Близо една трета от населението на планетата е изложено на климатични условия, които водят до смъртоносни горещи вълни, показва ново научно изследване, цитирано от Guardian. Авторите му предупреждават, че акумулацията на парникови газове в атмосферата прави „почти непредотвратимо” увеличаването на фаталните случаи заради високи температури в големи части от света.
Учените изтъкват, че климатичните промени са ескалирали риска от горещи вълни по целия свят, като до 2100 г. близо половината население на планетата ще страда от периоди на смъртоносна жега, дори ако емисиите на парникови газове бъдат драстично съкратени. „По отношение на горещите вълни възможностите ни са между лошото и ужасното”, заявява Камило Мора, учен от Хавайския университет и главен автор на изследването.
В момента големи части от Югозападните Съединени щати са обхванати от извънредни жеги, като Националната метеорологична служба публикува предупреждения за извънредни жеги от близо 50 градуса по Целзий в щати като Аризона. Властите предупреждават, че необичайно високите температури могат „значително да увеличат здравните рискове” като топлинен удар.
Изследването на Мора показва, че цялостният риск от свързани с жегата болести или смърт нараства стабилно след 1980 г. В днешно време около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината.
Делът на хората в риск в целия свят ще нарасне до 48% до края на 21 век, дори ако има рязко намаляване на емисиите на парникови газове. Ако няма никакво съкращаване на емисиите, заплахата ще обхване около две трети от световното население.
„Установяването на толкова смъртни случаи, свързани с високите температури бе потресаващо. Особено като се има предвид, че те не привличат голямо внимание, тъй като горещите вълни продължават само по няколко дни и после хората продължават напред”, коментира Мора. „Да загинеш по време на гореща вълна е като да бъдеш бавно сваряван, истинско мъчение. Малките деца и възрастните са особено уязвими, но ние открихме, че жегата може да убива и войници, атлети, всеки”, добавя той.
Изследването, публикувано в изданието Nature Climate Change, анализира на 1900 смъртни случая, свързани с горещи вълни в 36 държави през последните четири десетилетия. Преглеждайки данните за температурата и влажността по време на тези смъртоносни епизоди, учените са установили предела, над който климатичните условия стават опасни за живота.
В разглеждания период влиза горещата вълна в Европа от 2003 г., която доведе до горски пожари в няколко държави и понижи нивото на река Дунав в Сърбия до толкова ниско ниво, че бяха разкрити танкове и бомби, останали на дъното от Втората световна война. В резултат на горещата вълна са регистрирани 20 хил. смъртни случаи, като според по-късни изследвания жертвите достигат 70 хил.
Още 10 хил. души загинаха в Москва заради горещото време през 2010 г. През 1995 г. Чикаго преживява петдневни рекордни жеги, които водят до смъртта на над 700 души. Повечето свързани с жегата смъртни случаи не стават по време на толкова широко отразявани природни бедствия. Миналият юни например е необичайно горещо в град Финикс, щата Аризона, което води до поне четири смъртни случая. Хипертермията, необичайно висока телесна температура, може да доведе до топлинен удар и потенциални възпалителни реакции, които могат да се окажат смъртоносни.
Мора заявява, че прагът, над който условията стават смъртоносни, варира на различните места, като в някои случаи хора загиват при температури от едва 23 градуса по Целзий. Критичен фактор е влажността, която идва в съчетание с жегата.
„Потта ви не се изпарява, ако влажността е много висока, така че вместо това топлината се акумулира в тялото ви. В резултат на това човек може да страда от топлинна токсичност, което е като слънчево изгаряне, но вътре в тялото ви. Кръвта се насочва към кожата, за да я охлади, поради което има по-малко кръв във вътрешните органи. Една от честите причини за фатални случаи е скъсване на лигавицата на червата, което води до изтичане на токсини в тялото”, обяснява Мора.
Глобалното затопляне е един от силните фактори за смъртоносните жеги. Учени от Калифорнийския университет изчисляват, че повишаването на средната температура с половин градус през последните 50 години е удвоило вероятността от смъртни случаи заради жегата в Индия. „Ефектът от промяната на глобалния климат не е просто възможност на хоризонта. Той е реален и вече се усеща по цялата планета. Особено притеснително е, че неблагоприятните последици се стоварват на най-уязвимите части от населението”, заявява професор Амир Агакучак, съавтор на изследването.
Проблемът с високите температури се усилва от изсичането на дърветата, предоставящи сянка и влажност в градските зони. Мора заявява, че адаптации като предупрежденията за опасни условия от властите и използването на климатици помагат за намаляването на смъртните случаи, но това не е пълноценно решение в дългосрочен аспект.
„Жегите означават, че ние се превръщаме в затворници в собствените си домове. Освен това повишеното използване на климатици води до неща като срив в електрическите мрежи, каквито наблюдаваме в Ню Йорк, Австралия и Саудитска Арабия. Трябва да работим за предотвратяване на горещите вълни, вместо само да се опитваме да се адаптираме към тях”, заявява той.
