Колко лъжи още трябва да чуем, за да стане ясно, че е време за протест на хората, които харесват демокрацията. Истинската демокрация!
В началото на 90-те картинката беше по-бистра. Изборите бяха истинско състезание – отделни партийни отбори имаха ясни, асиметрични концепции за бъдещето и се опитваха да ги пробутат на жадния за свободен избор екзалтиран електорат. Имаше идеи, имаше сблъсък, имаше хора. Едни си мислеха, че падането на комунизма е бутафория, експеримент, който ей сега ще свърши. Други вярваха в обратното – че след ерата на „развитото социалистическо общество“ поне 1000 г. няма да говорим за левица, а думи като „социален“ трябва да се изхвърлят от конституцията. Имаше и заблудени души, които си мислеха, че са „победили с малко, но завинаги“, и такива, които по това време вярваха, че „пътят за ЕС минава през Босфора“. Новопоявилите се партийци си режеха брадите и ни убеждаваха, че ще работят без пари, „на ползу роду“. Първоначалното натрупване на капитал бе току-що започнало, та затова и за корупция не се говореше – всички се питаха само що Христо Бисеров си е купил къща.
Нищо не беше предопределено – дребни обществени турболенции водеха до сериозни промени в електоралните нагласи. И надпреварата беше истинска и интересна.
След като на всеки бе дадена възможност да се провали в управлението, рухна двупартийната ни система. Появи се царят. После се появи Бойко. После стана ясно, че никой не е самодостатъчен и затова се появиха коалициите. Двупартийна, трипартийна, четирипартийна, вселенска…
Партийната система тръгна да се самовъзпроизвежда – тази година явно вече дойде времето да избираме децата на партийните пионери, по-нататък явно ще избираме внуците.
Изборите престанаха да бъдат оспорвано състезание между кандидати, а деградираха до ритуално национално жертвоприношение – ден за доброволно предаване на властта в ръцете на шепа хора. Предварително проучени, проверени и одобрени от централните партийни ръководства. С течение на времето партиите бавно се трансформираха в затворени общества, в които (прав е другарят Антон Кутев) партийната принадлежност се предаваше като СПИН – по полов път. Някои сполучливо започнаха да сравняват партийния живот с живота в организирана партийна група.
Да, вероятно и преди Чърчил е било ясно, че демокрацията не е най-добрата форма за управление, но по-добра няма. Ние сме наясно с това. Затова и не наблюдаваме с почуда как за 27 години българската демокрация извървя целия си сложен житейски път – роди се, окопа се и се изроди. Това не е демокрация, това е фалш.
Учудването ни винаги се е ограничавало само до желанието на образованите хора да се включват в тази симулация и да легитимират тази лъжа
– Лъжата, че твоята активност формира власт. Не е така – на практика и един човек да отиде до урните, властта ще бъде формирана. Затова никой не се интересува дали активността ще бъде висока и дали точно ти ще гласуваш. Прави каквото искаш, все тая. Стой си вкъщи, ходи за гъби, пиши глупости по бюлетината, все тая. От години партиите не работят „от врата на врата“, а само „на терен“ – в махалите и гетата. И на този терен теб те няма, те не се интересуват от твоята активност.
– Лъжата, че твоят избор формира власт. Не, не е така. 3/4 от състава на Народното събрание, което ще бъде „избрано“ на 26 март, вече е известен и само този, който хич, ама хич не се интересува от тези неща, не знае, че изборът е предопределен. Че „избираме“ парашутисти, а не естествени лидери. И само партиец или безхаберник може да не вижда, че избирателната система в България, която може да е окей в половината свят, тук само възпроизвежда нищета. (Далеч съм от мисълта, че проста смяна на системата ще напълни полетата с цветя, а от небето ще завали пролетен дъждец. Това е друга тема.)
– Лъжата, че демокрацията е в опасност, защото ще дойдат някакви много лоши хора – фашисти, либерали, комунисти, Путин, Тръмп, Меркел, баба ми, дядо ви и т.н. Та затова – трябва да гласувате! Да останат сегашните, че да не дойдат лошите. Бля, бля, бля… Не е така, разбира се. Нито в Холандия, нито в Германия, нито в България могат да дойдат някакви лоши. Дори и някъде случайно лошите да победят, системата никога няма да им даде да сформират власт. Но писък: „Демокрацията е в опасност, гласувайте“, ще има вечно.
– Лъжата, че има партийни алтернативи… Не е така. Да, това е упорита заблуда, но все пак – заблуда. Щом едни и същи муцуни формират обществено мнение, намират топъл пристан в държавни учреждения и ви облъчват по медиите – каква алтернатива, за бога?
Повярвайте, вашият глас не е важен за тях! Той не е важен за системата – тя ще осъмне независимо от вас. Единственото важно нещо е самият ритуал по изземването на властта от вашите ръце – затова се правят избори. Системата трябва да се храни, затова е необходимо да бъде напомпана с вашето „доверие“. После платени агитатори ще ви върнат на земята. Ще ви обяснят, че сте некомпетентни за пряка демокрация, че не сте дорасли за мажоритарни избори, че няма никакъв смисъл в дистанционното гласуване… Че няма пари за пенсии, че няма средства за здраве, че системата за сигурност не може да се реформира и т.н.
Затова….
Единственият вариант да подкрепим демокрацията, но да не мултиплицираме, а да разобличим лъжата, е да изберем квадратчето „Не подкрепям никого“. Не партиите, квадратчето няма алтернатива. Кого друг да изберем? Лява партия, за която мизерията е хранителна среда – без нея няма за какво да се бори? Или партии, които лансират проекти не заради обществената им значимост, а за да има публични средства за „нашите“ хора? Може би искате да подкрепя партия, която ще вкара в парламента мъжа, бащата, майката и сестрата на някаква кака от някъде? Или коалиция, която паразитира върху една тема – мигрантската. Сори, ама няма как да подкрепя и партии, в които егото е толкова голямо, че вече е изпепелило цяло едно пространство – дясното.
Разбира се, вие може да отидете за гъби, но (не сте забравили, нали?) вашето неучастие е толкова маловажно за партиите, колкото и вашето участие във вота. На тях не им пука от вашия тих бойкот. Затова – далеч по-смислено е да отидем и да се преброим. През ноември бяхме 214 094, гласуването тогава беше задължително и имаше заплахи за отнемане на избирателните права. Сега е задължително, но никой няма да ви накаже, ако не отидете до урните. Затова „Не подкрепям никого“ вероятно ще бъде избрано от по-малко хора. Но този избор ще бъде по-истински!
О, да, гласът „Не подкрепям никого“ няма да промени нищо. Този глас не участва в броенето, той няма да накриви шапката на нито един партиец (най-много на някой независим да попречи). Това квадратче не е и няма как да бъде достатъчно да промени системата. То е тих бунт. Възможност, която вероятно ще ни отнемат още на следващия вот.
Но то може да покаже отношението ни към системата! „Не подкрепям никого“ е вик: „Идете си с мир!“ – много по-смислен и по-мощен от който и да е организиран протест по жълтите софийски павета.
„Не подкрепям никого“ е протест на хората, които харесват демокрацията. Истинската демокрация!
Петьо Цеков
В. Сега http://afera.bg
