В начало беше Словото…

Автор: admin Няма коментари

„В начало беше Словото,

и Словото беше у Бога,

и Бог беше Словото,

То беше в начало у Бога.

Всичко чрез Него стана,

и без Него не стана нито

едно от онова, което е станало.

В Него, имаше живот,

и животът беше светлината

на човеците. И светлината в

мрака свети, и мракът я необзе.“

(Йоан.1:1-5)

Така започва Евангелието на св. апостол Йоан Богослов, чрез чието благовестие Новият Завет ни открива, че Бог е създал всичко чрез вечното Слово – Неговия възлюбен Син Господ Иисус Христос. Това Божествено откровение на Свещеното Писание най-добре ни се разяснява в Посланието на св. ап. Павел до колосяните: „Чрез Него е създадено всичко що е на небесата и що е на земята… Всичко чрез Него и за Него е създадено; Той е по-напред от всичко и всичко чрез Него се държи.“ (Кол.1:16-17)

Християните вярваме, че Иисуса Христа е самият Бог Слово, приел, заради нашето спасение, въплъщение, Който и в Словото ни се открива и чрез Словото единствено проумяваме: „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“ (Йоан.11“18). За нас – християните Словото е „образ на невидимия Бог“, „сияние на славата и образ на Неговата ипостас“. Христосът е Сина, Който „държи всичко с мощното Си слово“ (Евр.1:3). Богочовекът Иисус Христос е Вечното Слово – единственият Син на Отца и Единосъщният образ на Отца.

Христовото идване сред нас в света бе придружено от Витлеемската звезда, която сочеше на близки и далечни пътя към Него и към спасението. Тази звезда вече не блести на небосклона, но човечеството е озарено от една друга, нетленна светлина, която не престава да свети на земята и която не води мъдреците, а води до мъдростта. Това е словото Христово, словото Божие – благовестието, което Сам Той ни е дарил и заради което не сме безсловесни, та именно то – словото, да ни води и подтиква към живота и щастието в Бога. Повтарям: към живота в Бога, който не е тук и не се свързва с повсеместната епидемия от нагона за земен живот.

Словото не е като слово на човека. То не е като законите на човешкото общество, които в институциите на свободите ограничават свободата на човека, налагат наказания и раздават заплахи; нито е като словата на Стария Завет, с които пророците сочат към бъдещите обещания. Евангелското слово е олицетворение, въплъщение на Самия Христос – наш учител, законодател и пръв приятел. То не съдържа само казаното от Него, а и делата Му, земния Му живот, страданията и възтържествуването Му над злото и смъртта – с това то съдържа и тайната на нашето спасение…

То е слово на надежда за вярващите и любов към бедните – по думите на Христа. А бедни сме всички ние – човеците когато съумеем да осъзнаем нашето истинско положение пред Бога, пред вечния живот, към пълното щастие на Царството Небесно. Останалото – даже онова, което наричаме богатство, успех, удоволствие, здраве, живот, многолетие, власт – не е нищо друго освен тотална мизерия, прах и пустота! Но това го разбират по-лесно бедните, откъснатите от блясъка на светските съблазни; затова именно Христос отправя към тях първоначалното Си слово, позива Си за спасение. Именно, тези същите са, които ще Го последват първи – представителите на палестинския пролетариат, които след това ще се превърнат в ревностни апостоли и разпространители на Словото сред останалата маса на онеправданите и изключените – нашите истински бащи във вярата.

Христовото учение ни се разкрива чрез словото Божие, но главно то се съдържа в светото Евангелие, както то ни е предадено от четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Това учение е богато и разнообразно, то е живо и дълбоко, достъпно за богослови, богопосветени, за хора просветени и образовани, но и за хора, надарени само със желанието да слушат божествения му глас, а това е свише просвещение чрез посветеност…

Господ Иисус Христос, обаче, е благоволил да ни го предаде и в един само израз, в един лозунг обобщаващ всичките Му слова, примери, притчи и тайни… Това е: „Покайте се, защото близко е царството Божие!

Това са думи резки, но ясни, които не позволяват двусмисленост, колебание и отлагане. Те ще бъдат повтаряни под най-различна форма във всички изказания на Спасителя без да загубят нито частица от своята сила. Всъщност, със Своето божествено слово, Христос ни предлага едно ново отношение спрямо Бога: от нас Той иска покаяние, или както точно гласи гръцкият оригинал – едно преобращение на нашия дух, нова насока на нашите мисли и на нашето мислене, което трябва да е не само умно, но и сърдечно, на нашата воля и на нашите желания и намерения; едно обръщане към Бога, към духовното, към небесното.

На нашето обновление отговаря едно по-ярко появяване на силата на Словото, на спасителното Му милосърдие сред нас човеците. То блести в делата на Христос, в Неговото страдание, охулване, оплюване и смърт кръстна, в Неговото славно възкресение и в дивния и чуден разцвет на общността на Неговите верни – апостоли, мъченици, светители, праведници и все Негови благовестители на словото Му, странстващи верни тук на земята или постигнали вечен живот горе на небесата.

„Словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни.“ (Евр.4:12). Казаното до тук е слово за Словото, за словото на Словото, но време е да обърнем внимание и на словото въобще, употребата му, злоупотребата също, а и за словоблудството и словоблудстването – плод на загубената свобода, а не на свободата на словото.

Този период както на гражданската, така и на църковната година е особен. Месец май е. Пролетни дни, начеващи се с нетрудолюбиво празнуване на Деня на труда, Деня на свободата на словото, Деня на храбростта, вътрешно-църковното честване почти при „закрити врата“ на носителите на словото по тези земи с дело, равностойно на Моисеевото – светите равноапостолни просветители за славянските народи братята Константин-Кирил Философ и Методий на 11 май и Деня на писмеността и културата сиреч на достъпа до словото на 24 май. Тридесет и един дни на прослава и мерзост, дни, в които отново ще съучастваме и то пак с греховете си в оскверняване на свещеното, дни на писане и говорене, на статии и публикации, на псевдо ритуали и ритуалничения, последвани от „задължителни“ трапези и кръгли маси, дни на политически и социални вътрешни и външни пазарлъци посветени на новоучредилата се стара и болна, пълна с метастази, българска власт и други подобни… Изобщо особен месец – слънчев и дъждовен, който отново ще ни предостави възможността да се възхищаваме, та чак до степен на отвращение от уникални нрави и техните проявления, възможни само по нашенските ширини и в нашенските остатъци от души, но…

Едното слово ни предлага чрез покаяние, преобръщане и обновление живот на стремеж към святост и съвършенство, а другото – живот банален, многословен и лъжовен.

Словото е сила! То издига, но и то поваля. Словото съзижда, но и разрушава. Чрез него се дава израз на нещата. Намеренията придобиват вид и образ посредством него. Пак чрез него лицата биват оличностени, но може и вярно, и невярно. То не е звук и писмен символ. То е изразяване, предаване, осмисляне, създаване… То е членоразделна реч – говорене, а словото и писмено, и говоримо е най-могъщият инструмент, подарен от Бога на човека. От нас зависи как ще го използваме, защото, както се каза, то е двуостър меч с острие за употреба и с острие за злоупотреба. Словото дава свобода или робия, а свободата на словото, използвано в обвързаности и зависимости, поробва използващия го. Словото е за смелите. Страхливите не бива да го използват не само в ролята на негов предавател, но и на негов приемник дори, защото ще има погубваща сила. Както има благословие, така има и злословие. Както има благословение, така има и проклятие. Словото трябва да се употребява свръхвнимателно. То животвори, но и убива. Само осъзнато просветените трябва да му се посвещават. Упражняващите го за пари и интереси, а не за каузи и идеали, и не за истината сами попадат под неговото проклятие и то до такава степен, че дори не могат и да го оразумяват. Свободата на словото не е експанзия на словото, на неговото ограбване, на облагодетелстване чрез него и на камуфлаж за правото на употребата му. Словесната свобода показва мнения, идеи и концепции, а не развращава, за да изчезват мненията, идеите или концепциите. Словото и особено словесната свобода са за добрия човек. На словото свободата никой никога няма как да отнеме.

Словото дава свобода на ползващите го и от едната, и от другата страна, но само ако те самите са свободни.

Свободата на словото не е слободия на словоблудстването. Времето и пространството не могат да вкарат в своите рамки, а свободата му е според свободата на съвестта на упражняващите го и то и свободата са от Бога, а гавра с Божий дар или злоупотреба с Божий дар е грях смъртен, защото Бог, поруган, не бива!

Възползването от свободата на словото означава безгреховно, а пък и безгрешно използване на словото в посока на истината чрез любовта към другите. Слово може да бъде посветено на нещо, но самото слово е посветено на светлината и на славата на Словото. Злоупотреба със слово за тъмни дела нито освещава, нито осветява: то само погубва, нали? Лъжата, клеветата, слуховете, клюките, измамата, интригите, ругатните и други спекулативни или непристойни и неприлични слова са антислово и лишават както от любов, така и от евентуална посветеност на самата любов. Употребата на словесата за удовлетворяване на низки страсти е доказателство, че злонамереното възползване от свободата на словото е осъдено на липса на свобода – на робство на греха.

Един по-безгреховен човек, може да е по-безгрешен в словото си.

Свободата на словото не е свободата на изразяване и това трябва да е съвсем ясно! Едната е божествена свобода, а другата – гражданска. Едната е вечна, другата изменчива, подобно на правото и юридическите постановки на правата. Свободата на изразяване е като свободата на човека – изборът да бъде праведен или грешен. Всеки има правото да е добър или лош. Така е и с изразната, а май и с изразяващата се свобода. Всеки може да си прави с нея каквото си иска. Значи тя е в робство на човека. Ако ще има добър господар – ще има добър израз; ако ще има лош господар – ще има ужасяващ израз. Свободата на изразяване е право, а свободата на словото е дар. Едното вменява задължение за свобода, а другото – право на свободен израз на свободна душа, която свободно да избере добра ли ще е или зла.

Всеки публично да изказва своите мнения, идеи и възгледи без цензура, без натиск и намеса, без наказания е право, което задължава да не се погазват обаче свободите и на другите. Използването на тази свобода изисква морален живот и съблюдаване на традиционно-ценностен етичен кодекс. Упражняването на свободата или на свободите не може да води до ограничаване на правото да си добър или лош, но трябва да води до спазване правата на всички членове на човешкия род. Приетата от ООН през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека не осигурява свобода гарантира такава за правото на изразяване, но свобода и на словото, и на личността е дарил Създателят на всяко човешко създание, освен ако то самоволно не пожелае да я загуби, въпреки отсъствието на гарантирането на тази изначална свобода в гореспоменатата декларация.

Писано е: „човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко слово, което излиза из устата на Господа“ (Втор.8:3). Значи Божието слово дарява свобода и лекува от глад хранещите се със слово, но хранещите се от и чрез словото трябва да са много внимателни, заради самите себе си, поне от страх от осъждане и то не от гражданско-правна присъда, а от душевна, „защото буквата убива, а духът животвори“ (2 Кор.3:6).

Особено за упражняващите словото и като че ли най-вече за журналистите важат думите на св. апостол Павел: „Залягай да се представиш пред Бога достоен, без укорен работник, който вярно преподава словото на истината!“ (2 Тим.2:15)

Словесниците са в дълг да доведат до пълнота истинската и завършена свобода на словото чрез една по-висша праведност и едно по-автентично спазване на словото, сиреч да не се допуска един език да стане зъл до степен да бъде наречен змийски, защото вярно е, че думите могат и да убиват. Никога към никого не трябва да се насочва отровата на гнева, особено чрез клеветничеството и клюкарските обвинения зад гърба на някого или използването на т.нар. „жълтини“ към която и да е човешка личност. Тези слова убиват, защото както казва Папа Франциск: „клюките убиват честта на хората“. За огромна жалост съвременната журналистика по света представлява карамелена горчивина, а тази у нас – пошла и неграмотна срамота на гнилите и червиви ябълки. За нивата на свободата на словото спокойно може да се съди по наличието или липсата на такова на разследваща журналистика с разследвания, последвани с актове на Прокуратурата, а от там и на Съда. На словесниците е нужна дисциплина, прилично поведение, но и добронамерено сърце. За да се постигне честно и чисто, а не угодно и някому приятно използване на словото не са достатъчни само юридическите разписания, а и дълбоката мотивация, породена от мъдрост, към висш идеал.

Бог е дал на човека свобода, свобода на волята му, свобода на самоопределение. По това кой как използва волята си и по това кой как се е самоопределил можем да разпознаем и словата му – не обратното. Не, не по думите, а по делата. За вярващият човек е ясно, че без съдействието на божествената благодат в свободната воля на човека, в разума и в свободата му способността му да се издига към по-превъзходно състояние, силно намалява. И понеже благодатта не служи на природата, а обратното – благодатта е нейна господарка, призовавам всички хора на словото да се обърнат към Словото в чист стремеж по небето. Свободата на словото изисква свободният човек в свободен избор да избере доброто, защото другото означава загуба на свободата и то запазвайки уникалния си личен пламенен интелектуален стил в упражняване величието на свободата на изразяване.

В днешно време т.нар. „средства за масово осведомяване“ са почти безпределни чрез печата, кинематографията, радиото, телевизията, световната мрежа, социалните мрежи в интернет и намиращите се там сайтове, блогове, мрежи за видео и фото споделяне и т.н. Всички тези средства на социалната комуникация, която вече почти всеки землянин носи в джоба си, предоставят огромна възможност както за свобода, така и за свободия на и със словото. Всевъзможни известия, идеи и учения могат да бъдат откривани, но в целия шум на биещи се словеса всъщност тези известия, идеи и учения до голяма степен са бламирани чрез заглушаване с оглушителен шум.

Правилното използване на словото чрез тези средства е съвършено необходимо да е съобразено с принципите на нравствения порядък често нарушаван от хибридни информации с цел дезинформация или дезинформация с цел за информация. Местата за изразяване на словото станаха място за водене на хем открита, но необявена война – междуличностна, междуобщностна, междукултурна, международна и каква ли още не, а в голяма степен с анонимни „войници“. Все повече става ясно, че ползватели на словото могат да бъдат – и от страната на предавателя, и от страната на приемателя – само хора, снабдени със заслужена благодат да разпознават не само що е добро и зло, но и това що е вярно и що е невярно. Да, право на осведомяване има всеки и осведомяващите са длъжни да сведат до знанието на осведомяваните хора конкретни данни, информация, новина, мнение или събитие и т.н., но коректно и чисто съгласно законите на личния и обществения морал. Средствата за масово осведомяване или за социално комуникиране трябва да се употребяват добросъвестно – с яснота в събирането и излагането на разпространената информация. Публичните сведения за събития и факти трябва да са в обективна пълнота, за да способстват постигането на общото благо без да поставят в неравностойност информираните. Така реално ще се съдейства за прогрес в развитието на граждански общества, поне там, където това е възможно. Наличието на висока нравственост и на личен и обществен развит интелект, въпреки бурята в морето от словеса, ще подпомогне процеса на осведомено съзряване на обществата в по-правдив, по-справедлив, по-праведен и по-правилен правен ред.

Нравственият закон гарантира изконно легитимните и естествени права, свободи и достойнство на човека, осигурени му от словото, а свободата на словото е възможна единствено при спазване на нравствения закон. Всички, боравещи със словото, които оформят обществени мнения на читатели, зрители, слушатели имат задължението за справедливост и любов, защото могат да направляват човешки души в добрия или лошия път, а да доведеш някого до погибел или му навредиш, камо ли на цяла група хора, то…

Всеки словестващ за пример трябва да взема Самият Бог Слово – Иисус Христос Който винаги казва: „Аминь, аминь, глаголю вам…“, сиреч: истина, истина ви казвам…, което означава истинската истина, а не нечия: само истинската истина.

Ето защо, именно свободата на словото изисква от нас да сме убедителни, едва когато сме убедени. Философът Фредерик Уилхелмсън казва: „Споделяната от всички вътрешна убеденост е съзнателно признаване и обвързване с истината… Чрез нея разумът потвърждава съждението, до което е стигнал.“ Той посочва четири вида естествена убеденост: 1.) логическа; 2.) метафизична; 3.) нравствена и 4.) приложна (голяма вероятност).

Чрез тези способи за убеденост може да се извършва акт на убеждаване и една потенция на възприемане би могла да стане по-достойна. С едва убедено убеждаване може да се провокират интелектуалните способности, т.е. мъдростта, разумът и благоразумието, които са придобити и се намират в интелекта и са по-ценни от волево придобитите морални добродетели. Ето това устойчиво благоприятства свободата на словото, която е изначално в интелекта, понеже едно нещо е свободно, когато е неомърсено от материята, която безспорно е налице в сетивата, а разсъждението е в мисленето, не в битието, затова жадуващият здраво битие трябва да притежава и здрава мисъл. Свободата и стремежът към нея низхожда от интелекта към волята. Свободата на словото е най-проявяваната от всички свободи, защото е плод на самата свобода на човека, подарена от Бог.

Господ казва: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!“ (Мт.24:35).

В месеца, посветен на словото благопожелавам живот по Словото, за Словото, за да постигнем чисто и честно слово! Прилагам тематично стихотворение на просиялия в блаженство приснопаметен пръв Доростолски митрополит Иларион:

АРХИМАНДРИТ ДИОНИСИЙ, ИЗБРАН, УТВЪРДЕН И НАРЕЧЕН ЗА