Ние българите, сме най-големите идиоти. Много съжалявам, че трябва да започна така. По-лошото е, че най-вероятно и ще завърша така. Защото не мисля, че мога да намеря и частица надежда, че не съм част от най-тъпият народ в историята на човечеството.
Естествено, най-запалените почитатели на древната история веднага ще ме обявят и мен за идиот(и имайки предвид първото изречение и използваното местоимение, ще бъдат абсолютно прави), но това ни най-малко не променя факта, че сме единственият народ състоящ се предимно от идиоти в цялата човешка история.
Моля и да се вземе под внимание факта, че използвам думата „народ“, само от учтивост, и като обединяващ всеобщата идиотия елемент. Всъщност ние не сме народ. Всичко друго сме, но не и народ. Аз лично предпочитам сбирщина идиоти, но може да се използва и пасмина идиоти, или просто тълпа идиоти. Което и да използвате все е вярно. И все опира до идиотията.
Най-смешното е, че това може би е експеримент на Бог(или на някой там, който може и извънземен да е, обаче за нас най-вероятно е бог). Експеримента се състои в това: сложи определен брой индивиди на едно място. Дай им всичко необходимо и прекрасно което можеш, и гледай какво става. Просто гледай и си записвай. О, колко неща могат да се научат за човечеството като „разумен“ вид, само наблюдавайки нас.
Здравейте идиоти, скъпи мои сънародници. Здравейте и вие, русофили и русофоби. И вие, комунисти и антикомунисти. О, да, и вие цесекари и левскари. Ако съм забравил някоя разделителна, моля простете, и двата лагера да се чувстват поздравени. Така или иначе, всички сте/сме идиоти. Даже идиоти на квадрат бих казал и няма да е пресилено.
С тези думи не целя да ви обидя, нито да нараня самочувствието ви на най-. Каквото и там да е най-. Целта ми е да ви накарам да осъзнаете, че сме народ от идиоти, и да не храните големи надежди за нищо. Това най-вероятно ще ви направи по-спокойни в битката с битието на идиота, и ще живеете малко по-спокойно.
Естествено е, някои от вас да не приемат определението, че сме народ от идиоти, и да се впрегнат повече от необходимото. Допускам, че такива ще има. И много псувни и критики ще отнеса. Но, това отново няма да промени факта, че сме идиоти.
А и като част от народ съставен предимно от идиоти, едва ли ще ме изненадате много. Може би, все пак е редно и да поясня защо мисля, че сме народ от идиоти:
Живеем в рая(буквално), но живеем като в ада(отново буквално).
Предимно рушим, единици градят, но се опитваме с всички сили да ги спрем.
60% са крайно бедни, 25% са работещи бедни, 5% средна класа(по наш критерий, щото по техен, те не са средна класа). И 9% много богати, и 1% свръх богати. Въпреки това, не виждам някакво народно недоволство.
За всичко ни е виновен друг. Някой, някъде там има подъл план срещу нас, великите. Дейба кретените.
За едните Путин е виновен за всичките беди по света, за други комунизЪма. Третите и четвъртите са се съсредоточили върху лошият Запад, още по-лошите САЩ, и да не забравяме евреите. А, и Ротшилд, Сорос, Ердоган, и Ким Чен Ун(водородния Ким).
Управлява ни представителна извадка на мутро-елита от 90-те, но пък ни управлява трети път. И още три пъти по толкова ще ни управлява. Всички са силни на маса, и неустрашими революционери във Фейса. Умираме като да сме в гражданска война, ама не сме.
Е, може би в мини гражданска война(тази по пътищата). Там пък, по пътищата също умираме от идиотия, от нищо друго. Само от идиотия. Живеем в кочина от идиотия, не от друго. Защото идиотите са свикнали с кочината, и не могат без нея.
Не можем да се организираме като общество само от идиотия. Не можем да създадем държава, само от идиотия. Мразим успелите със собствени сили и тачим тарикатите и подмазвачите, да си тарикат е национална гордост. Да си „наше момче“ е мечта. Е как да не сме идиоти.
Идиоти на квадрат неосъзнаващи, че нищо няма да остане в историята за тяхното време. Просто нищо. Най-вероятно ще има едно-две изречения нищо не казващи, защото идиотите историята не ги помни. И докато ме мразите, и докато се мразите, там, някъде другаде, хората са се научили, че трябва да са заедно, да мислят, да изслушват, и да решават проблемите.
Там, някъде другаде, хората знаят, че пътят към напред може да се извърви само когато са заедно. Затова и се пише така „там, някъде другаде“. Бих искал и ние да се научим, или поне да се пробваме. И естествено необходимото условие, да не сме идиоти.
П.С. Пиша тези думи с искрена обич към народа към който принадлежа. И не, не съм по-различен.:)
Боян Цонев http://bgjournal.info/vsashtnost-nie-ne-sme-narod-vsitchko-drugo-sme-no-ne-i-narod/
