Цветомир Гетов Източник: Фрог нюз
Включих се във войната в Донецк, защото уважавам Русия и смятам, че това е мой дълг. То е като да си вярващ в Бог.
Получавам около 14 800 рубли на месец, което е около 280-300 лв. С тези пари можеш да си купиш цигари, паста за зъби, сапун и малко сладко за ядене. Ако това се смята за много пари, здраве му кажи. Никой не е дошъл тук да печели. Воюващите на страната на Украйна, обаче взимат по 3-4 000 долара. Войната е ужасно нещо – етническо прочистване, заковани деца, разчленени тела…
Това разказа в конферентна видеовръзка специално за Фрог нюз Цветомир Гетов, който воюва на страната на Донецк. Той е от Плевен, имал е собствен строителен бизнес. Преди 6 месеца заминава за размирния регион. Включен е в отряда за специални операции и бързо реагиране . Ето какво още сподели той:
– Цветомир, вчера лидерът на Донецк Александър Захарченко обяви, че се създава нова държава на територията на Източна Украйна с името Малорусия и столица Донецк. По-спокойно ли е вече при теб?
– В момента съм в Донецк и от известно време напрежението расте. Тук е истинска война. Всеки ден има провокации от страна на украинските власти. Те изобщо не спазват Минските споразумения. Непрестанно изпращат диверсионни групи. Най-лошото е, че се обстрелват жилищните райони, училища, детски градини. Как децата могат да застрашат сигурността на една държава? Захарченко и моят бивш командир Вячеслав Губин действително направиха вчера изявление за създаването на Малорусия. За съжаление не съм имал възможност да говоря с моя командир за това . Но ще го направа, с него съм в много близки отношения.
– От кога воюваш на страната на Донецк и защо отиде там?
– От 6 месеца. Като българин дължа уважение към Русия. Славянството, православна вяра, историята, всичко ни сближава с тази страна. Приемете, че съм дошъл като човек, обичащ Русия. Член съм на комунистическа партия в България и като интернационалист съм тук. Иначе всичко започна с желанието ми да направя филм за случващото се в региона през 2016 г.
– Някой от близките ти не се ли опита да те спре?
– Нямам жена и семейство. Никой не ме спря. Само от ДАНС ме извикаха преди да тръгна за Донецк. В началото на разговора се държаха много сериозно с мен. Но момчетата се оказаха добри. Казаха ми само да не развалям отношенията ни с Русия и Путин. Че аз какво общо имам с него?
– Говори се, че такива като теб са отишли да се бият в Донецк за много пари. Колко ти дават на теб?
– Това са пълни глупости. Получавам около 14 800 рубли на месец, което е около 280-300 лв. С тези пари можеш да си купиш цигари, паста за зъби, сапун и малко сладко за ядене. Ако това се смята за много пари, здраве му кажи. Никой не е дошъл тук да печели. Воюващите на страната на Украйна, обаче взимат по 3-4 000 долара.
– Какво прави през последните 24 часа?
– Давахме дежурства. Охраняваме доста обекти. Отвърнахме на много нападения. В момента войната е опозиционна. Води се само от артилерия и диверсионни групи. Мащабни операции няма. Води се тиха война. Но понякога много коварна.
– Какво имаш предвид?
– Коварна е, защото в нея загиват невинни хора, деца, жени. Много е тежко да видиш как деца, жена или стар човек е разкъсан на парчета. Вадиш ги от калта, фекалиите.
– Има ли руски войски в Донбас?
– Тук руски войски не съм виждал никъде. От страната на Украйна има американски и канадски наемници и инструктори. Има още поляци, чехи, даже от ИДИЛ има хора.
– И те ли се бият на страната на Украйна?
– Да, минават през нас, за да си извадят паспорти. Сред умрелите сме намирали такива документи. Виждали сме черен украинец с брада. Как ви звучи?! Не съм расист, но тези хора са ми врагове.
– Казват, че от тази война най-много печели мафията и в случая става дума за грандиозен бизнес.
– За съжаление е точно така. Тук е гражданска война. Много години се е работило в посока да разделят един народ и да го настроят един срещу друг. Това става и в България в момента. Целта на политическите партии е да разединят народа ни. Когато възникне сериозен проблем, като този в Асеновград, те изтъкват циганската престъпност. Циганите не са проблем на България. Тук, в Донбас и Украйна, успешно настройват младите срещу техния род.
– Срещу кого реално воюваш?
– Не срещу украинския народ, а срещу незаконно превзетата украинска власт. Западът оправда това. Хората на Майдана излязоха със съвсем разумни искания. Но за съжаление националистите се възползваха от ситуацията и успяха да се домогнат до властта. Вече четири години хората воюват. Прави се етническо прочистване. Рускоговорещите не искат да влизат в ЕС, не искат да им се насажда друга икономика и не искат да си развалят отношенията с Русия. Ние навремето нали искахме да сме в Европа. Но какво се получи-олигархия, мафиотски структури, мутренски времена. Натрупахме дългове, които много поколения след нас ще изплащат. Хората в Донецк имаха волята да кажат „не” на всичко това. На Западът не търпи „не”. Той е готов на всичко, дори и с оръжие и хиляди човешки жертви, да си постигне целите. Тук Русия помага с хуманитарна помощ. Абсурдно звучи тезата, че Русия дава оръжие. Знам, че българско оръжие стига до Украйна. Помощта под формата на строителни материали от Русия е важна. Докато едно училище се бомбардира и разруши, то веднага се възстановява.
– Виждам, че зад гърба ти има автомат. Откъде го имаш?
– Той ми е набор, но за радост добре работи. Каквото ми дадат, това взимам. Преди да се изтегли украинската армия от тук, е оставила огромни количества оръжия и боеприпаси. Това, според мен, е направено с умисъл. Както казваш – страхотен бизнес.
– Ако аз се опитам да си намеря автомат в Донецк, за колко пари бих си го купила?
– Тук не се продава така оръжие. Няма как просто така да се снабдиш с автомат. Ако те задържат с оръжие, не ти мърдат 15 години затвор. Оръжие се пипа само, ако се участва в бой. Аз съм военнослужещ, за това имам този автомат.
– Кога си готов да го оставиш?
– Трябва да се смени властта в Киев и този геноцид да спре. В Украйна хората не искат война. Кой нормален човек иска война?! И аз не искам. Не съм се къпал от няколко дни. Дори и аз не мога да се понасям. Но това не е нищо. Просто защитавам убежденията си с оръжие.
– Колко българи воюват на страната на Донбас?
– Достатъчно.
– Над 10 ли са?
– Много повече.
– До кога ще воювате?
– До пълна победа.
– Това може да продължи с години.
– Щом трябва. Когато един човек е възпитан и има ценностна система е така. Държи до край. Ние сме като вярващи в Бога. Можеш ли да накараш един вярващ да спре да вярва в него?! Не.
– А ти вярваш ли в Бог?
– Не. Атеист съм.
– В какво вярваш тогава?
– В човешкият разум. Навремето не ме приеха в комсомола, защото съм бил много палав. Сега същите тези комсомолци управляват нашата държава. И виждате докъде ни докараха. Не се преструвам, не преигравам. Нищо особено не правя. Просто защитавам своя братски народ. Така разбирам нещата.
– Но докато защитаваш едни хора, насочваш оръжие срещу други.
– Да. Така е. Не изневерявам на идеалите си, защото ако не унищожа тези срещу мен, те ще унищожат не само мен. Зад мен има мирно население. Чували сте за националисти, фашисти, бандеровци. Те убиват собствения си народ. Когато видите заковани деца на…..
– На какво?
– Не ме питай….
– Ти виждал ли си ?
– Не ми се говори. Отвличали са, рязали са части от телата на невинни хора, гаврили са се с тях. Управляващите на Украйна трябва да бъдат съдени за всичко това. За съжаление нашето правителство ги поддържа. Когато поддържаш фашистка власт, значи ти си част от нея. За съжаление българският народ не знае истината. И си мисли, че войната в Донецк е много далече. А ние сме толкова близо. Тук има много бесарабски българи, които ежедневно умират. Дано този ужас не стига до нас. Медиите помагат тази война да се разпалва. В България, за съжаление се насажда много омраза. Малко трябва, за да пламне етническа война. Ужасно е, че българите се настройват едни срещу други по оста Запад-Русия. Управляващите не правят нищо, за да спре това разделение, даже напротив, подхранват го.
– От кои страни са бойците в твоята рота?
– Интернационално подразделение сме. Има от Америка, Франция, сърби има много. Със сърбите често се събираме, правим си балканска кухня. Поддържам връзки с всички общности. Опитвам да направя българско читалище. Намерил съм сграда за читалището. Обещаха мои познати да ми изпратят книги, народни носии, детски дрехи. Помагам с каквото мога на бесарабските българи. Има много големи общности от гърци и арменци. Има над 140 националности. Тук е малкият СССР. Градът е много красив, чист. Дори в България няма толкова чист град. В Донецк сякаш има невидима завеса. От едната страна е рай, а от другата-ад. Градът е разрушен до там, докъдето са стигнали украинците. Навътре не ги пускаме.
– Често палиш цигара, докато разговаряме. Каква марка са?
– Най-евтините. „Беларуски” с мощук.
– Къде отиваш сега?
– Не знам.
– Какво ще правиш, когато войната свърши?
– Ще се прибира в Плевен.
– Там има голяма безработица, хората избягаха в чужбина.
– Знам всичко, трудно се живее. Ако някой си мисли, че във войната има нещо романтично, греши. Ще започна отново борбата си.
– За оцеляване?
– И това също. Но ще помагам на хората да си защитават правата. Имам планове, разбира се. И аз съм човек. Иска ми се всички човешки неща да ми се случат. Да ям кървавица да пия червено вино с приятели.
– Да имаш съпруга, деца.
– Защо не?!
Интервю на Катя Илиева
В края на интервюто Цветомир започна да се подготвя за военни действия
