Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че “… В СВЕТА Е ИМАЛО 21 ЦИВИЛИЗАЦИИ. ЕДНА ОТ ТЯХ Е БЪЛГАРСКАТА. РАЗШИРЯВАЛА ГРАНИЦИТЕ СИ ПОСРЕДСТВОМ СВОЕТО СИЛНО КУЛТУРНО ВЛИЯНИЕ. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море, наричано в древността Тракийско.”
Известният английски историк проф. Норман Дейвис казва: “БЪЛГАРИТЕ СА В ЯДРОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ” С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е “ходела права под масата”.
Президентите на Франция за българите:
Шарл де Гол: „БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е ЛЮЛКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ” 1962г
Франсоа Митеран : “БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА НАШАТА ПЛАНЕТА.”
Италианският президент Карло Чампи в словото си при откриването на зимната олимпиада в Торино през 2006 г каза: “БЪЛГАРИТЕ СА ЕДНИ ОТ ПЪРВИТЕ ТВОРЦИ НА НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ”.
Руския академик Дмитрий Лихачов:”…И чуждите завоеватели не можаха да победят тази
ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!… Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския”.
“…вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната …отломка.
И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето…”
“Старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Той е първият държавен литературен език в Средновековна Европа дълго преди възникването на европейските литературни езици – немски, френски, италиански, английски, руски”
проф. д-р Ото Кронщайнер
“Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време” – Проф. Санте Грачоти, Италия
„Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература.” – Френският историк Алфред Рамбо
“Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”. – Проф. Геза Фехер – византолог, изследвал също историята на древните българи и маджари, както и историческите връзки между тях.Негово дело са трудовете – „Военното дело на прабългарите” и „Облеклото и оръжието на старата българска войска”
“Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан”
Вячеслав Похвалски – посланик на Украйна в България.
Академик Омелян Прицак (специалист по средновековна история) от Университета “Харвард”, пред една световна аудитория е заявил следното, което ни кара да се чувстваме горди, че сме българи: “В СРАВНЕНИЕ С ПОТОМЪКА НА АТИЛА – ЦАР СИМЕОН I, ВИЗАНТИЙСКИЯТ ИМПЕРАТОР Е ИЗГЛЕЖДАЛ КАТО ПАРВЕНЮ”!
Византииските Тропарх от 999 година: “Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно.”
„Това е народът (българите), който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези”.
Магнус Феликс Енодий – „Похвално слово за крал Теодорих” (6 в.).
“Българската държава е между седемте световни цивилизации”. – Проф. Шигеоши Мацуяма
“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”. – Проф. Геза Фехер
“В човешката история има 28 цивилизации и една от тях е българската” – сър Арнълд Тойнби
“България, спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий е заслужила уважението не само на другите славянски народи, но и на човечеството и това ще бъде така, докато влагаме истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност. България не само е спасила великото дело на Кирил и Методий от пълно заличаване, но по своите земи тя е развила, обогатила и усъвършенствала това неоценимо наследство”. – Роже Бернар
“Старобългарската литература постига високо развитие по-рано, отколкото литературите на другите славянски страни. Тя е със столетие по-стара от руската литература”. – Акад. Дмитрий Лихачов
“Волжските българи съществуват като народ и сега под наименованието “татари”. -Реза Х. Бариев, д-р на философските науки
“Въпреки, че ни смятат за татари, всъщност ние сме българи. Ние сме най-близки родственици с българите от Дунав. Просто едните са останали на Волга, а другите са отишли до Дунав и са се смесили със славяните”. – Талгат Таджмудин – Шейх ул-Ислам, Мюфтия, председател на духовния съвет на мюсюлманите в Русия и Европейските страни
“Историята свидетелства, че румъните са живели дълго време в близък контакт с българите, които са разпростели своята власт в отвъд дунавските земи. На този съвместен живот румъните дължат своята цивилизация през Средните векове”. – О. Деншиану
През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света.
Според изследванията на астрономи, физици и математици последната корекция на нашия календар е извършена през 4768 г. пр.н.е.
За него проф. М. Лонгон казва следното във френското списание “Население и общество”: “Научно е доказано, че прабългарите в далечното минало са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен. Сега, когато от няколко години насам в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов календар, валиден за цял свят, създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработване на такова календарно летоброене, което ще бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо .”
(Цит. по книгата на Борис Чолпанов “Славата на България”, Военно издателство, София, 1988 г.; стр. 23.)
Според изчисленията на проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера. В този смисъл можем да пресметнем, че предстоящата 2016 година след рождението на Христа всъщност се явява 7 521 г. от началото на древнобългарското летоброене . Така Българите се нареждат сред народите с най-древно времеизмерване – показателен факт за тяхната изначална цивилизационна закваска.”
акад. Д. Мишев – БАН
354 г. – Българското име се споменава в анонимен латински хронограф, изграден върху по-стар гръцки оригинал и е запазен в два преписа. Събитията в единия препис достигат до 234 г. и в него българското име липсва. Преписът, датиран от Момзен, А. Куник, В. Розен към 334 г., включва в числото на семитските народи с техните родоначалници и българите. “Ziezi ex quo Vulgares” – Зиези, от който са българите.
От първия син на Ной – Сим, произлязоха 25 народа. Те живеят на изток.Имената на синовете на Сим са:
Елам, от който са еламците;
Асир, от който са асирийците;
Арфаксад, от който са халдеите;
Лух, от който са лазите;
Харам, от който са игурите или етхес;
Лебул, от който са лидийците;
Гатсера, от който са гасфените;
Халмодат, от който са индиите;
Сала, от който са бактрийците;
Арам, от който са арабите;
Идурам, от който са гамериите;
Одерма, от който са мардиите;
Лезел, от който са партяните;
Десмем, от който са гедрусите;
Асал, от който са хискиите.
Асал породи Мелхи, който имаше двама сина – Мелхи и Мелхиседек.
Авимелех, от който са хирканите;
Сабеби, от който са араните;
Мамсвир, от който са армените или амените;
Евилат, от който са гимнософистите;
Зиези, от който са българите.
”БЪЛГАРИТЕ – това е народът, който имаше всичко, което пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.” Магнус Феликс Енодий – 486г. – близък приятел на остготския крал Теодорих.
Българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”, според оксфордският професор Норман Дейвис. В книгата си професор Дейвис твърди, че още с основаването си , Аспарухова България е включвала и цяла Румъния. С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е “ходела права под масата”.
Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че трибалите (“тракийски” народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. “Сега те биват наричани българи”, казва той.
Йоан Цеца – “И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин.” (ГИБИ10 с. 104)
Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят, че Ахил е бил българин (ДЯК ком. с. 211)
Шарл де Гол: „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация” – 1962 г.
“Името “българин” означава “мъдър, знаещ човек”, отбелязва арабският пътешественик Абу Хамид ал Алдалуси (Абу Абдаллах ал Гарнати), посетил на два пъти Велики Болгар, в 1135-1136 и в 1150г. Това е било записано в началото на тяхната история , която той видял със собствените си очи. Волжките българи са гледали на своето име като на белег за мъдрост и високи човешки достойнства.
Още от най-дълбока древност китайците означават българите с йероглифа БАО със значение: “мъдреци”, “колобри”, “хора, общуващи с висшите сили на Вселената и Разума”; а днешна България наричат “Бао-цзя-лия”.
Според Учителя Петър Дънов, можем да разгледаме елементите на Българина в духовен аспект. Кои са елементите на Израил? Израил е онзи, който излиза от Рая, из Рая, а пък Българин – който влиза в Рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от Рая; после ще станете Българи – ще влезете в Рая. Името “Българин” не е произволно дадено. То съдържа в себе си велика Божествена идея. Който е готов да приеме тази идея, той вече носи това име. Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си – тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения; и сърце, което се ръководи от Любовта и работи без никакви ограничения.
Вие сте българи, но не знаете какво означава думата “Българин”. Първият елемент в тази дума е буквата “Б”, която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата “Ъ”, която означава товара, който българинът носи. Третият елемент – “Л”, означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент – “Г”, е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата “А”, която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент – “Р”, показва, че като се хване за нещо, Българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека – да му придаде повече твърдост – той пак го изпраща на земята, за да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, що се отнася до установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. Пожелавам ви сега, като българи, да бъдете образец на всички народи.
В “МАХАБХАРАТА” индийски епос, десетки пъти се споменават с възхищение българите, заради които някога Каспийско море се е наричало “българско”. Името “бълг” се е превеждало като “светлина”, “мъдрост”, “духовна и светска власт”. “Българите бяха многоброен народ, по-многочислен от пясъка в морето” казва през Х век хазарския Каган Йосиф. “Името “Българин” означава “мъдър, знаещ човек”, отбелязва арабският пътешественик Абу Хамид Ал Алдалуси, посетил на два пъти Велики Болгар, в 1135 г. –1136 г. и в 1150 г. Древният персийски поет Насири Хусрау казва в стих: “О, боже благий. Ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната”. А друг персийски поет, Адалолоддин Мохаммад Балхи възкликва през XII век: “На оня свят, в рая, красотата на жените надминава дори красотата на българката”. Арменските пътешественици от XVII век Хугас Инджеджиян и Степано Кювер уверяват, че “Българите са силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта…Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си”. А доскоро в Македония се е казвало: “Българин е който не лъже, не крадне, не завидуе и не сменя идеала си за печена кокошка”
Българите са регистрирани с това си име върху картата на Средна Азия още през Първото хилядолетие преди Новата Ера. Племената и народите от така нареченото Велико Преселение, стремящи се да създадат подобия на материалната и духовната култура на старите държави, изчезват, докато подходът на българите е целенасочен към създаването на държава, която не имитира робовладелските гръко-римски държави. В “Именник на българските канове” има пасаж, в който се посочва, че българската държавност на европейска територия е съществувала 515 години преди преминаването на Дунава от Аспаруховите Българи (680 г.)
“това е народът, който преди тебе имаше всичко,което е пожелавал. Народ у който този е придобивал титли, който е купувал благородството с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник,който да му устои.” – Тези редове, от далечния 5ти век, излезли под перото на Енодий, ни уведомяват че, българите са живеели на родове(характерна черта разпространена до началото на 20 век), и всеки род е извоювал своето благородство със меч в ръка, срещу неприятеля. И ако това само по себе си не е достатъчно, нека погледнем един от Византииските Тропарх от 999 година: “Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно”
Княз Светослав, вожд на Киевска Рус , предприема няколко похода към дунавска България. Неговата майка – Кралица Олга, е Волжко-Българска принцеса. Младия княз бил отявлен имитатор на всичко българско, и се стараел всячески да подражава на българите. С неговите походи срещу България, той не просто идва за плячка, а се опитва под неговия скиптър да подложи всички българи земи, и да унищожи българската държавност(с Цар/Кан Българин). Светослав е оставил в едно от писмата си от Българската си резиденция(крепоста Преславец), до столицата си, едно интересно сведение:
“Майко, ако искаш да видиш по-красива земя от Киевската, ела в Кадъ кьой(Преславец),
защото в българската (ми) столица, като в център, се стичат всички скъпоценности на изкуството и природата, понеже това е средата на моята земя: гърците пращат тук злато, платове, вино и плодове; бохемците и унгарците сребро и коне; руснаците кожи, восък, мед и роби”.
Българите са регистрирани с това си име върху картата на Средна Азия още през Първото хилядолетие преди Новата Ера. В Индийските извори те са наричани Болхи и Болхики, управлявани от Кардама, в Арабските извори се среща земята Балхара и държавата Бургар, в Согдийските извори ни наричат Блгар, а в Таджикските Палгар и Фалгар. А анонимен хронограф от IV в.н.е. пояснява: името на българите замества тук името на цивилизованите бактри това е районът на Изток от Персия и на Запад от Туркестан с център в днешния град Балх, намиращ се в Северен Афганистан.
Древните китайски източници тълкуват името на рода на българските владетели, Дуло, като род на бойните коне, на конниците. Това сродява българите с тези, които първи използуват конете при бойни действия арменците. Според една древно-иранска интерпретация Кубра означава слънце или красив, а според друга обединител.
Френският президент Франсоа Митеран определя българите като едни от създателите на цивилизацията на планетата. Защото се позовава на най-старата арменска историография Ашхарацуйц определила българите като един от 15-те цивилизовани народа, които обитавали някога пространството между Туркестан и Ариите, в подножието на планината Имай, наричана още Имон това са масивите на Памир Хиндукуш. При това българите са посочени на второ място ясно признание като най-виден и тачен етнос в този регион. Думата БЪЛГАРИН се указва в китайската летописна книга ШЪ-КИ (Исторически записки) от 514 година преди новата ера като административно название на част от големия древен народ ХУТОРИ, записван от европейските средновековни писатели като ХУНИ, което на хунорски език буквално означава ХОРА ОТ ЕДНА КРЪВ. Между 200 и 179 г. пр. н. е. хунорската държава се разраства от Тихия океан до р. Волга, Каспийско море и Кавказ. Някакви важни причини заставят държавната власт да пресели българите от Таримската котловина, заключена между Тиан-шан, Памир и Тибет, където и сега главен град е Бугур (Богур), на Запад, установявайки ги в Кавказ. Би трябвало това преселване да се е осъществило около 177 г. пр.н.е , защото това потвърждават, сведенията на Мир Абас Катина, Мовсес Хоренаци и Ширакаци. След 114 г. пр. н. е. част от тях остават в Кавказ това са днешните балкари в Кабардино-Балкарската автономна област. Главната маса на българите продължава към Европа и още през 87 г. пр.н.е. големи разезди се появяват по границата на Римската империя край река Дунав, а целокупното преселение в тази посока започва в 129 г.
През своята история българите са основали 5 стабилни държави, 3 от които са в Европа. А от 25 някога значими в древността народи на Изтока днес са оцелели само 3 Арменци, Българи и Индийци. Българите са създали календар, признат от ЮНЕСКО за най-точния в човешката история. По начина на подреждането на дните и месеците календарът на българите е превъзхождал индийските и китайските календарни системи. В съответствие с българския календар годината е имала 365 денонощия. Започвала е с най-късия зимен ден, който е бил празничен. Към всяка четвърта година се отчитал един допълнителен ден, наричан ДЕН НА СЛЪНЦЕТО. Най- късият зимен ден и денят на слънцето не са били в неделя. Дванадесет месеца формирали 4 тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца по 30 денонощия. В древно-българското летоброене има периоди, равни на 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 470, 530, 600, 4332древно-български години, срещащи се и като множители, и като интервали на време. Най-продължителният от тях се равнява на 6328 древно-български години. Във фрагментарния надпис на Кан.
Омуртаг, изготвен през 823 г. и издълбан с четливи букви върху мрамор, четем: ГОДИНАТА НА ПОЯВАТА НА ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ БЕ 6328. Според професор Васил Златарски началото на време-измерването по българския календар се отнася към 5500 г. преди новата ера. Това точно съвпада с предположението, че може би по това време на Земята е кацнал космически кораб. В МАХАБХАРАТА десетки пъти се споменават с възхищение българите, съюзници на индийския царски род Курави, прочули се като смели воини в Голямата индийска война, заради които някога Каспийско море се е наричало българско. Името бълг се е превеждало като светлина, мъдрост, духовна и светска власт. Българите бяха многоброен народ, по-многочислен от пясъка в морето казва през Х век хазарския Каган Йосиф.
През X век арабският пътешественик Ал-Масурди, респектиран от военната мощ на Волжка България, пише в своята книга: Царството на бурджаните е голямо и просторно. Те са огромен, могъщ и войнствен народ, който воюва с византийците, славяните, хазарите и тюрките. Според арабският автор от XIII век Ибн Ал Насир в битката при Жигулевските възвишения през 1221 г. българите на Кан Челебир нанасят съкрушителен удар на 30 000 татаро-монголска армия, смятана до тогава за непобедима.
В 717 г., по времето на Дунавска България, започнала съществуването си през VII век, столицата на Византия е обкръжена от 200 000 араби с 5000 кораба. Тогава българският Хан Тервел спасява европейската християнска цивилизация, като нанася на арабите тежки загуби – 32 000 убити, твърди западния историк Алберик. За тази битка арабският пътешественик Ал Масуди пише: Българите са огромен, могъщ и войнствен народ. Един български конник може да излезе на глава на 100 или 200 конници. Ето така е ликвидирана ислямската опасност за Европа от Изток.
„Това е народът, който преди тебе имаше всичко, които е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение.“
Магнус Феликс Енодий
„Българите, силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта. Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си.“
Арменските пътешественици Степано Кювер и Хугас Инджеджиян (XVII век)
„Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите – това качество като че ли им е вродено.“
О. М. Лернер (1873)
„Какъв славен народ биха били българите, ако получат независимост! Този народ е весел, жизнен, войнствен и красив.“
Егор Петрович Южаков (1859)
„Този неукротим и патриотичен народ не може да бъде заробен за още дълго време, той, подобно на швейцарския народ, от самата природа е създаден, да бъде свободен.“
Алфонс дьо Ламартин (френски поет и историк)
„Нима не е чудо смелостта на въстаналите срещу Империята (Османската) завладени български хора?“
Ханс-Кристиан Андерсен в своя дневник
„Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на Божиите храмове и е толкова ревностен към светите места — към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни — гърци, сирийци, грузинци, сърби, влaси, молдавци и дори русите.“
Партений, монах (1839)
„Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора.“
Лев Толстой (руски писател)
