ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРАНЦИЯ НИ ГОСТУВА ЗАРАДИ ЕС НА ДВЕ СКОРОСТИ, ЗАРАДИ ЕВРОЗОНАТА И ШЕНГЕН, ЗАРАДИ РАБОТНИТЕ ВИЗИ И СОЦИАЛНИТЕ ОСИГУРОВКИ И МОЖЕ БИ ЗАРАДИ ФРЕНСКОТО ОРЪЖИЕ
В. “Уикенд”
Когато в първата си външнополитическа совалка току-що избран президентът на Франция реши да посети точно Румъния и България, това изпраща знакови послания към правителствата в Букурещ и София. Двете балкански държави са най-бедните в Европейския съюз, макар че румънците са с едно рамо пред българите.
За добро или за лошо, по пътя към Шенгенската зона и въвеждането на еврото Румъния и България се движат в един пакет, но и в тези два еврокоридора северните съседи ни бият по точки. За Париж единственото ни „предимство“ пред румънците засега е статутът ни на външна граница на ЕС.
Благодарение на този статут преди година бившият британски премиер Камерън ни направи щедър подарък – двайсетина джипа „втора ръка“ и с десен волан, повечето от които вече са бракувани като старо желязо. С което Лондон показа как ни третира – като бедния роднина, заслужаващ потупване по рамото и някоя-друга бракма на четири колела.
Мога да си представя как ще реагират граничните служби на гордите поляци, наперените унгарци и ехидните чехи, ако им подарят десетгодишни потрошени джипове с десен волан. Начаса ще ги върнат на дарителя, с не особено любезен поздрав, в стила на храбрия войник Швейк, който никому не цепи басма.
Какво ни носи президентът Макрон, какво ще ни иска и какво е готов да ни даде.
На 6 юни т.г. Бойко Борисов разговаря в Париж с току-що встъпилия в длъжност френски президент по три знакови теми – мястото на България в ЕС, миграцията и Еврозоната.
Софийските медии споменаха с половин уста темите, които вълнуват Париж много повече от опазването на българо-турската граница. Обитателят на Елисейският дворец обърна специално внимание на „Европа на две скорости“ и на работните визи за българите във Франция. Едва след обсъждането на тези два въпроса Макрон говорил за Шенгенска зона и влизането ни в чакалнята на еврото.
Какво се крие зад тези мъгляви думи, изричани с дипломатична усмивка, но носещи неприятни послания за бедните роднини на Балканите?
В първите дни на управлението си служебният кабинет на проф. Огнян Герджиков сърдито обяви, че България отхвърля налаганата от Франция и Германия „Европа на две скорости“. Необичайно острата реакция на винаги послушната София бе провокирана от срещата на 6 март в Париж, където заседаваха лидерите на Германия, Франция, Италия и Испания. Те се обединиха около идеята за „Европа на много скорости”.
На срещата на „Голямата четворка“ не бе поканена Полша – петата най-голяма страна в Евросъюза. Причината бе откровено дискриминационна – заради негативното отношение на Варшава към формулата „Европа на две скорости“, която в Париж бе преформулирана в „Европа на много скорости“. Сиреч, интеграцията в ЕС да се реализира не на две скорости, не в група „А“(богатите) и група „Б“(изоставащите и бедните), а на много скорости, разбирай три или четири групи.
„Единството не е еднаквост. Продължи ли съпротивата срещу проекта „Европа на различни скорости”, ЕС може да се разпадне“ – предупреди президентът Оланд и веднага бе подкрепен от премиерите на Италия и Испания.
А канцлерът Меркел дипломатично поясни: „Европа на различни скорости е необходимост, иначе ще останем блокирани на едно място“.
Инициатор на срещата във Версай бе отиващият си президент Франсоа Оланд, но и приемникът му Макрон е солидарен с тази неизгодна за нас формула, измислена от Ангела Меркел.
Кабинетът „Борисов 3“ не реагира остро срещу плана на Меркел и Оланд, както това стори служебното правителство.
Причината е прозаична, но с лиричен привкус – политическото приятелство между Меркел и Борисов. От което не печелим като държава, ако изключим партийната подкрепа на немските консерватори и техните фондации за ГЕРБ.
Гледано откъм Берлин, донякъде Меркел е права, тъй като тя само констатира вече съществуващото положение. Защото в ЕС има страни (България и Румъния), които не са в Шенген. Има страни, които са въвели еврото, и други, които не са. Има Вишеградска четворка, която е в конфликт с Брюксел заради мигрантските квоти. Има още два клуба, движещи се с различна от София и Букурещ скорост – на Северноевропейските държави и на Средиземноморските страни.
Стратегията на Германия, Франция, Италия и Испания е проста – ние искаме да узаконим съществуващото разделение в ЕС, позволявайки на всеки член на общността да се движи с различна скорост.
Президентът Макрон ще обсъди тази стратегия при срещите си с Румен Радев и Бойко Борисов. Въпросът е дали президентът и премиерът ще го парират, както го направи полският премиер Беата Шидло, заявила пред Меркел: „Никой не може да бъде пренебрегван чрез концепцията за различните скорости. Няма нужда нито от по-малко, нито от повече Европа, а от една по-добра Европа!“
Борисов постоянно повтаря, че председателството на ЕС е шанс да атакуваме чакалнята на Еврозоната. Наистина приемането на еврото означава намаляване на лихвите по кредитите, гарантиране на инвестициите и елиминиране на заплахата „Европа на две или повече скорости“.
Но еврото носи и рискове и те бяха назовани на 3 юни 2017 г. от чешкия президент Земан: „Чехия няма да влезе в Еврозоната, докато не получи гаранции, че от нас няма да се изисква подкрепа за изплащане на гръцкия дълг…“
Добре е Борисов да зададе този въпрос на Макрон: Ако влезем в Еврозоната, българските данъкоплатци ще изплащат ли гръцкия дълг, вкл. гръцките пенсии, чийто минимум е 450 евро?
Най-неприятната тема при разговорите „Борисов-Макрон“ ще е социалният дъмпинг на френския трудов пазар, причинен от чуждите работници. Това е стара болка на Париж, който от една година иска да влее в своята данъчна и социална система осигуровките на работещите на френска земя от новоприетите членки на ЕС. Тези осигуровки (здравни и пенсионни) са в размер на 2 млрд. евро и са апетитна хапка за всяка държава.
Франция планира да приеме и закон, с който ще удари шофьорите на ТИР-ове от източноевропейските страни. Те ще бъдат задължени да спят на хотел на всеки три дни и да застраховат товара, което отстранява от френските пътища над 30 000 тираджии от Източна Европа.
Когато обсъждаме с госта Шенген, добре е да не забравяме, че тук от Франция не зависи нищо. Присъединяването ни към пространството за свободно движение на хора и стоки се блокира от Холандия, която не дава сигнали, че е готова да вдигне ветото.
Холандците се страхуват, че България и Румъния могат да се превърнат в транзитни страни за нелегални имигранти от Украйна и Западните Балкани към останалата част от ЕС, ако граничният контрол отпадне.
Накрая да не забравяме апетитите на Франция към българския оръжеен пазар. Преди време изтекоха американски дипломатически шифрограми в Wikileaks, от които стана ясно, че българите изиграли Париж, обещавайки да купят френски корвети срещу подкрепата на президента Саркози за освобождаване на медицинските сестри в Либия. Разкритите грами на щатското посолство в София показаха как Вашингтон ни е принудил да саботираме сключен договор с французите и купим американско въоръжение втора ръка. Тогава битката е била между изтребителите Ф-16 и френските корвети.
Няма да се изненадам, ако Макрон поиска Франция да участва в превъоръжаването на българската армия и така си платим за „Либийската афера“.
А може би френският президент се готви да последва примера на Камерън и ще ни „подари“ очукани френски джипове за охрана на българо-турската граница?
Е, унизително ще е, но поне ще са с ляв волан.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ
Вестник “Уикенд”
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=10212156232713787&id=1015211075
