Масовата култура е болестно състояние, но българинът винаги е възкръсвал като Феникс
Ако има български художник, за който можем да кажем без колебание, че твори в сферата на изящното изкуство, то това е проф. Буян Филчев. Независимо дали конкретното му произведение е в сферата на графиката, живописта, илюстрацията или графичния дизайн, авторството му винаги се разпознава. Някои наричат това стил. И са прави. Защото стилът и вкусът са по-трудно постижими от ерудицията, опитът и себепознанието.
– За кого рисувате, попитахме проф. Буян Филчев.
За някоя сродна душа, отговори той простичко. „В моя живот на художник никога нищо не е ставало по умозрителен път – винаги съм рисувал само тогава, когато не съм могъл да не рисувам”, започна разказа си пред БГНЕС проф. Буян Филчев. „За мен рисуването не е било нещо задължително, макар че от най-ранна възраст нищо друго не е имало толкова важно значение. Някои го наричат – съдба”, каза той. И продължи: светът на изкуството е нещо толкова многопластово и сложно, че на което и ниво да попаднеш, вече е трудно да направиш връзка с останалите. За мен то е инструмент за самоусъвършенстване. Не отричам социалния момент, но изкуството е най-съкровената и най-директната форма на общуване. Всеки един човек е едно сито, което пропуска определени неща и при всеки ситото е различно. Така от древността до наши дни, в това прекрасно безвремие езикът на изкуството е универсален. В него няма граници и бариери, защото той просто е езикът на красивото, на божественото, на хармонията. Бих казал – той е обратното на хаоса. Но е толкова многолик, че никога не може да бъде повторен, като един вечен калейдоскоп, признава художникът.
А това, което се е случило с мен и с моя стил, мисля, че е станало по естествен път, продължава проф. Буян Филчев. Което означава, че съм пропускал до себе си определени неща, едни са оставали твърдо в мен, други са се отдалечавали. Малко по малко съм се движил към своя стил, макар че някои биха го нарекли почерк, смята художникът. Живеем в много странно време – динамиката на информацията е такава, че никой от нас не е в състояние да я обясни дори, е неговото мнение. А това ,което някога се е случвало в порядъка на един човешки живот или на едно поколение, днес се проявява буквално за дни, а, може би, и за по-малко време.
Човечеството и хората още нямат опит за това си състояние. Всички ние сме малко или много безпомощни в тази среда. И точно тук идват най-важните неща, които изкуството и добрият художествен вкус ни дават – нещо като опорни точки на ясни и твърди понятия, които са генетично вродени в нас, споделя проф. Буян Филчев. А когато човек се облегне на тези опорни точки, дори в това цунами от информация, се чувства значително по-сигурен, става по-уверен в рефлексията си да постъпва по правилния начин, каза той.
Да, няма формула на артистичния вкус, но всеки голям майстор непрекъснато я потвърждава. Днес масовата култура ни залива отвсякъде, но за мен тя е болестното състояние на истинското изкуство, признава професорът. Тя е произвеждана за някаква временна, конюнктурна ситуация, за пари, за задоволяване на вкусове, които не са взискателни и евтината страна на нещата изглежда по този начин, смята той. За съжаление, обаче, мащабите й наистина са колосални, включително и в медиите.
Ако за миналия век можеше да кажем, че е век на словото, сега сме във века на визията, отбеляза проф. Филчев. Всичко е образ, защото това е най-достъпният език, който няма нужда от преводач. Внушенията при масовата култура са мигновени и вече няма граници между континентите и културните пояси, за часове става този обмен. До периода на Художествената академия се занимавах основно с живопис, по после ме изкуши графиката, разказва проф. Филчев за себе си. Не съм се родил график, но тя ме увлече с възможностите си. Когато са се родили технологиите в това изкуство, преди да има възможност за репродуциране на каквото и да било, техниките са създавани с цел да възпроизвеждат и имитират всичко.
Дали ще бъде гравюра на метал, на камък, на дърво – няма значение, тези техники са имитационни. Но пък това показва техния невероятен регистър за възпроизвеждане наистина на всичко, признава той. Представете си, до момента на откриване на фотографията образите са се репродуцирали по този начин, защото имаме тираж. А в днешно време някои колеги се съпротивляват срещу нахлуването на дигиталните технологии, срещу принтирането и отпечатването в графиката. Гневят се, че посредникът заема твърде много място между автора и произведението. Заради леснотията да се възпроизвеждат неограничено количество отпечатъци, което девалвирало стойността на тези творби.
Аз, обаче, не мисля така, категоричен е проф. Филчев. Живеем във време, в което непрекъснато разсъждаваме върху тези феномени. Като председател на Международното триенале на графиката в София мога да ви потвърдя, че тези експериментални технологии ги представяме вече като цели раздели, селектирани от куратори от много високо ниво, казва той. Дигиталният свят в изкуството, въпреки неговите неограничени възможности, за мен, все пак, си остава инструмент.
Някога пресата, която виждате в ателието ми, също вероятно е възмущавала други поколения – машини, зъбни колела, какво общи би могло да има това с изкуството, сигурно са се питали някои хора. С времето, обаче, се вижда, че се всичко това е явявало като нова възможност. Защото изкуството е в автора, а не в инструментите…
Не съм скептик за нивото на културната среда, в която живеем днес, отбеляза проф. Филчев. Вземете София – тя е град, в който се случват много интересни неща, особено – в нашата област. Има какво да се види. Във всеки един музей, галерия или изложбена зала, в които влизам, никъде не виждам млади хора, още по-малко – деца. Но на всички такива места извън България ще ви направи впечатление- дали ще е в Испания, Прага или Париж – не можеш да се разминеш от деца, от млади хора. Трудно е дори да минеш по коридорите. Те стоят, примерно, пред една абстрактна картина на Хуан Миро и някой им обяснява, те питат, реагират, въодушевяват се. Човек би се зачудил какво толкова ги е ентусиазирало това абстрактно платно, но е факт, то ги провокира, отсича професорът. Да, изкуството живее истински и по този начин. А тези деца един ден ще бъдат публика, но няма да са чалга поколение, няма да плуват глупаво по вълните на кича, спори с времето проф. Филчев. Смятам, че това е начинът да формираме културата на обществото, чрез повече посещения и общуване в музеите и галериите.
Това е, което на нас ни липсва, а не пазара на изкуството. То затова няма пазар, защото няма публика, която има потребност от него, посочи той. Живеем в глобален свят, както казваше Бешков: когато някъде далеч вали дъжд, ние обуваме галошите и изваждаме чадърите, продължава наблюденията си проф. Буян Филчев. Преместват се цели народи, огромни групи от хора, които навлизат в Европа и у нас и е трудно да се предвиди какво точно ще се случи. Изглежда, че трябва да живеем в движение, но с ясна мисъл, ясна идея кое за нас е фатално и кое може да облекчи промяната.
Докато не се даде точна диагноза на болестта, няма как тя да се излекува, пророкува той. В този смисъл, това не може да стане нито с усилията на медиите, нито на институциите, нито на образователните институции. Преодоляването на сивото време може да се случи като Второ Възраждане, смята художникът. Трябва да има дух, за да има подем, допълни той.
Иначе ставаме Господин Никой в света. Да имаме такава културна история, дала на славянския свят толкова много, и да загинем така безславно би било тъжно. Надявам се – няма да се случи, изрази увереност художникът.
Българинът винаги е показвал невероятна устойчивост, при много по-тежки исторически условия от сегашните. И винаги, като Феникс, е възкръсвал от пепелта, за да покаже духа си. Вярвам, че това ще се случи, завърши прозренията си художникът.
БГНЕС ———–
Проф. Буян Филчев е един от най-добрите български графици, който от години твори и живопис, илюстрация и графичен дизайн. Завършил е илюстрация и оформление на книгата във Висшия институт за изящни изкуства “Николай Павлович” – София. Професор по графика и графични технологии във факултета по начална и предучилищна подготовка – катедра “Педагогика на изкуствата” в СУ „Св.Климент Охридски”. Директор на издателство “Български художник” от 1995 г. Носител на много наши и чуждестранни награди,негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, на големия парижки колекционер Жорж Екли, Музеят на фондация “Шрайнер” в Бад Щебен, Германия и други.
Прочети още на:http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4511538/
