Който и да пребивава дълго в българската политика, по някое време все започва да се обезчовечава.
Това не е внезапен акт, а продължителен процес, при различните индивиди протича с различна скорост.
Мнозина дори не забелязват случващото се с тях – а ако го забележат, го приемат за някакво леко неразположение, проява на досаден летен грип, нищо повече.
***
Обезчовечаването е заразно, колкото и невероятно да ни се струва това.
И накрая днешните герои все опират до Луканов, по-скоро до една негова фраза, припомнена ни наскоро от Жан Виденов.
Веднъж Луканов му казал: „Защо се кахъриш за хората?“
Каква фраза! – само един зловещо изряден ум може да я съчини.
Обаче, ако укротим възмущението си от автора й, ще схванем, че тя се изповядва от мнозина властници през всичките години на Прехода.
Тя се предава като някакъв сакрален знак, който трябва да се следва неотклонно, само тогава ти можеш да се чувстваш като Покръстен във Властта.
Така е и до днес.
***
Ето, един Цветанов, например – силният човек на ГЕРБ,
Оръженосецът на нашия Идалго, който обаче все повече е виждан като негов Наставник.
Той със сигурност няма нищо общо с Луканов – като произход, култура и опит, обаче също е заразен от онази демонична фраза.
Тия дни каза в едно розово интервю, че при четири процентов икономически ръст е нелепо да се искат предсрочни избори, да се иска промяна.
Това твърдение е ярък признак за обезчовечаване.
***
Ако някой, не толкова мазен репортер, запита Цветанов, какво общо има въпросния ръст с омизеряването на народеца, Цветанов ще изпита сериозни вербални затруднения, далеч по-големи от обичайните.
Защото така ще го накарат да се замисли за електората и като за Народ. Нещо, което не му се случва често – толкова е обсебен от процентите на ръста.
***
И загадката е, как и той прихваща от заразата на отвратителното отношение на Луканов към хората.
Как се заразяват и той, и всички останали – до степен, че отдавна вече никой не говори за Народа, не го забелязват дори.
***
Онзи ден Бойко подсказа, че е забелязал нещичко от „народния“ живот.
Малко преди да падне от власт, Живков беше говорил, че кафенетата по работно време са пълни с безделници.
Сега пък Бойко – на среща с бизнеса – каза, че минал по булевард „Витоша“ и забелязал същото.
„Какво ще рече това?“ – попита той и се засмя.
„Бизнесът“ угоднически също се засмя, както се полага при този факт от народното благоденствие.
***
Ей така се забавляват – безсилни пред отровата от Лукановата фраза.
Кафепитието по „Витоша“ е в разцвет, следователно всичко ни е наред.
Само едно напълно анестезирано население може да приеме спокойно подобни словесни закачки, които, всъщност, са си израз на политическо обезчовечаване.
***
Цяло чудо е, как нашите политици управляват България, без да имат дори понятие от тегобите на населението й – хал хабер нямат и са си щастливи.
Телевизиите развалят от време на време това блатно спокойствие.
Например, покажат ни някой “фермер“, който сякаш все още гази в 19-и век и ни съобщават, че нашите земеделци са най-бедните в Европейския съюз. И толкова.
Но защо, на какво се дължи този провал – този отговор е извън интереса на телевизиите.
Важните отговори все не достигат до тях.
***
И тях не ги занимава Народа, и те са поразени от антипатията на Луканов.
Утешават се, че си имат рубрики за „Доброто“ – как то съществува, дори как побеждава.
Фантазьори наивни.
То никога не побеждава, Злото винаги надделява, то е непобедимо и така ще бъде.
Ако имаха капка смелост и половин капка свобода, трябваше да отворят рубриката
„2017 година. България. Голямото Обезчовечаване“ –
и всеки Божи ден да надникват в някое мрачно кътче на тоталната убогост и изостаналост, която властва над огромна част от страната.
***
Говорят ни за „икономически ръст“ – когато една женица проплака пред закритата /за няколко дни/ болница в Поморие: „Ами, тогава ние направо да мрем!“
Тя ви казва, че сте я изоставили – вие говорите за растеж.
Къде го сънувате този растеж – извън счетоводните си тефтери – и прогледнете най-сетне.
***
Народът отдавна е изпаднал от дневния ред на политиците ни.
Те ще продължават да притичват по „Витоша“, но няма да имат кураж да отидат пред болницата в Поморие, примерно.
Протяжният вой на онази изоставена женица няма да стигне изобщо до слуха им – дори да я видят по телевизията, няма да й обърнат внимание, сърцата им отдавна са обръгнали.
Сърцата им са останали без памет.
***
Никога не съм предполагал, че фасадният „напредък“ толкова ще обсеби тия хора, че мурафетите на Граф Потьомкин толкова ще им харесат.
Демонстрираните от графа прояви на фалшиво благоденствие отдавна са задминати.
Оня правеше декори с красиви, но лъжливи картинки от живота на руските крепостни селяци, ние пък правим стадиони за милиони левове в пусти села, рядко населени с нашите крепостници – закрепени, както изглежда, завинаги в своята мизерия.
И, всъщност, чии „крепостни“ са стотиците хиляди пенсионери, безсърдечно натирени във варварска мизерия.
***
Луканов е изцедил неприязънта си във фразата си „Защо се кахъриш за хората“.
Всички след него постепенно престанаха не само да се кахърят, но и изобщо да забелязват „хората“.
И, вместо това, оставят примери за собственото си обезчовечаване.
Бившият президент Петър Стоянов веднъж каза: „Не може соцкебапчето от 15 стотинки да ни е по-скъпо от свободата“.
Отвратителността, която лъха от тези думи дори не си струва да бъде коментирана.
Ясно е, че нашите „първенци“ са майстори в произвеждането на глупости.
***
Тези думи са дълбоко оскърбителни за Народа, голяма част от който получи единствено свободата да бъде безмерно обедняван.
Два милиона избягаха от вас – а продължавате да дрънкате за „свобода“.
Поне си признайте, че се провалихте, всички поотделно и всички заедно.
***
Опитайте се да намирате по една думица за Народа.
Казвайте му, че сте некадърни да се справите – но го обичате.
Макар че, некадърник да те обича не е голям късмет.
/от „Уикенд“, със съкращения/
Кеворк Кеворкян
