В България т. нар. демократи, възцарили се преди 27 г., нонстоп играят пред народа на играта „Тука има – тука нема“ на борба с корупцията. Схемата е за измама.
Ако някой е забравил как се играе „Тука има – тука нема“, да прочете в Уикипедия. Оказва се, че бързите ръчички и заблудата на доверчивия са средствата, чрез които „големите“ печелят..
И то още от времето на Древна Гърция. Какво ли пък става в днешния ден, че да не джиткаме топчето под трите чашки? Все пак накратко описанието на играта е такова. „Майсторът“ разполага с три чашки и едно топче. Демонстративно поставя топчето под една от чашките, след което бързо ги размества. Мераклията за печалба трябва да познае под коя от чашките е ключът към парите. Има и някои „тънкости“: модераторът може да ти пусне печалба веднъж-дваж, след което се полакомяваш, вдигаш залога и… губиш.
Така се получава в България. Защото е известно правилото „Има ли власт – има и корупция“. Да погледнем само през последните две-три години и да видим „успехите“ в битката срещу това социално благо. И да видим какво казва антикорупционер № 1 Бойко Борисов. На 26 април т. г. той отсече: „Използвам да поздравя и действията на прокуратурата.
Всички искахме румънски модел. Това е румънският модел-като се събудиш сутрин да чуеш кого разследват. Бой по всички така, че да има превенция и да спре да се говори по тази тема, каквато и да е като съмнения за корупция. Който, където и както го заварят всичко трябва да се провери и да се повдигат обвинения.“
Само десетина дни по-рано Борисов не искаше да хвали прокуратурата за постиженията й: „ Логично е да се запитаме, какви точно факти щяха да изтъкнат нашите обвинители срещу румънския модел и в защита на „българския”. Дежурните оправдания, че всичко е подготвено за голяма битка с корупцията и щом минат изборите, тя ще се разрази с пълна сила, са смешни. И неверни.
А за корупция по високите етажи на властта няма дори съдебен процес, камо ли наказателна отговорност. Нула.” Добре де, ще си каже някой, човекът е във високата политика, вижда различни неща, учи се. Добре де, ама как така на 11 ноември 2016 г. Борисов подчерта: „Нито една държава в Европа не е наложила румънския модел – защо считате, че той е най-меродавен, щом няколко медии го налагат, а няколко го разрушават?“ А пък през март 2015 г. позицията му е такава: “”Като казват – вижте в Румъния какво правят, в България това го правим – колко министри бяха арестувани, влачени, премиери, дори. После се оказва, че всички са най-чисти.
Не се подвеждайте по Румъния, ние трябва да гледаме както е в Германия и Холандия. Това са държави, където върховенството на закона е безапелационно. България е минала през това, на нас сега ни трябва малко спокойствие.” Констатацията буди голям въпрос: как преди две години „не се подвеждайте по Румъния“, а днес „Всички искахме румънски модел. Това е румънският модел-като се събудиш сутрин да чуеш кого разследват“? За всеки случай може да бъде припомнен фактът, че през 2014 г. 1138 публични личности (политици, бизнесмени, съдии и прокурори) бяха заподозрени от румънската агенция за борба с корупцията?! Е, откъде е минала България, се питам аз.
Излиза, че политиците ни забравят, че българинът не иска само да чуе кого разследват, а на какво са осъдени заподозрените? През юли 2016 г. НАП се захвана с похвалната инициатива да проучи приходите на собствениците на луксозни автомобили. Обичайно при извършването на проверки и ревизии за съответствие на имущество и доходи данъчните оценяват цялото налично имущество на домакинството – имоти в страна и чужбина, превозни средства, банкови влогове, издръжка на живота, включително екскурзии в чужбина, като извършените разходи се съпоставят с официално декларираните доходи. Ако стойността на имуществото надвишава доходите, недекларираната разлика се облага с данъци и осигуровки за последните 5 години заедно с лихвите, а когато има данни за данъчни или осигурителни престъпления, НАП сезира прокуратурата за започване на наказателно производство. Това – добре.
Но всъщност пак сме в играта „Тука има-тука нема“. Какво значи луксозен автомобил? Някой може да каже кола над 100 000 лв. Да, ама не. Защото ако взимаш официално 600 лв., пък караш кола за 15 000, и отделно харчиш месечно по още 600 лв… Разследват ли те? Не.
Тия коли са масови. Т.е. малката корупция закон не я лови. Само че, г-да политици, защо не се замислите след като по ниските етажи на обществото има „сиви доходи“, какви са те при „началниците“ на държавата?
И защо не започнете играта „Тука има корупция – има и присъда“?БГНЕС …………
Пламен Йотински, главен редактор на Агенция БГНЕС.
Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4505598/
