След изборите и изтрезняването на шаманите идва ред на голямото сърдене и сочене с пръст “Кой е виновен”. Докато не се отучат да се самозабравят, на кандидатите да заменят Борисов им предстоят още доста разочарования
Победата на ГЕРБ на парламентарните избори изненада само онези, които за пореден път замениха здравия разум с пожелателно мислене. За някои от тях сигурно е по-добре да го кажа на английски – wishful thinking. Казано другояче – куп гладни кокошки отново сънуваха просо – седмици и дори месеци наред от президентския вот насам – но дойде време да се събудят и да потърсят някакви причини за разочарованието си. Не за друго, а поне за да оправдаят някак си съществуването си във виртуалната реалност.
За пореден път седмицата след изборите е период на изтрезняване от пиянството на глупавата самонадеяност и на сочене с пръст. “Кой е виновен”/“Кто виноват”? Корнелия Нинова, която в очакване на победата даже беше приготвила кетъринг-почерпка на “Позитано” 20, вероятно се сърди на социолози като Кольо Медианата. Неговата агенция, но и не само тя, няколко дни преди вота прогнозира преднина на БСП и с подозрително постоянство отново се размина драстично с допустимата 3-процентна “статистическа грешка”.
С какви очи на следващи избори такива хора ще пробутват отново “проучванията” си и ще твърдят, че са си ги финансирали сами? Нинова сигурно вече е набила канчето и на дървени професори като водача на пловдивската й листа Иво Христов, чиято безумна предизборна реторика втвърди и консолидира сериозен процент от електората срещу червената коалиция. А да се надяваме че е бичувала и самата себе си за самонадеяния патос и глупостта да подцени трайната електорална ненавист към партията й.
Виновни за разочарованото събуждане на гладните кокошки са и шамани от другата част на политическия спектър – такива като Евгений Дайнов, който 10 дни преди изборите написа буквално: “Герберите ще вземат съществено по-малко гласове, отколкото им отреждат дори най-неприятните за тях социологически сондажи. Изоставането им зад БСП ще се окаже втрещяващо. БСП ще вземе значително повече от очакваното”. Политологът от село Миндя лъжливо обнадежди и Марешки, прогнозирайки пак тогава и пак там, че движението му ще получи доста по-голям процент от патриотите и ще бъде трета политическа сила.
Въобще, махмурлукът в следизборната седмица е доста тежък.
А какво да кажем за така нареченото “автентично дясно”, което също беше заспало в дълбок кокоши сън и бленуваше небивало голяма порция просо? Радан Кънев, надъхан от Трайчо Трайков, Мартин Димитров и зарязалия дори мачовете на “Челси” Нойзи Цветков, че “фалшивото дясно” умира, излъга някъде около 80 хиляди “иванкостовисти” да си дадат гласа на вятъра и така косвено да подпомогнат я ГЕРБ, я БСП, я патриотите, ДПС или Марешки (имат достатъчно голям избор), но най-вече ГЕРБ, против когото той беше насочил цялата си фейсбук-харизма. После героично хвърли оставка, но както се казва в онзи стар еврейски виц, съмненията, че издънката му не е изненадваща, а предварително калкулирана, останаха.
Колкото до Реформаторския блок, подпомогнат неясно доколко от хиподилските бунтари-общинари от “Глас народен”, за него остана горчивата чаша да се ядосва, че изобщо се е стигнало до тези избори. Че когато трябваше не седнаха с ГЕРБ и не издигнаха общ кандитат-президент, та трябваше Борисов да ги финтира с лансирането на Цецка Цачева, форсирането на нови избори и изтикването им навън от властта. Сега вероятно се сърдят най-вече на конкурентите си Радан и Трайчо, но сигурно и на себе си.
От “Да, България” също излъгаха близо стотина хиляди гласоподаватели, но най-вече самите себе си. Оказа се, че уютното приятелско потупване по рамото в социалните мрежи далеч не означава, че са се превърнали в новите и всеобщи любимци на образования градски електорат. След фиаското високомерието им много бързо еволюира в съмнително-бодряшко самоуспокояване, че всичко е окей, че развоят на събитията е съвсем в реда на нещата и че след 4 години едва ли не ще са диктуваща дневния ред политическа сила.
Дотогава ще им останат само профилните снимки с цифрата 16 – не просто като спомен, но и като сектантското удоволствие да вярват, че са нещо повече от другите хора – по-умни, по-напредничави, по-секси, участници в един несполучлив, но перманентно афиширан заговор за спасяване на човечеството от лошите.
Самоуспокоението на гласувалите за трите провалили се партии от “автентичното дясно” е не просто измамно – то е безумно, а логиката им е априори сбъркана. За всеки от тях е ясно, че партии, които до такава степен се гордеят, че не залагат на популизъм и напразни обещания, трудно биха могли някога, дори при идеален развой на събитията, да постигнат нещо повече от присъствие в парламента в рамките на 10-ина или 15 процента. Съответно, за да променят нещо в тази държава, те ще трябва да се коалират с някого – я с ГЕРБ или друга десница, я с ДПС, патриотите-националисти или с още по-омразни популисти като Марешки. Но как биха могли някога да направят такъв чутовен компромис, след като не успяха да го сторят в най-важната си и далеч по-изпълнима мисия – да стъпят на жълтите павета и влязат във властта?
Тези хора, апропо – все бивши министри в кабинета на Борисов – не успяха дори да седнат и да се разберат помежду си, а какво остава един ден да преговарят и лавират, заобиколени от далеч по-неприемливи идеологически, морални и ако щете естетически врагове в парламента?. При тях се получи малко като при карикатуристите от “Прас-Прес” – изпокараха се помежду си още преди да покажат колко са талантливи и праведни.
И всичко това – заради едни президентски избори, които заблудиха сума ти хора, че има коренно променена политическа ситуация. Писах още тогава – в ноемврийската нощ след победата на Радев само Нешка Робева и Божидар Димитров не се побояха да кажат, че поражението на Цачева не само не е било изненада за Борисов, а дори е било калкулирано от него. Сега вече е пълно с “говорещи глави” по тв студиата, които едва ли не се кълнат, че са очаквали развоя на събитията. Очаквали, ама друг път. Такова масово самозаблуждение и “пожелателно мислене” в българската политика не е имало.
Нека цитирам дословно какво написах тук след президентския вот: “Ще сбъркат жестоко всички, които тълкуват този развой единствено като глупост, самозабравяне и самонадеяност и изключват от уравнението далновидността и актьорския талант на бившия пожарникар, охранител, генерал от МВР и столичен кмет. Да се смята, че загубата на Цецка Цачева не е била пресметната от Борисов, е по-голяма наивност дори от тази, която изключваше Доналд Тръмп да вземе властта в Америка”.
Сега анализатори и пишман-анализатори от целия политически спектър, сайтове и сайтчета с претенции, че уж си държат пръста на пулса на народа, поголовно обръщат палачинката и започват да величаят Борисов като политически феномен и незаменим фактор в българската политика. Кога ще се появи негова сериозна алтернатива? Отговорът е много прост – когато изчезне или поне драстично се смали склонността на кандидатите за нови месии да вярват на заблуди и самозаблуди.
Едва когато научат този първи и най-важен политически урок, тези хора биха закарали пред урните осезаемо повече от половината електорат и заслужили доверието поне на двуцифрен, а не на едноцифрен процент от него. Докато това не стане, им предстоят още много кокоши сънища и разочарования в понеделнишките сутрини.
