Nikolai Markov
Има два вида игра – по правилата и извън тях! Налага се да открия леко картите, за да елиминираме емоционалните крайности.
Ако нямах скрити и явни врагове, как щях да поддържам здрав боен дух!? Винаги съм уважавал враговете си, защото съм получавал най-добрите знания от тях! И възможности.
Впрочем, винаги съм преподавал нещо на някого срещу отлично възнаграждение и признателност и придобитата увереност изразена в често неразбираеми за някого действия или думи, са били катализатор на определени следващи сложни събития. За съжаление в този свят се учат само живите, защото мъртво родените са напълно обречени! Това налага да си помагаме взаимно по пътят към съвършенството.
Вижте един пример. Скарвам се преднамерено с приятел когото обичам. Търпелив съм. Малко след това около него се нарежда цял куп от ненужни твари да го защитават. Продължавам боя. Става сврепа сеч, която почти преминава в омраза. Продължавам да съм търпелив и много внимателен. Най-накрая приятелят ми иска лична среща и объркан от всичко ме пита най-естественият въпрос: “Защо?”
Извинявам му се от сърце. Той разбира, че е трябвало да почистя, по нетрадиционен начин и не само в лична полза. Глътка свеж въздух за две чисти души и още по-верен приятел.
И много моля, да не ме мразите накуп, защото никога не се уморявам в бой. А и по-добре за някои по амбициозни съселяни е да се учат смирено и с нужното уважение, както аз се уча от тях, защото внезапната пирова победа над глупав войник, никога не ме е вдъхновявала…
