Да си водач на третата третина от държави в класацията за свобода на словото на „Репортери без граници“, не е само срамно. То е унизително. Да си на 109-о място и да имаш пред себе си в класацията държави като Киргизстан, Либерия, Гвинея и Габон, би трявало да накара всеки издател на медии в България да се изчерви отвсякъде.
Когато обаче човек се замисли и загледа в българските медии класирането не изгледа толкова изненадващо. От доста време насам нещата в огромна част от родните медии са цветни, но само в два цвята – черно и бяло. Генерално – част от медиите например са про-, а останалата част анти-Борисов в частност, и ГЕРБ като цяло. Едните не виждат нищо отрицателно, а другите нищо положително. Същото е и по отношение на съдебната система – черно и бяло. Същото е и по отношение на другите партии – БСП, и коалициите като „Обединени Патриоти“, и „Реформаторски Блок“. И доколкото е много трудно да се установи кои са истинските собственици и кой дава нареждания за редакционните политики, на преден план остава само видимата част – това, което си пише или казва. И тъй като е ясно, че особено печатните медии не могат да се самоиздържат и някой трябва да „налива“ – наливащият определя и това, което се пише.
Особено смешно е, когато някоя медия смени курса на 180 градуса и започне да се кланя на този, когото до вчера е деряла здраво. Това е ясен знак за смяна на собственика! Как обаче се чувстват журналистите работещи там? Кофти, но нямат изход, защото на другите места положението е същото, а не на всеки му стиска да направи нещо самостоятелно, защото това изисква време, средства, както и доста смелост. Нещо, на което малцина са способни. Все пак никой не обича независимите журналисти. Питайте Веселина Томова…
И докато в България нещата се развиват по този начин – истинска свободна журналистика няма да има и България ще продължава да се свлича в тази класация.
Галин Люцканов
Лондон
Още от автора на www.lyutskanov.co.uk http://afera.bg
