149 години от гибелта на Хаджи Димитър…

Автор: Няма коментари Сподели:


На връх “Хаджи Димитър” в подножието на ,, Бузлуджа” днес бяха отбелязани 149 години от гибелта на Хаджи Димитър, предаде репортер на БГНЕС. 

120 членове на Национално дружество „Традиция“ от 20 клуба в страната направиха историческа възстановка на боевете на върха, където на 18 юли 1868 г. става последното сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. 

В битката е убит и войводата Хаджи Димитър. В образа на войводата се превъплъти председателят на местния клуб на ,,Традиция,,-Николай Байнов. 

Десетки граждани поднесоха цветя пред паметника на героя.За следващата юбилейна годишнина от гибелта на войводата от национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ са инициирали отсичането на специална монета и пощенска марка с образа на Хаджи Димитър.

Прочети още на: http://www.bgnes.com/video/video/4523258/

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

 Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

 Жътва е сега… Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят…

 Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

 Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

 И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

 Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

 “Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!”

 И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата…

 Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

Image title

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3158&Level=1

Предишна статия

Тунел под връх Шипка ще има – жизненоважен е

Следваща статия

И вярвам, че ако мислиш лоши неща, лоши неща ти се случват…

Други интересни