Предполагам , че всички ще забележат щото всяка една точка или представлява директно , или поне съдържа в себе си богохулството , наречено “ политическа некоректност ” спрямо супранационалната Номенклатурокрация наречена Европейски съюз , поради което още в началото подсказахме , че даже и да се досетят за полезността на ( поне част от ) мерките , Номенклатурчиците не биха посмели да ги предложат , камо ли пък да се заемат да ги прокарват .
Оттук и предсказанието , че нищо съществено не може да бъде решено по тази задача от Номенклатурата – колективният виновник за националната ни катастрофа No 4. Впрочем , до същото заключение бихте могли да достигнете и по други , много по – общи съображения : България не е приета за член на ЕС , за да развива икономиката си ( с изключение на нещо по услугите ; второ – и трето – класни , разбира се ).
Всички бивши “ социалистически ” ( за някои “ комунистически ”) страни бяха приети в ЕС ( преди всичко ), за да бъдат откъснати от сферата на влияние на СССР / Русия , тъй като САЩ продължава отдавнашната си агресивна ( пропагандна , икономическа , хибридна , както и чисто военна – засега само чрез proxies ) кампания за завладяване на пълен контрол върху необятните руски ресурси /6/ и съответно всеки съюзник – явен , потенциален , или просто презумптивен – бива инфилтриран и в края на краищата неутрализиран .
Едва на второ място идва желанието на големите мултинационални компании да проникнат на пазара на тези държави и да приобщят консуматорите там , даже и в най – дребните , а и в най – бедните периферни провинции , към своята клиентела ; тук – таме има апетит и към местни производствени мощности , и / или суровинна база .
В процеса локалните дребни риби неминуемо биват елиминирани ( или погълнати , ако прави смисъл ), с всички последствия от това за местната икономика – този ефект всеки вече видя на практика и у нас , а тези , които имат по – систематичен достъп до “ политически некоректна ” информация , може да са видяли вече същите симптоми и в други държави : най – очевиден е случаят в Прибалтика .
Както бе вече споменато , горните 12 пункта не са всичко , което може и трябва незабавно , моментално да се осъществи , за да се канализират парите на данъкоплатците в посока на стабилизиране , възраждане и устойчив ръст на икономиката на държавата – което е немислимо без създаване на реална производствена добавена стойност в България , без реинвестиране на част от тази добавена стойност в България , и без консумиране на останалата част от създадената добавена стойност в България , а не навън !
Спираме дотук с изреждането , защото един поглед върху тази дузина би трябвало да е достатъчен и на най – заблудения , за да се досети , че Номенклатурата , която паразитира върху сегашната конструкция , няма ( и не може , даже и да го желае ) да направи нищо съществено за националната сигурност : това би означавало да започне да реже клона , на който седи. Както винаги , след множество предизборни приказки , Номенклатурчиците ще обсъждат надълго и нашироко въвеждането отново на задължителна наборна служба ; ако настоящият парламент оцелее повече от година , може и да успеят да прокарат мярката , като някой непременно ще им напомни , че даже и без това попълнение на армията оперират на бюджетен дефицит , тоест вече бездруго окачват на шията на бъдещите поколения нови задължения .
Вторият тип мерки ( и едните , и другите “ козметични ” по 8 моята класификация ) ще се сведат до обсъждане закупуването на някой и друг “ нов ”
кораб, самолет и друга скъпа техника – сякаш няколко добавени машинки ( изяждайки 9 допълнително близо 1% от брутния продукт начиная от следващата година, според новите изисквания на НАТО ) ще променят нещо в националната сигурност на една немощна България , застанала на колене пред господари , които тя направи от най – големите душмани на народа си …
Изкушен съм да напиша и “ парализиран ”, което приляга още по – добре.
Това е свързано не толкова с наличието на достатъчно голям резервоар от консуматори с достатъчно висока покупателна способност , колкото с желанието на мултинационалните компании ( в случая търговците на дребно ) да получат юрисдикция за опериране в държава с евтина работна ръка и атрактивна данъчна политика . В това отношение България е от най – атрактивните , с най – ниско заплатената работна ръка в ЕС ( че и спрямо някои нечленки !), с 10% корпоративен данък печалба и 10% данък общ доход ( важен за изкушаване на командирования на място вносен ръководен персонал ), което развързва ръцете за прехвърляне на печалби и загуби между главната квартира и различните задгранични филиали.
Този “ просперитет на кредит ” прави автоматично всяко новородено в Америка дете длъжник на 55 000 долара. А докъде докара гърците тази тактика на техните Номенклатурчици днес вече знае целият свят .
Продължението следва Иван Даракчиев
