По време на парламентарен контрол този петък министърът на труда и социалната политика Бисер Петков заяви, че ръководеното от него ведомство иска да бъде увеличен гарантирания минимален доход (ГМД), но без да посочва конкретни параметри. Това обаче става едва след решение на Министерски съвет, като на този етап МТСП е поставило въпроса пред финансовото министерство, което следва да потърси бюджетни резерви за такъв ход.
Сегашният размер на ГМД е едва 65 лева и за последно е бил актуализиран преди 8 години, през 2009 г., когато той е бил увеличен с 10 лева. Оттогава са се сменили 7 финансови министри и никой не е сметнал за необходимо да актуализира минималния доход, въпреки че синдикатите настояват за това от години. В институцията на омбудсмана пък постоянно постъпват жалби от хора, на които е отказан достъп до помощи в резултат от ниския размер на ГМД. Наскоро и Европейската комисия се застъпи за пореден път за увеличението му с аргумента, че българската система за социална защита не предоставя адекватни нива на обхват и подкрепа.
От КТ “Подкрепа” през април предложиха ГМД да се обвърже с прага на бедността, като да възлиза на 50% от него. За 2016 г. този праг е в размер на 308 лв., така че предложението на синдиката за създаването на такъв механизъм за актуализация вероятно няма да се приеме, тъй като ще трябват значителни средства, за да се покрие дълго отлаганото увеличение.
Идеята дори за минимален ръст може да срещне съпротивата на финансовия министър Владислав Горанов, тъй като вдигането на ГМД само с 5 лева би струвало на хазната около 16.5 млн. лв. Причина за това е, че тази величина се използва за регулирането на размера и достъпа до редица социални помощи и добавки. Колкото по-висок става гарантираният доход, толкова повече хора се оказват под прага му и получават право на социална защита. Той се използва и за определяне на размера на социалните помощи, интеграционните добавки за хора с увреждания и достъпа до помощи за отопление.
Например, лице над 70 години, което няма необходимия стаж за редовна пенсия, може да получи социална, ако доходите му не надхвърлят 65 лв. То обаче няма как да покрие критериите, ако има съпруг/а, получаващ/а пенсия, защото тогава доходът за всяко от лицата в домакинството ще надхвърли границата, която е определена за получаване на такава помощ от… 42.90 лв. По този начин на такова възрастно семейство би могло да се наложи да оцелява с една социална пенсия за старост, чиито размер в момента е 118 лв. Праговете са гротескно ниски и за семейства с деца, самотни родители, бременни жени и т.н.
На базата на ГМД се определят и месечни добавки за социална интеграция на хора с увреждания, които включват транспорт, информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитация, диетично хранене и лекарства, достъп до информация и други услуги, свързани със задоволяване на други основни жизнени потребности. Например, деца с трайно намалена възможност за социална адаптация получават помощ за обучение в размер на 20% от ГМД или 13 лева месечно и то ако не се обучават в специално училище. Те биха могли да получат и 9,75 лв. за диетично хранене и лекарства. Подкрепа в същия размер е предвидена и за специализиран достъп до информация на хора със зрителни и слухови увреждания – например брайлови издания.
