, но един ден казал, че не иска повече, защото всички животни знаели, че е незаконно в тази дружинка, та на негово място сложили розовото фламинго. 

 Но най – опасна в тази дружинка била черната пантера. Вечер, когато се стъмнило, черната пантера тръгвала из градската гора. И на другата сутрин цялата гора знаела кой от коя хралупа излиза, кой в коя дупка влиза, кой папагал накъде лети, кои животни пият в горските кафенета и всеки се чудил от къде пантерата намирала сили да разузнае всичко. 

 Не се явила само медицинската папагалка. Чакалът изревал, че еленът бил отишъл две вечери преди това в хралупата и я накарал насила да се откаже от избирателната дружинка. Съветниците около трона се събирали всеки месец да съветват господарката на общинската гора. 

Но русата гълъбица летяла някъде по нивите и не се усетила как шест пъти не хвръкнала на събирането около трона. И ХЪСКИТО я дало на горската дружинка. Да умуват, да викат, да крещят, но да решат какво да я правят.

 Събрала се горската избирателна дружинка и започнало надговарянето. Русата галъбица дала извинителна бележка, та заради нея изригнали хиляди звуци. Като викнала оная ми ти къдрава катеричка, като отворила уста, като зацитирала членчета и закончета, всичко наоколо кънтяло. 

Розовото фламинго не било съгласно с доводите на катеричката, не искало русата гълъбица да си отиде от съветническата дружинка. На страната на фламингото застанала русата яребичка, гербаджийския папагал, хитрата маймунка, която извадила от девет баира вода, и учителската папагалка. 

Против оставането на русата гълъбица при съветниците около трона били къдравата катеричка, двата полицейски папагала, черната пантера и патриотичния папагал. Като научили всичко това, животните започнали да пишат в горския сайт. И кой знае защо всички в градската гора мислили, че розовото фламинго ще е за отстраняването на русата гълъбица. 

Но… като се разчула истината из гората, започнали да пишат против фламингото. Ама писали цяла нощ. Фламингото се разсърдило на птичето, което преди това пеело по горското радио, и кълвало вестника на общинската гора. Така се разсърдило, че го обвинило в лъжа. Птичето, което било два пъти със счупен крак и знаело какво е страдание, което в живота си нямало забележка по написаното, много се натъжило. 

 Спомнило си как по времето, когато майката на розовото фламинго била заместничка на трона, написало първата част на „Имало едно време”. И десетки станали частите през тия двадесетина години. 

Затова с крилцето си изтрило сълзите и написало и тази част на баснята. За поука на розовото фламинго, че устите на животните в общинската гора не можеш да ги затвориш. Затова е по – добре да замълчиш, за да останеш достойно в избирателната дружинка на общинската гора. 

И следващият път да разучиш животинското горско мнение, та да можеш спокойно да цопаш в езерото с дългите си крака, без да забравяш, че в общинската гора има и вълци, и чакали, и пантери, които могат да скокнат и хам………..

                                                                  Тракийски Cвят                     Ирина Кирилова