Е, след като на 20 години приватизира предприятие, очевидно…
Или е много трудолюбив, или има някакви заслуги за развитието на българската икономика, на българската духовна култура? С какво е толкова чаровен, с какво ги очарова големците този Прокопов?
Не знам, вие ще кажете с какво Прокопиев е заслужил да има такова голямо влияние.
Костов да се обяснява. За мен не е чаровник, не е такъв. Според мен с едно нещо – дума с 4 букви „ПАРИ”. Близък на всички президенти и премиери. Я направете сметка – един премиер без пари му дава „Каолин“, с който да дои. Там, вместо държавата да вземе тази печалба, тя отива в джоба на някой си Прокопов – разградският гризач!
За да може да се превърне собствеността от държавна в частна – това обяснява г-н Костов.
Ние ще правим демокрация. Ако това е демокрацията, значи аз съм против. Второ, когато започнахме проверки преди 15-20 години, млад прокурор, президентът ме извика. Ами аз уважавам държавата, а това бяха държавата – Костов, Соколов и Петър Стоянов, това са държавата за мен – президент, председател на Народното събрание и премиер. Президентът ме помоли да приема Прокопов /б.р. – така Филчев нарича Иво Прокопиев/ и неговия другар там.
Петър Стоянов Ви помоли да ги приемете?
Е, да. Отказах естествено, казах че мога да му ходатайствам пред районния прокурор г-н Кържев, който е много строг. Той да го приеме, ако прецени. Не, моля те, приеми го ти. Какво говорихме по-нататък, няма да говоря, за да не излагам Петър Стоянов.
Какво искате да кажете?
Ами казвам това, което казвам. Това искам да кажа, което казах.
Че г-н Стоянов по някакъв начин е бил обвързан да изпълни тази задача?
Ами какъв президент е той да се разправя с този и да му обслужва интереса?! Той да обяснява, аз нямам какво да обяснявам.
Може да се е чувствал длъжен.
Отказах, не съм се занимавал. Ще ви кажа и защо – какво има да говори Прокопов на главния прокурор. Да дойде и да ме включи и мен на заплата – да стана главен прокурор не на България, а на Прокопов. Както и впрочем, така… Един президент, един премиер, друг президент – Плевнелиев. Първи приятели, хубаво, имат обща ценностна система, заедно почиват, значи и заедно работят. Нали? Заедно си пият ракията в Гърция. С какво ги е очаровал – те да обясняват, аз само поставям въпроси.
Според Вас само с пари?
Ами разбира се.
До момента обвързахте двама президенти – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев.
Ами това ми дойде.
Двама, продължете натам.
Не съм ги броил. Извикали го от комисията, конфискували му 200 млн., но какво са 200 млн. за Прокопов? За него, бълха го ухапала, за неговото имане от милиарди. Тича при премиера Борисов, като ударил на камък, оттам тича в телевизията да се оплаква и да поставя условия на министър-председателя. Кой е този Прокопов да поставя условия, да казва: „Вземи страна!”. И какво ще стане, ако не вземе страна? Ето, три дни вече не взема страна, изгонил го е, какво ще стане?
Казахте още в самото начало, че има силни приятели зад граница. Оттам започнахте разказа.
Навсякъде, купуваха навсякъде, където може.
Притесняват ли се българските политици, че някакъви хора с влияние в чужбина могат да ги изложат там, могат да ги злепоставят? Казахте колко са важни срещите в посолства.
Не съм политик, а той ходи да учи за министър-председател. Този Прокопов ходи в Америка и сега има образование и е готов и за премиер. Но вижте какво му е правосъзнанието, каква е неговата представа за правовата държава. Защото, като го слушаш, се бори само за правовата държава, за правата на гражданите и за свободата на словото, а всъщност се бори само за парите, които е откраднал. Но излиза от премиера, след като удря на какък там – тича в телевизията да се оплаква и да поставя условия на министър-председателя Борисов. Следователно, в неговите представи правовата държава е разправия между две групи и премиерът да вземел отношение кого подкрепя и кого не подкрепя. Е, нали има закони, има органи! Държавната машина си е такава, а той се опитва да я спре – да спре правосъдието. Когато Велчев стана главен прокурор, първото нещо, което направи, е да иде на крака на Прокопов да му се извини. Да му каже, че вече Филчев го няма и спокойно ще си дружат, ще си работят. Това направи, вземете интернет-архивите и ще видите. Те да се обясняват.
Двама президенти и един главен прокурор досега посочихте, добре, ще ги питаме и тях, ако имаме такава възможност.
А, защо? Да не са на луната?
Не обичат да говорят – поне не пред всички.
Те много си мерят приказките. Те направо са „злато” приказките им. „Мълчанието е злато”, така ли?
Чисто юридически как оценявате това, което направиха от Комисията за придобиване на незаконно придобито имущество, имаха ли правомощия да извършат този запор?
И държавата, и прокуратурата, и тази Комисия – дори не знам чий орган е…
Държавен, Борисов назначава, т.е. премиерът.
Те трябва да бъдат поздравени – най-сетне! Аз Ви казвам, кой е този Прокопов – да не е някакъв учен или голям създател на държавни блага, че днес да притежава милиарди и да рекетира президенти, премиери и да го обслужват главни прокурори?! Кой е той? Унищожил там Меричлери, Ветово, изтровил хората, направил кариери, колко хора са умрели от рак вследствие на тази експлоатация с арсен и така нататък. Аз се учудвам, той трябва да си увеличи охраната. Гледам, дават го по телевизията с охрана, при положение, че е уморил толкова хора и сега цялата държава трябва да му се кланя. Затова днес Прокуратурата и тази комисия трябва да бъдат поздравени за това, което правят. Прокопиев отдавна трябваше да е в затвора.
И моят съвет към него е да върне всички пари, които е откраднал на държавата, и сам да влезе в затвора да изтърпи максималното наказание. Като се покае за това, че е уморил, унищожил е толкова селища и толкова хора са починали от рак.
Много жестоки обвинения, може ли обаче законът да ги докаже? Може ли да бъдат разследвани тези приватизационни сделки?
Жестоки, нежни… Това мисля, това казвам.
Могат ли да бъдат разследвани тези приватизационни сделки – това, което поискаха от ГЕРБ? Може ли да бъде премахната, ако трябва, давността?
Сложен въпрос и аз не искам да го коментирам. Ясно е, че противоречи на основни принципи на правото и аз не искам да се създава един по тежък наказателен закон, защото, когато се предвиди по-дълга давност или изобщо се премахне дваността, се създава по-тежък закон. И после на този по-тежък закон трябва да се приложи обратно действие. Това противоречи на някои общи представи за правовата държава. Няма смисъл да занимаваме широкия кръг от хора, те не очакват да чуят това. Стриктно погледнато – не е забранено. Конституцията забранява да се прилага обратно действие само на закон, който обявява дадено действие за престъпление. С други думи – ако си извършил нещо и днес то не е престъпление, а утре бъде обявено, този закон няма обратно действие. Няма да ти бъде търсена наказателна отговорност, за това че докато нещо е било законно, ти си го извършил. Това забранява конституцията и международните договори. Така че най-вероятно няма да го приемат, понеже виждат че има серизони недостатъци.
Сегашният главен прокурор Сотир Цацаров е в ситуация, която наподобява на вашата. Той също не е харесван от всички, той също е нападан.
Кой харесва обвинителите? Това му е работата, взима заплата, за да обвинява. И е държавен, не служи на частници. Аз съм казвал – главният прокурор е гръмоотводът – където и да гръмне, минава през него. Неговата роля е като на кучето, което пази стадото.
Но той пази народното, държавното. Кой може да обича един главен прокурор? Аз ще ви разкажа един случай. В началото всеки главен прокурор има висок рейтинг – моят беше над 50%. Един ден специално поиска да се видим в стола на Министерския съвет – а аз не ходя там, аз агнешко и агнешки главички не ям. И доста безцеремонно му каза: „Какви са тези рейтинги бе, цял свят мрази главните прокурори, само у нас обичат. Върнах се и казах на пресслъждата да се обадят на всички агенции и медии, за да не ме включват повече. Мир да има, да не се дразнят политиците, че главният прокурор е толкова харесван. Та сега и за главния прокурор Цацаров – естветвено е всички засегнати да насочват стрелите си към него. Представете си, че ви вземат жилището. Но той един главен прокурор е взел много жилища. Представете си един 12-етажен блок от тези, които приватизираха на безценица в Албена и Златни пясъци как някой иска да ви го вземе.
Те трябва да бъдат поздравени – и главния прокурор, и прокуратурата и тази комисия /б.р – КОНПИ/. Аз го помня това момче председателят. Беше прокурор – сериозен, работлив и отговорен човек. И така трябва да бъде – аз очаквам обществото да им ръкопляска. За да има справедливост, трябва да се търси отговорност.
Но как да им се ръкопляска, като се твърди, че това е натиск върху медиите и свободата на словото? Това са били независими медии…
Ама какви медии! Взели му 200 млн. Аз пак казвам, бълха го ухапала. Той да обясни откъде са.
По ваше време имаше доста сериозни резултати особено в края на мандата. В момента се сформира един антикорупционен орган, смятате ли че той ще пребори корупцията по високите етажи на властта, кажете от опит.
Аз не познавам този закон, нито конкретните идеи на законодателя, така че не бих могъл да го обсъждам и да участвам в дискусии.
Да завършим тази част, както започнахме. Казахте, че има връзка между източването на банките, приватизацията. Но не ми казахте, има ли идеен център, има ли човек, който е ръководел този процес? Защото приватизацията продължи и във времената на Симеон Сакскобургготски.
Нещата в България, винаги са зависели отвън. Какво ще каже една или друга Велика сила. Що се отнася до това дали само при Иван Костов ли беше приватизацията – не. Първо той като дойде промени законите, а на прокуратурата отне възможността да иска разваляне на една сделка, която уврежда интересите на държавата. Съдът ще реши.
Но прокурора, който защитава обществения интерес, вече нямаше право на това – Костов му го отне! Да не се меси прокуратурата в приватизацията, да не може да поставя сделките пред съда. Освен това ето Ви няколко примера за това, какво представляват нашите ,правляващи, които вече тънат в лукс, но всеки ден обясняват как са загрижени за народа.
Например – банкерите. Дадохме ги на съд за източването на банките – 7 милиарда, народни пари. Веднага лобито им в парламента, като дойде правителството на Симеон Сакскобургготски, промениха Наказателния кодекси и отмени разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от НК, която предвиждаше отговорност за отпускане на необезпечени кредити. В резултат на това обвиненията на прокуратурата пред съда увиснаха, те останаха без правно основание. Делата се върнаха от съда в прокуратурата. Някои научни работници обаче, в това число и асистента тогава Борис Велчев дадоха писмено становище, че това обвинение не било прецизно.
Професорът, който с него също даде подобно становище, преди да почине ми се извини. Каза, че за 200 лева е дал това, което са му поискали. Тези становища са дадени за пари и съдиите, срещу същите пари, приеха становището им и оправдаха банкерите. Второ – продажбата на БТК – всички скачате, защо не съм спрял сделката. А я спрях. Дойде премиера Симеон Сакскобургготски да говори с мен и ме пита – може ли всеки прокурор, чух че е спряна. Казах му – да и аз така чух.
След един месец какво стана – внесоха закон в НС и отнеха правото на прокуратурата да спира такива сделки. Така нашето постановление, което отказах да отменя остана без законово основание. БТК струваше до 1.5 милиарда. Те я продадоха за 200 милиоа евро, до голяма степен на себе си със свързани лица. И ето почерпи ме премиера с лукчета, на пръв поглед небрежен разговор, не се почерпих с лукчетата, но…това е премиер, зад него е цялата държава, правителството, парламента и президента, често. Аз питам, къде са тези хора, моралните съдници, които не поставят въпроса.
Защо премиер се среща с главен прокурор. Казах – когато корупцията е държавна политика, никаква прокуратура не може да я спре. Костов искаше да закрие прокуратурата, да я прави агенция към МС – Конституционният съд му каза, че това променя устройството на държавата и може да стане само с ВНС. Така че Вие трябва да видите къде са усилите на прокурора. Сума време съм загубил да запазя следствието и прокуратурата, да им вдъхна живот, да си вършат работата и да спазват закона.
Същото ли се случва и сега? Имаше идеи за специален прокурор, който да се занимава сао с борбата с корупцията. Трябва ли да има такъв?
Такива специални прокурори са пак такива соросоидни измишльотини на една групичка там – Съюза на съдиите – някаква Куцкова. Измислят си. Той хем ще е прокурор, хем е наш човек и няма да се подчинява на главния прокурор. Ясно е казано в Конституцията – всеки прокурор е подчинен на по-горния, а всички на главния.
Всичко разказахте в дейтали, и си спомняте много добре това, което се е случило, явно доста дълго време сте мислили. Готови ли сте за един разговор с г-н Костов? Той ви призова – заедно с президента Плевнелиев да седнете и да поговорите, за да излезе истината.
Този, който като мишка тогава се криеше там зад драките на басейна на Правителствена болница, за да ми говори на ухото и правехме срещи в някакви тайни апартаменти, няма сега вече какво като не съм главен прокурор да ме вика на дискусии с него и да си придава собствено значение. Никой не му говори, а той ще ходи по телевизиите да прави циркове, да влиза в дискусии с Филчев, който е вече един скромен пенсионер. Аз вече сутрин като излизам си слагам в джоба картончето с адреса и 5 лева. Ако се изгубя някой добър човек да ме качи в някое такси и да ме приберат. Но понеже Костов се прави на голям юнак, иска да прави пехливанлък да прави по телевизията, аз ще му отговоря със следното – да бе, ще се срещнем, аз обаче го каня първо на една среща на боксовия ринг на среща по бокс.
Вие сте добър боксьор?
Не съм добър, но ще го смачкам! Една минута ми трябва. От сън да стана, ще го смачкам. Когато иска, на който ринг каже. После ще идем на другата среща. Сигурен съм, че това ще му бъде последната изява. След това ще се занимава само с ръчно плетиво, с ръкоделие, с шевици – ей с такава дейност.
Afera.bg http://afera.bg/
